Решение № 340 от 22.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. К., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510101644 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.286 вр. с чл.280 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г., с договор за възлагане на ликвидацията на “К.“ ЕООД гр.К. сключил договор с О. К., представлявана от кмета Г.С., съгласно който приел, в качеството на ликвидатор да извърши ликвидация на “К.” ЕООД, с ЕИК-***. Видно от чл.7, ал.1 от договора той имал право на месечно възнаграждение в размер на 500 лева. Срокът на договора бил определен на 12 месеца от влизане в сила на решение на ОбС - К. с протокол №*** г. С решение №*** г. /*** /, срокът на договора бил удължен до *** г., а съгласно решение №*** г. /***/ , той бил удължен още веднъж до заличаване на дружеството и представяне на удостоверение за това. Дружеството било заличено на *** г., видно от актуалното състояние, а на ***г. с решение №***/****/ се приемал и отчета на ликвидатора. Заявява, че от *** г. до *** г. получавал възнаграждение за това, а от *** г. до *** г. не е получавал възнаграждение за положения от него труд. *** с договора и той не е давал съгласие да извършва определената му работа без възнаграждение, както било посочено и в сключения договор. Възнаграждението му от *** г. до *** г. възлизало на 6750 лв., като се изчислявало по следния начин: 13.5 месеца по 500 лева. На практика се получавала нелепа ситуация - от една страна работил като ликвидатор на “К.” ЕООД, с ЕИК:*** и О.та не му заплащала труда, а от друга страна с разпореждане НОИ отказвала отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че като ликвидатор осъществявал 1 различни срещи с различни специалисти като адвокати, юрисконсулти, счетоводители, заместник кмета на О.та, председател на общински съвет К., кмет на О. К., служители в търговски регистър и др., които го консултирали относно ликвидацията на “К.” ЕООД. Участвал е в оценяването на имуществото на дружеството, движил всички въпроси, възникнали по време на оценяването на дружеството, както и на ликвидацията на дружеството.

Изготвял докладни записки, доклади, писма, както до О.та, така и до търговския регистър. Изготвял ГФО за ***г. и за ***г., подадени съответно в търговския регистър на следващите години, а именно ГФО от *** г. и ГФО от *** г. Изготвил и подал в търговски регистър Покана до кредиторите, заедно с доклад до О.та, Отчет на ликвидатора, доклад към краен баланс при ликвидация на дружеството, Краен баланс при ликвидация, Протокол за разпределение на ликвидационните дялове, снабдил се е и приложил в търговски регистър удостоверения по чл.77 ал.1 ДОПК на НАП, както и такива от НОИ на основание чл.5, ал.10 от КСО на НОИ, събирал и прошноровал ведомостите на дружеството от 1957 г. насам, които подготвил и депозирал в НАП, за да можело да му бъдат издадени съответните удостоверения. Правил различни плащания, във връзка с дружеството, вкл. със собствени пари, представял отчети за резултатите от дейността си, както и съветвал и искал съдействие от О.та по въпроси, за които тя трябвало да вземе становище, получавал и указания от нея /напр. Писмо от *** г./. В приложените решения на Общински съвет - К. се виждало, че изготвените от него документи се приемали и той се освобождавал от отговорност, т.е. е изпълнил съвестно работата си/. /след прекратяване на ТПО - *** г. като редактор на вестник „И.”/ именно защото той упражнявал трудова дейност като ликвидатор на “К.”. С. А. С. изпратил покана за плащане до О. К. на *** г. чрез пълномощника си адв.С.. В отговор получил писмо от О.та, с което същата отказвала изплащане на дължимото му възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди О. К., с адрес гр.К., ***, представлявана от кмета Г.С., да заплати на С. А. С. с адрес гр.С., ***, сумата от 6750 лева, представляваща възнаграждение на С. А. С. за положения от него труд от *** г. до *** г. и при условията на евентуалност на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да му заплати от 6750 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил с престирания от С. С. труд. Сочи банковата следната сметка: *** в ***“ АД.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявените искове за неоснователни. Сочи, че в отношенията, които възниквали между ликвидатора и дружеството, намирали приложение разпоредбите относно договора за поръчка (мандат), модифицирани с оглед целите на ликвидацията. Ликвидаторите носели същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества по силата на чл.266, ал.6 от Търговския закон. Те били длъжни да поканят кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да уведомят съответните органи за започналата ликвидация, да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, съгласно разпоредбите на чл.267, чл.268 от ТЗ. Ликвидаторите трябвало да съставят баланс към момента на прекратяване на дружеството и доклад, който 2 пояснявал баланса; в края на всяка година да извършват годишно приключване, да изготвят финансов отчет и доклад за дейността си (чл.270, ал.1 от ТЗ). По силата на възникналото правоотношение с дружеството, ликвидаторът бил обвързан да изпълнява задълженията си по ликвидацията.

Фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтичало не от статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното изпълнение на функциите, които законът вменявал на този орган по изготвяне на начален отчет и баланс, издирване на кредиторите на дружеството, на неговите длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, осребряване на остатъка от имуществото, изготвяне на ликвидационен баланс и ред други задължения с помощен или обслужващ характер спрямо изброените. Нормата на чл.266, ал.5 от Търговския закон не предвиждала императивно определянето на възнаграждение на ликвидатора.

Същата указвала единствено, кой определял възнаграждението, когато такова било уговорено. Невярно било твърдението в исковата молба, че „***.“ Видно от обявените в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, ответникът бил назначен за ликвидатор на дружеството “К.“ ЕООД, собственост на О. К.. Правата на едноличния собственик на капитала (ЕСК) в този случай, по силата на чл.26 от Наредба №19 за реда за учредяване и упражняване правата на О.та в публични предприятия - търговски дружества с общинско участие в капитала и общински предприятия се упражнявали от колективния орган - Общински съвет К.. Основанието да бъде прекратено изплащането на уговореното с Договор за възлагане на ликвидацията на “К.“ ЕООД, гр.К. №***/***г. възнаграждение било изтичането на неговия срок (чл.8, ал.1, т.2 от Договора) и приемане на Решение №***г. на ОбС К., в което изрично било разпоредено, че възнаграждение на ликвидатора след ***г. не се дължало. Така приетото решение било административен акт, необжалван от жалбоподателя и влязъл в сила, който бил задължителен както за ищеца, така и за ответника като адресати на акта. Причината за приемането на това решение било констатирано от общинските съветници неизпълнение на задълженията на ликвидатора - ищец, който в определения му от ЕСК срок за ликвидацията от 12 месеца не изпълнил едно от основните си задължения, визирани в чл.267 от Търговския закон - да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, като обяви поканата към тях в ТРРЮЛНЦ. Бездействието на ищеца и неговата некомпетентност довела до обективната невъзможност за приключване на производството по ликвидация в първоначално определения срок, поради което ЕСК приел решение, както за удължаване срока на производството, така и за безвъзмездност на работата на ликвидатора в този удължен срок. В така удължения срок била подадена само покана до кредиторите, чрез обявяването й в ТРРЮЛНЦ (действие, което поради пропуск на ищеца не било извършено в първоначално определения 12 месечен срок). Други действия в полза на дружеството не били извършени.

Изготвените през 2023г. краен баланс и пояснителен доклад не били новосъздадени и преповтаряли тези, изготвени и представени на ЕСК през 2022г. На лице била некомпетентност и недобросъвестно поведение на ищеца и при изготвянето на крайния баланс и пояснителния доклад към него, представени на ЕСК с писма: вх.№***г., въз основа на които било прието Решение №***г. на ОбС К.. Пороците при изготвянето им, както и други неизпълнения на формални изисквания на Търговския закон, довели до 3 постановяването на отказ №***г. на ДЛР към ТРРЮЛНЦ, който станал причина за повторно фактическо удължаване на производството по ликвидация. Твърди, че на ищеца възнаграждение за исковия период не му се дължи въз основа на влязъл в сила административен акт и поради лошо изпълнение на задълженията му като ликвидатор. По отношение на иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, заявява, че не било на лице обедняване на ищеца поради изразходване на труд и средства и влагането им в резултат с определен паричен еквивалент, с който ответникът се обогатил без основание. От ищеца не били извършени действия по ликвидацията, които да са довели до обогатяване на дружеството през периода на ликвидацията. Дори да се приемело, че дружеството се е обогатило за сметка на ищеца, то това не било без основание. Основанията били влезлите в сила решения на ОбС - К., с които изрично било уговорено, че за процесния (удължен) период на ликвидационното производство на ликвидатора нямало да се заплаща възнаграждение. За периода след изтичане срока на договора нямало извършени от страна на ищеца действия по ликвидацията, в резултат на които ответникът да се е обогатил. Прави възражение за недължимост на възнаграждение на ищеца за процесния период не само поради липса на основание за заплащане на такова, но и поради ненадлежно изпълнение на задълженията му като ликвидатор. Сочи, че същият не е обявил покана до кредиторите на дружеството в ТРРЮЛНЦ в първоначално определения 12 месечен срок за ликвидация, а при подаване на заявлението за приключване на производството по ликвидация и заличаване на търговеца с вх.№*** не изпълнил законовите изисквания, не представил необходимите документи в указания му от ДЛР срок и подал коректните документи едва на 14.02.2024г.

(със закъснение от почти четири месеца), видно от електронното досие на дружеството, водено от ТРРЮЛНЦ. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Не е спорно, а и от представения договор за възлагане на ликвидацията на “К.“ ЕООД гр.К. №***/*** г. е видно, че е сключен между О. К. като принципал и С. А. С. като ликвидатор, по силата на който принципалът възложил, а ликвидаторът приел да извърши ликвидация на “К.“ ЕООД. В чл.4 на договора са уговорени задълженията на ликвидатора, а съгласно чл.3принципалът възлага и упълномощава ликвидатора от името и за сметка на дружеството да покани всички кредитори да предявят вземанията си, да довърши текущите сделки, да събере вземанията на дружеството, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите, както и да извърши всички действия, изискуеми от закона и решенията на Общински съвет-К. относно ликвидацията на дружеството, в т.ч. и да иска заличаване на дружеството по смисъла на чл.273 от ТЗ. Съгласно чл.7 от договора ликвидаторът има право на месечно възнаграждение в размер на 500 лв. В чл.2 от договора страните са уговорили, че действието на договора се ограничава със срока, предвиден за ликвидация на дружеството, съгласно Решение №*** по Протокол №*** г. на Общински съвет-К. като в чл.8, ал.1 от договора са уговорени хипотезите на прекратяването на договора, а съгласно ал.2ликвидаторът се освобождава от длъжност с решение на общото събрание на дружеството.