Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 14.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 66/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
14.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20215200900066 по описа за 2021 година

Настоящото решение се постановяване на основание чл. 239 от ГПК /неприсъствено решение/.

Ищец по делото е “Лазер Лоджистик“ ООД – гр. София, представлявано от управителя Б.Н., а ответник – "Винтаж" ЕООД - гр. Пещера, представлявано от управителя Д.Д..

Предявени са осъдителни искове за изпълнение на парични задължения, от които главното, в размер на 47 760, 82 лв., е за заплащане на възнаграждение за извършени превози, а акцесорното, в размер на 6 800,91 лв. – за обезщетение за забава поради неизпълнение в срок на това главно задължение.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са, че в периода м. март 2019 г. - м.юни 2020 г. ищецът е извършил 24 превоза на стоки, от които 21 бр. - по обща тарифа по направление гр.|Пещера, България - гр.Шкодра, Албания и два - инцидентни от Румъния и Италия. Макар ищецът да сочи, че всеки превоз е възлаган с отделен договор, Пловдивският апелативен съд е изтълкувал твърденията за "дългогодишно сътрудничество" и "договорена обща тарифа" за превозите до Албания като обстоятелства за наличие на един договор за превоз с периодично изпълнение и е отменил определението за прекратяване на делото като неподсъдно на настоящия съд, връщайки го с 1 указания да бъде разгледано от него.

Твърдейки, че изпълнил точно задълженията си като превозвач, ищецът претендира да му се заплати уговореното превозно възнаграждение в общ размер, представляващ сбора от фактурираните парични задължения по 24-те фактури, всяка издадена във връзка със съответната товарителница за международен превоз и предхождаща я заявка за транспорт.

Обезщетение за забава се претендира след изтичане на твърдяния от ищеца срок за заплащане на възнаграждението, а именно - 60-дневен от издаване на фактурата.

Ответникът не е подал отговор в законния срок, след като не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес, нито а след справка в ТР и при наличие на условията на чл.50, ал.3 и 4 ГПК е поставено уведомление на вписания адрес на управление на дружеството.

Залепването на уведомлението е извършено на 14.09.2021 г. и 2седмичния срок не се е явил представител на дружеството, за да получи книжата от канцеларията на съда. От изтичането на този срок на 28.09.2021 г. е изтекъл и 2-седмичен срок, в който е можело да бъде подаден писмен отговор на исковата молба.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими. Правното им оснтование в чл. 79 ЗЗД /за реално изпълнение на договорно задължевние за заплащане на превозно възнаграждение/ и чл.86 ЗЗД - обезщетение за забава на парично задължение. В исковата молба са въведени ясни твърдения за сключване на договор за превоз и точното чу изпълнение от страна на ищеца /певозвач/, размера и сроковете за заплащане на превозното възнаграждение, забавата на длъжника и всички релевантни към двата иска факти.

Представени са и убедителни писмени доказателства, установяващи фактите, пораждащи правото да се получи заплащане на възнаграждение за извършените превози и на претедираното обезщетение за забава.

Поради това че ответникът не се е възползвал от правото си на отговор, по делото не са правени правоизключващи и правопогасяващи възражения, а липсват и доказателства, които да навеждат на обстоятелства, от които такива възражения могат да бъдат черпени.

2

Така изложените мотиви са достатъчни за уважаване на исковете при, при спазване разпоредбата на 239, ал.2 ГПК, като се укаже, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,а именно:

Пълномощникът на ищеца изрично поиска да се постанови неприсъствено решение, позовавайки се на чл. 238, ал.1 от ГПК – ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се явява в първото съдебно заседание, за което е редовно призован, без да е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. Тези условия действително са налице, а с това се изчерпват процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1 от ГПК. Първата от тях е на страните да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В конкретния случай на ответника, срещу когото се иска постановяване на такова решение, са били указани последиците от неподаване на отговор в срок и от неговото неявяване в първото съдебно заседание. Тези указания и по-конкретно – възможността от постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца - са били посочени в съобщение до ответника, придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея, относно чието редовно връчване се изложиха подробни съображения по-горе.

За това ще следва да бъде уважен предявения иск в пълен размер и да се присъдят в полза на ищеца разноските по делото – 3 160,43 лв.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА "Винтаж" ЕООД - гр. Пещера, ул. Васил Петлешков № 1, представлявано от управителя Д.Д. да заплати на “Лазер Лоджистик“ ООД – гр. София, представлявано от управителя Б.Н., следните суми: 47 760, 82 лв. - възнаграждение за извършени превози и 6 800,91 лв. – за обезщетение за забава поради неизпълнение в срок на главното парично задължение, законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 19.05.2021 г. до окончателното плащане и разноските по делото в размер на 3

3 160,43 лв.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му и да им се връчат преписи.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4