Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 261 от 31.05.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 351/2024
Вид
Протокол № 261
Подписан
31.05.2024
В сила
31.05.2024
Състав
Галина Христова Нейчева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 261 гр. С., 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ИЛКА Й. И.А и прокурора В. Й. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20242200200351 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се явява окръжният прокурор Г..

Обвиняемият И. И. И., редовно призован, се явява лично и с адв. М. М., редовно упълномощена от досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Обв. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: И. И. И. роден на 10.03.1990 г. в гр. Н.З., живущ в гр. Н.З., турски произход, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********;

Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Адв. М.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

ОБВ. И.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Съдът като взе предвид становището на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК Председателят на съдебния състав 1

ДОКЛАДВА основанията за образуване на съдебното производство, а именно внесено искане от ОП - С. с правно основание чл. 64 ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И. И. И. обвиняем по ДП № 250/2024 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх.№ 919/2024 г., пор. № 99/2024 г. на ОП-С..

На основание чл.276, ал.2 от НПК, Председателят на съдебния състав ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, във връзка с искането.

ПРОКУРОРЪТ: Окръжна прокуратура-С. е внесла искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение на И. И. И., като считам, че са налице законовите основания за това.

Обв. И. беше ЗАПИТАН дали разбира внесеното искане и обвинението срещу него.

Обв. И.: Разбирам за какво е искането и обвинението.

Съдът следва да приобщи към доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в досъдебното производство , поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото всички материали по Досъдебно производство № 250/2024 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх.№ 919/2024 г., пор. № 99/2024 г. на ОП-С..

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

Адв. М.: Няма да соча нови доказателства.

ОБВ. И.: Нямам искания за нови доказателства.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Окръжна прокуратура-С. наблюдава досъдебното производство, в хода на което по отношение на обв. И. И. И. с постановление на разследващия орган от 30.05.2024 г. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал.1 от НК за това, че при условията на опасен рецидив са отнети чужди движими вещи от владението на друго лице с намерение да бъдат противозаконно присвоени, като за целта е употребено заплашване с хладно оръжие – нож. Обвинението срещу обв. И. И. е за извършено престъпление при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК, за което по закон се предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода. От доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият И. е извършил престъплението, в което е обвинен и че е налице 2 реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Тази опасност се презумира, а именно опасността да се укрие, се презумира и от разпоредбата на чл. 63 ал.2 т. 1 от НПК, с оглед на обстоятелството, че обвинението е за извършено престъпление при условията на опасен рецидив.

Доказателствата по делото сочат, че обв. И. е личност с висока степен на обществена опасност, който извод намира основа и в данните, отразени в справката му за съдимост, от която става ясно, че същият е осъждан многократно за извършени престъпления против собствеността. В това число и са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода. Във връзка с това, наличието на опасност същият да се укрие или да извърши престъпление, с оглед високата степен на обществена опасност на личността, както и с оглед защитата на обществения интерес, считам, че по отношение на същия следва да бъде взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Адв. М.: Аз считам искането на Окръжна прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за неоснователно, предвид обстоятелството, че подзащитният ми не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Действията му са били насочени, според негови твърдения, подкрепени и от гласни доказателства към този момент, единствено за запазване целостта на телефона на приятеля му И. Й., който е бил в пияно състояние и е хвърлял телефона си многократно на земята. Тази реакция на И. Й. е по отношение спора му с трето лице - брат му С.. Цялата вечер обвиняемият и тримата му приятели – свидетелите С. Й., пострадалият И. Й. и А.В. са били заедно в игрална зала, където са се забавлявали и след което отново заедно са тръгнали да се прибират към дома си. Отношенията между тях са приятелски, което е потвърдено от самия пострадал И. Й., поради което и обвиняемият е проявил притеснения от действията на Й..

Единствено в защита и в негов интерес е взел телефона. Не е използвал нито сила, нито заплашване с нож. Единственият независим свидетел К.Ж. отбелязва в показанията си, че не е видял дали подзащитният ми е взел телефона и по какъв начин е попаднал в него. Достатъчно ясно подзащитният ми е заявил на свидетеля Й. каква е целта на вземането на телефона. Казал, че ще го върне на следващата сутрин, когато е трезвен. По-късно същата вечер свидетелят Й., по негови показания, е подал сигнал на 112, но аз твърдя, че към онзи момент е бил без ясен спомен за случилото се. Изготвил е своя версия силно повлиян от изпития алкохол. На следващата сутрин подзащитният ми доброволно е предал процесния телефон на полицаите, посетили дома му. Не е правил опит да укрие телефона, нито да се разпореди с него по някакъв начин. Очаквал е И. Й. да отиде в дома му и да си го вземе.

Подзащитният ми не е имал намерение противозаконно да присвои чуждата вещ. Считам, че във връзка с процесната ситуация не може да се направи обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление по чл.

199 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност. За него не съществува и опасността да се укрие или да извърши друго престъпление.

3

Презумпцията на чл. 63 ал. 1 от НПК се оборва от доказателствата по делото, които установяват, че обвиняемият има адрес и семейство и трайно пребивава в страната. Няма данни да е свързан трудово и чрез семейни връзки с чужбина, поради което няма опасност да се укрие и да възпрепятства приключването на наказателното производство. Хипотетичната опасност да се укрие или да извърши друго престъпление считам, че би могла да се преодолее и с друга по-лека мярка за неотклонение. Предвид изложеното, моля съда да остави без уважение искането на Окръжна прокуратура за вземане на най-тежка мярка за неотклонение. Целта на мерките за неотклонение по смисъла на чл. 57 от НПК, би могла да се постигне и с полека мярка „Домашен арест“, за каквато мярка молим „Домашен арест“.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. И..

ОБВ. И.: Аз не съм взел телефона тъй. Той ми е приятел. Аз му казах да не носи телефона. Казах му – ела утре си вземи телефона. Когато полицаите дойдоха, викам – ето къде е телефона. Това беше цялата работа. Нямам лоши намерения или да се укрия. Моля Ви се много за „Домашен арест“. Жена ми е бременна и ще роди всеки момент.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. И..

ОБВ. И.: Моля за „Домашен арест“.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание, съдът ОБЯВИ на страните определението си и РАЗЯСНИ правото им на жалба и/или протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 13:30 часа.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

Секретар: _______________________

4