Определение № 5214 от 18.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2076/2025
- Вид
- Определение № 5214
- Подписан
- 18.11.2025
- В сила
- 18.11.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5214 гр. Варна, 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100502076 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53774/16.06.2025 г. от „МИВАВИС“ ЕООД, ЕИК 201322045, със седалище и адрес на управление: с.
Могилово, обл. Стара Загора, чрез адв. М. И., срещу Решение № 1628/11.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1156/2024 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Е. С. С. и П. П. П. за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответниците в общ размер на 245.00 лева, от които 127.00 лева – частично вземане по фактура № ****/04.07.2023 г., цялата на стойност 11483.30 лева, както и сумата от 118.00 лева – частично вземане по фактура № **********/04.07.2023 г., цялата на стойност 3171.10 лева, за предоставени стоки и услуги по Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 7934/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 14542/2023 г. по описа на ВРС.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Твърди, че решаващият състав неправилно не е задължил ответниците да представят оригинал на Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г., с което било нарушено правото на защита на дружеството. Сочи липсата на анализ от страна на съда на целия доказателствен материал по делото, с което счита за неправилни възприетите от решаващия състав правни изводи. Поддържа, че Е. С. имала качеството на 1 страна по процесния договор, аргументирайки становището си с липсата на изискуема от закона форма на договора за изработка, както и наличието на em a i l кореспонденция между страните, подробно описана във въззивната жалба, съгласно на която ответницата приела договора без възражения по клаузите му. В допълнение, твърди, че ответницата Е. С. заплатила сумите по двете фактури от общо 14409.40 лева, след като ответниците приели работата на изпълнителя, като незаплатена останала единствено сумата от 245.00 лева, което представлявало конклудентно действие по приемане сключването на процесния договор. Сочи за неправилен изводът на съда, че доставките на стоки и услуги по договора не били доказани. Оспорва извода на районния съд досежно формирането на цените по оферта № 3466/06.01.2023 г. Счита, че неправилно не била съобразена клаузата на чл. 5.5.2., изр. 2 от Договора, съгласно която всички решения по организацията на събитието следвало да бъдат уточнявани между страните чрез отговарящо за събитието служебно лице, каквото качество притежавала Д.С. по водената между страните кореспонденция по мейл **** . Оспорва извода на съда, че не били поръчани стоки и услуги, посочвайки, че ответниците били уведомени с Анекс 1 от 23.06.2023 г. за възложените стоки и услуги и не отправили своевременни възражения по тях. Счита за кореспондиращи с останалия доказателствен материал показанията на св. С.Д. и изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния състав в тази част. Необсъждането на останалите събрани гласни доказателства по делото счита за нарушение от страна на районния съд, довело до неправилност на обжалваното решение.
В допълнение, въззивникът твърди, че било установено по делото полагането на подписи от страна на ответниците по процесния договор, видно от показанията на св. С. при проведената между нея и възложителите първа среща. Св. С. посочила, че Анекс 1 от 23.06.2023 г. бил изготвен и впоследствие изпратен на ответниците, като те били запознати с неговото съдържание. От обсъжданите показания се установявало, че в деня, следващ този на събитието, не били отправени възражения от ответниците по отношение на 7 броя допълнително поръчани кафета, като напитките, както и допълнителната стая за лелята на ответницата, били потвърдени от двамата възложители. На 27.06.2023 г. св. С. предоставила на ответниците документ с пълното описание на всички стоки и услуги, срещу който не постъпили възражения в срока по чл. 5.16 от договора. Въззивникът оспорва като неправилен изводът на съда за наличието на хипотеза по чл. 76, изр. 2 ЗЗД, като не била съобразена и изготвената пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза. Счита, че ответниците не уточнили срещу кои суми отправят възражението си, релевирано със становище от 29.07.2023 г., както и кои суми погасяват по фактура 2-6738/04.07.2023 г., поради което въззивникът приема като дължими сумите за 7 броя кафета на стойност 24.49 лева и наемането на стая 106 – 102.51 лева, или общо – 127.00 лева. В заключение, въззивникът излага, че, след като ответниците приели всички параметри на договора и последвалите го уточнителни съглашения и платежни документи, същите заплатили на ищеца сумата от 14409.40 лева, като останала непогасена единствено сумата от 245.00 лева. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 63070/15.07.2025 г., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Счита, че Е. С. не притежавала качеството на страна по процесния договор от 06.03.2023 г., като последната не положила подписа по съглашението. Твърдения в обратния смисъл били изложени едва след подаване на исковата молба. Счита за приложима по случая забраната по чл.
147, ал. 1 ГПК. Твърди, че преддоговорните отношения не фигурирали в съдържанието на договора след подписването му, като в случая това било сторено единствено от П. П., но не и от Е. С., която водела описаната в жалбата кореспонденция с дружеството в качеството си на представител на другия ответник. Счита, че липсата на възражение от страна на Е. С. не означавало, че последната приела клаузите на процесния договор. Сочи, че ищецът не изпратил отчет/фактури за свършената работа след приключване на събитието в срок, което създало неяснота у ответниците относно размера на дължимите суми. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено искане за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на двамата ответници да представят в оригинал Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г. Въззивникът се позовава на допуснато от състава на ВРС процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви за оставянето му без уважение.
Видно от протоколно определение за проведено на 25.10.2024 г. о. с. з., съдът е изложил нарочни мотиви, с които оставя искането по чл. 190 ГПК без уважение, като страната, отправила доказателственото искане, не е възразила своевременно срещу този извод на решаващия състав.
Съдът намира искането с правно основание чл. 190 ГПК за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде уважено.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 53774/16.06.2025 г. от „МИВАВИС“ ЕООД, ЕИК 201322045, със седалище и адрес на управление: с. Могилово, обл. Стара Загора, чрез адв. М. И., срещу Решение № 1628/11.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1156/2024 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Е. С. С., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: г.В.жк.М.****, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответниците в общ размер на 245.00 лева, от които 127.00 лева – частично вземане по фактура № ****/04.07.2023 г., цялата на стойност 11483.30 лева, 3 както и сумата от 118.00 лева – частично вземане по фактура № **********/04.07.2023 г., цялата на стойност 3171.10 лева, за предоставени стоки и услуги по Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 7934/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 14542/2023 г. по описа на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците Е. С. С. и П. П. П. в едноседмичен срок от уведомяването, но не по-късно от съдебното заседание, да представят оригинала на Договор за сватбено тържество от 06.03.2023 г., като им указва последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: г.В., ***. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4