Решение № 394 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501409 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260481 от 21 януари 2021г., постановено по гр. дело № 15687/2019г., Софийски градски съд, ГО, 14 състав, е отхвърлил предявен от Г. Л. Д. срещу „Юробанк България“ АД иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер на 17 724,11евро, платена без основание за периода от 26.06.2016 до 29.11.2019год. на основание нищожен договор за кредит от 17.10.2007год. като неоснователен.; прогласил за недействителни по предявените от Г. Л. Д. срещу „Юробанк България“ АД клаузи от договор за кредит № HL25860 от 17.10.2007год., както следва: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.6, ал.2, чл.13, ал.1 и чл.23 от договора на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 10 и т.12, пр. 2 ЗЗП; осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Л.

Д. по иск с пр. кв. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 17 379,72 лв.

/равностойност на 8 886,11 евро/, платена за периода от 26.12.2014год. до 29.11.2019год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.11.2019год. до изплащане на вземането; осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Л. Д. по иск с пр. кв. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 4 161, 52 шв. франка, платена за периода от 26.12.2014год. до 29.11.2019год., в 1 резултат на едностранна промяна на лихвата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.11.2019год. до изплащане на вземането; осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Л. Д. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1 988, 07 лв.-разноски; осъдил Г. Л. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 261,00 лв.-разноски; осъдил Г. Л. Д. да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн. чл.

77 от ГПК сумата от 32,28 лв.-държавна такса. С определение № 265341 от 22 март 2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е посочил, че присъдените на ищцата следва да се считат в размер на 2 025, 24 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението по гр. д. № 15687/2019г. на СГС, в неблагоприятните части за ответника. С доводи, че изводите на съда за неравноправност на оспорените клаузи са неправилни, иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете.

Доводите са концентрирани върху несъобразяване на факта на избор на валутата на кредита от самата ищца, неправилен извод на съда, че банката е разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, както и, че валутният риск, изяснен в чл. 23 от договора, е прехвърлен на потребителя; неправилен извод, противен на волята на страните, че кредитът не е предоставен реално в швейцарски франкове и, че задължението, чиято стойност не е променена, се е увеличило поради промяната в курса на франка.

Жалбоподателят е развил оплаквания и срещу едновременното си осъждане за връщане на валутни разлики и на суми в резултат от увеличение на лихвения процент, който не бил увеличаван въз основа на клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора, като във връзка със защитната си теза счита и, че няма основание за връщане на сума в евро, при положение, че задълженията са погасявани в лева. Поддържа и, че при връщането на 4 161, 52 шв. франка насрещната страна ще бъде компенсирана и за валутните разлики, платени „за заплащането на тази сума“, която е платила в лева, а банката се осъжда да ги върне в лева при вече различен курс на франка.

Г. Л. Д. е оспорила жалбата на ответника, от своя страна е подала частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК в частта, в която молбата й за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Частната жалба е оспорена от насрещната страна.

2

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесните клаузи от договора /чл. 2 3 във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3; така и чл.

3, ал. 5 и чл. 13, ал. 1/ следва да се окачествят като недействителни /нищожни/ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съответно чл. 146 от ЗЗП и чл. 143 ЗЗП, доколкото се явяват и „неравноправни“ като неиндивидуално уговорени, тъй като прехвърлят валутния риск върху потребителя и не са съставени на ясен и разбираем език, което в нарушение на принципа на добросъвестност води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, както и, че дават право на банката едностранно да променя лихвите по договора по своя преценка без посочени основания за това. Нищожни според съда са и уговорките за капитализация на лихвата като противоречащи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Съдът е приел, че договорът не е изцяло нищожен, тъй като може да се прилага и без нищожните клаузи, поради което е отхвърлил главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения съдът е приел и, че търсените суми като платени без основание въз основа на нищожните клаузи по договора – като валутни разлики и в резултат от едностранно изменение на договорната лихва - са недължимо получени от банката, поради което и исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са уважени.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението и с оглед посоченото в жалбата срещу правилността му и доводите на насрещната страна (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо и правилно в обжалваните части. По съществото на спора с оглед доводите във въззивната жалба и в отговора срещу нея, както и в приложение на императивните норми на материалния закон, относими към спорния предмет, въззивният съд приема следното:

Ищцата твърди, че е сключила договор за кредит с ответната банка за покупка на недвижим имот - № HL 25860 от 17.10.2007г. с кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарки франкове на сумата 35 600 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като сумата в евро се предоставя след служебно превалутиране. Не й предоставили погасителен план към договора.

3

Следвало, съгласно чл. 6, ал. 2, да погасява кредита в швейцарски франкове, а в договора не бил посочен размерът на кредита и на месечните вноски в тази валута. Съгласно чл. 23, ал. 1 кредитополучателят носи риска от промяна и повишаване на курса на швейцарския франк, като всички вреди са за сметка на кредитополучателя. Лихвата по кредита се формирала от БЛП в размер на 4, 5 % и надбавка от 1, 65 пункта (чл. 3, ал. 1), като БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните (чл. 3, ал. 5, изр. 1 ), а чл. 6, ал. 3 от договора предвижда едностранна промяна на размера на месечните вноски при изменение на БЛП от банката без заложени основание и обективни фактори за изменението на лихвата. В чл.

13, ал. 1 от договора било предвидено банката да може да променя едностранно лихвите и всички разходи по кредита. Банката й представила сума в евро (а не във швейцарски франкове, които били отразени само по блокирана сметка) по специално открита сметка за целта, след което преизчислила кредита във франкове и за погасяването му изисква сума в последната валута. Веднага след сключване на договора курсът на швейцарския франк се повишил драстично и банката увеличила лихвата по кредита, вследствие на което стойността на месечните погасителни вноски се увеличила с около 60 %. Поради затрудненията за плащане по предложение на банката подписала на 09.04.2009г. споразумение за дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на кредита, като за периода 26.10.2007г. – 29.11.2019г. платила 52 165, 54 евро. Във връзка с изложеното ищцата твърди, че клаузите, уреждащи валутата на кредитното й задължение и правота на банката да променя цената на кредита, са неравноправни по развити от нея съображения с позоваване по-конкретно и на решение на СЕС по дело № С 186/16г. Като евентуални искове, които са в предмета на въззивното производство, ищцата е предявила иск за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит, съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума като валутни разлики за периода 26.12.2014г. – 29.11.2019г. в размер на 8 737, 80 евро, увеличена до размера от 8 886, 11 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; установителен иск за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, представляващи възнаградителни лихви за периода 26.12.2014г. – 29.11.2019г., в размер на 3 875, 91 швейцарски франка, 4 увеличена до размера от 4 161, 52 швейцарски франка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Юробанк България“ АД е предприел процесуална защита срещу исковете с доводи за неяснота в обстоятелствената част на исковата молба, а по същество е оспорил правоизключващите възражения на ищцата с твърдения, че отпуснатият кредит е в швейцарски франкове, както е поискала самата ищца, предоставени по сметка, открита на ищцата, в това число в тази валута й е била представена отстъпка от 5 % от размера на усвоения кредит, като в конкретния случай били извършени безналични операции за покупкопродажба на валута по нареждане на кредитополучателя, подала и молба за превалутиране в евро, а сумата в швейцарски франкове й била представена по блокирана сметка; поддържа, че стойността на швейцарските франкове може да се изчисли към датата на усвояване на кредита чрез посочване на равностойността в евро на сумата, която кредитополучателят получава в швейцарски франкове, тъй като нуждите му са в евро и конкретният размер на кредита в швейцарски франкове е посочен в двустранно подписани документи, като в Приложение № 1 страните посочили курса за изчисляване на сумата на кредита в швейцарски франкове на датата на усвояването му; възразил е,че в договора е посочено, че усвоената сума следва да се връща в швейцарски франкове ; възразил е, че в договора е посочено ясно и разбираемо по какъв начин се превалутира усвоеният кредит и всяка вноска, при плащането на която се извършва превалутиране само ако кредитополучателят не е осигурил сума в швейцарски франкове; ноторно било, че валутните курсове са променлива величина, зависеща от финансовите пазари, при невъзможност за обективна прогноза за вероятните изменения на курса и на погасителните вноски, като в клаузата на чл. 23 от договора банката била уведомила насрещната страна за възможни промени; няма субект на пазара, според банката, който може да предвиди курсовете за 25 години напред, още повече, че и служители на банката са сключвали кредити в швейцарски франкове, чиито нива са били исторически относително стабилни; никоя клауза от договора не води до прехвърляне, според ответника, на риска само върху кредитополучателя, доколкото при понижаване на заложения курс при сключване на договора рискът ще се носи от банката. Ответникът счита, че практика на СЕС следва да се приложи 5 съобразно конкретиката на случая според особеностите на процесния договор за кредит. Възразил е, че оспорените клаузи на договора като неравноправни не представляват такива по смисъла на ЗЗП, като в това число промяната на БЛП е извършена въз основа на методология, с която кредитополучателят е запознат, без някоя от страните да може да въздейства върху променливата лихвена величина, налице са и изключенията по чл. 144 ЗЗП, като е спазила условията на чл. 58 ЗКИ при отпускане на кредита. Възразил е и, че валутата на кредита е избрана поради по-ниския размер на лихва на швейцарския франк в сравнение с този на еврото.

Разпечатката съдържа 28 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5f99316-b008-44d2-9bf1-92f748b60ad1