Решение № 253 от 31.10.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Исперих, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100704 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 1879/ 27.09.2021г. от „*******” С.А., представлявано от Л. Д. чрез „*******” С.А., клон България, град София, представлявано от законен представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. против Ю. М. Х. от село ВЛ., община С., област Р., ул.”******” № 2 с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същия им дължи сумата 886.53лв. – главница, 83.58лв. възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020г. до 01.01.2021г. и 78.87лв. – мораторна лихва за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г. по сключен между страните Договор за кредит CREX-*******/ 07.03.2020г., по който на ответницата е бил отпуснат заем за закупуване на стоки, който е следвало да върне на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 107.79лв. В чл.3 на договора било установено между страните, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Длъжникът е преустановил плащанията по кредита на 01.05.2020г., като е погасил само една месечна вноска. Длъжника е бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на целият дълг. Не е постъпило доброволно изпълнение, поради което кредиторът се е обърнал към съда за защита на своите права и интереси.

Било образувано чгрдело № 318/ 2021г. по описа на РС – Исперих, в което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.04.2021г. за посочените по-горе три суми и разноските в производството. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредиторът е указано предявяване на иск за 1 установяване на вземането, което той сторил в настоящото исково производство.

В условията на евентуалност ищецът предявява срещу ответника осъдителен иск за претендираните суми, който да бъде разгледан ако съдът приеме, че не е била надлежно обявана настъпилата предсрочна изискуемост.

По доказателствата ищецът моли да се приемат представените писмени доказателства, да се приобщи чгрдело № 318/ 2021г. по описа на РС – Исперих.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ю.

М. Х. уведомен за производството чрез член на домакинството.

В съдебно заседание страните не се явяват и не заявяват становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-******* от 07.03.2020г. по силата на който ******* С.А.Париж чрез ******* С.А. клон България отпуснало на ответника револвиращ кредит в размер на 979.91лв. с цел закупуване от ответника на стоки Смартфон SAMSUNG A71SILVER на стойност 899.00лв.. Договорено било кредитът да бъде издължен на 10 броя погасителни вноски, всяка в размер на 107.79лв.

Няма спор между страните, че ответникът е спрял да обслужва кредита на 01.05.2020г. На 28.04.2021г. кредиторът е завел заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд – Исперих, като е било образувано ч.гр.дело № 318/ 2021г. по описа на съда, в което съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми : 886,53 лв. (осемстотин осемдесет и шест лева и 53 стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-*******, сключен на 07.03.2020 г. между заявителя и длъжника; възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г. в размер на 83,58 лв. (осемдесет и три лева и 58 стотинки); обезщетение за забава за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г. в размер на 78,87 лв.

(седемдесет и осем лева и 87 стотинки); законна лихва върху главницата и възнаградителната лихва от завеждане на заявлението на 28.04.2021 г. до окончателното плащане; разноски по делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е бил открит на известните адреси в страна и уведомяването му е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кредиторът е било указано предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това ******* С.А.Париж чрез ******* С.А. клон България е направило в настоящото производство.

В процеса не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, тъй като особеният представител не е оспорил искът по размер.

В производството е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение: 1. Печатният текст в Договор за потребителски кредит между ******* С.А. клон България и Ю. М. Х. - CREX-******* от 07.03.2020г. (състоящ се от 8 страници) е серифен вид, формат “Garamond”, с размер Р 11,5. ; 2.Печатният текст в Приложение (състоящо се от 5 страници) е серифен вид, формат “Garamond”, с размер Р 11,5.; 3 . Печатният текст в 2

Декларация за предоставяне на личните данни (на една страница) е серифен вид формат „Garamond” с размер Р 10,5; 4.Печатният текст в Сертификат за Застраховка (състоящ се от общо 20 страници) е несерифен вид, формат Arial Narrow” с размер 10; В своята съвкупност договорът и документите към него се различават по вид, формат и размер, и не отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1. Процесният кредит е усвоен на 07.03.2020г. След сключване на договора сумата за закупуване на стока – смартфон SAMSUNG в размер на 899.00лв. е преведена по сметка на търговският партньор – Технополис България ЕАД, ЕИК – ********.; 2. Към дата 28.04.2021г. – датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията на ответника са следните :

886,53 лв. главница; възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г. в размер на 83,58 лв.; мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г. в размер на 78,87 лв.; 3.Към 01.07.2022г. – изготвяне на заключението задълженията на ответника йса : главница в размер на 886.53лв., възнаградителна лихва от 01.05.2020г. до 01.01.2021г. в размер на 83.58лв. и мораторна лихва от 01.06.2020г. до 01.07.2022г. в размер на 187.47лв.; 4.

Възнаградителната лихва за периода от 01.05.2020г. до 01.01.2021г. е 83.58лв.; 5. Мораторната лихва за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г. е 78.87лв.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява допустим, а по същество частично основателен. Предвид липсата на оспорване размерът на исковата претенция, съдът приема че ответникът има задължение към ищцовото дружество в следните размери : сумата 886,53 лв. главница; възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г. в размер на 83,58 лв.; мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г. в размер на 78,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът не е ангажирал в процеса доказателства за погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество, поради което същите се явяват дължими.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че в своята съвкупност договорът и документите към него се различават по вид, формат и размер, и не отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Тази резпоредба регламентира, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От своя страна нормата на чл.22 от Закона за потребителският кредит сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23 от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С – 535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е дал 3 отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/ 102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит – неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата ) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата ), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22 параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива 2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време на сключването на договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компатентни да установят правила както и относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.