Решение № 262 от 22.01.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 699/2019
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 22.01.2020
- В сила
- 14.02.2020
- Състав
- ДИЛЯНА ВАСИЛЕВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262 22.01.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 699 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* против П.Г.Ф. с ЕГН: ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.02.2017г. между „Вива
Кредит“ ООД и ответника П.Ф. бил сключен договор за паричен заем с № *****, по силата на който на последната бил предоставен паричен заем с максимален размер от 1200 лева, който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора ответната страна удостоверила получаването на сумата от 1200 лева, като се задължила да върне сумата от 1854,18 лева, ведно с договорната лихва на 18 седмични вноски, всяка в размер на 103,01 лева /включваща първоначалната главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Твърди се, че по договора ответната страна извършила плащания в размер на общо 625 лева, като дължима била сумата от още 1090,7 лева.Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3 – дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на договора посредством поръчител физическо лице или валидна банкова гаранция. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно договора била начислена неустойка в размер на 469,80 лева, дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя възлизала на сумата от 129,11лева. Твърди се, че към настоящия момент дължимата и незаплатена неустойка била в размер на 417,6 лева. Ответната страна била запозната и с Тарифата на Вива Кредит ООД, която била неразделна част от договора и в същата било предвидено, че при забава за плащане на погасителна вноска ответника дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за събиране на вземането, които в настоящия случай възлизали на сумата о 109,63 лева.
Твърди се, че с
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *****г. и Приложение № * към него от 01.11.2017г. вземането на „Вива Кредит“ ООД спрямо ответната страна било прехвърлено на ищеца. Той от своя страна подал заявление по реда на чл.
410 от ГПК за събиране на сумите, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 897/2018г. по описа на РС – Карлово и в изпълнение на заповедния съд ищецът е инициирал настоящия процес за установяване на сумите по заповедта. Предмет на същия е установяване дължимостта на следните суми: главница в размер на 1090,7 лева, неустойка в размер на 417,6 лева, 417,6 лева такса за експресно разглеждане на документи, 109,63 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението. Претендират се и направените по настоящото и заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответника П.Ф., чрез пълномощника й- адв. Б. е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на предявените акцесорни искове за лихва, такси и разноски, в това число и за неустойка и за частична неоснователност на предявения иск за установяване на главницата за разликата над сумата от 575 до размера от 1200 лева, като се моли за отхвърляне на претенцията в тази част.
Твърди се в отговора, че договора за паричен заем от 13.02.2017г. е недействителен на следните основания: поради липса на подпис на общите условия от страна на ответника, поради липса на посочване на общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 поради непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент и непосочване размера на възнаградителната лихва и начина на изчисляването й. Твърди се също недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и липсата на погасителен план. Отделно от това се твърди и недействителност на клаузите за неустойка в размер на 417,60 лева и на договорената възнаградителна лихва поради противоречието на последната с добрите нрави. Оспорва се и претенцията на ищеца за установяване дължимост на сумата от 109,63 лева съставляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, като освен липсата на доказателства за реалната им направа се въвеждат и твърдения за недействителност на клаузата поради заобикаляне разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. На практика ответната страна твърди, че не са дължими претендираните от ищеца суми за неустойка, лихва и такса за експресно разглеждане и начислените разходи за събиране на вземане. Дължима е според ответника само главницата от 1200 лева, но поради частично плащане в размер на 625 лева искът би следвало да се уважи единствено за сумата от 575 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт. Претендира се присъждане на направените от ответника разноски и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за осъщественото от адв. Б. процесуално представителство по делото. Подробни съображения се излагат в писмени бележки.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 13.02.2017г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника П.Ф. е сключен договор за паричен заем с № *****, по силата на който на последната бил предоставен паричен заем с максимален размер от 1200 лева, който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора ответната страна удостоверила получаването на сумата от 1200 лева, като се задължила да върне сумата от 1854,18 лева, ведно с договорната лихва на 18 седмични вноски, всяка в размер на 103,01 лева /включваща първоначалната главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Между страните е безспорен факта, че ответната страна е извършила плащания в размер на общо 625 лева.
Съгласно клаузите на договора, ответната страна следвало в 3-дневен срок от подписването му да предостави обезпечение на договора посредством поръчител физическо лице или валидна банкова гаранция.При неизпълнение възниквало задължение за заплащане на неустойка в размер на 469,80 лева. Уговорени са и разходи за събиране на вземането, съобразно тарифата на ищеца, които последния претендира в размер на 109,63 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети копие на процесния договор за паричен заем, Тарифа на „Вива Кредит““ ООД, рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., уведомление за цесия и пълномощни.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В.Ш. се установява следното:
Съгласно приложения по делото договор за паричен заем размерът на предоставената в заем на ответната страна сума възлиза на 1200 лева. Общият размер на плащанията е 1854,18 лева /сума за връщане главница,, лихва и такса за експресно разглеждане/, която следва да се погаси на 18 равни седмични вноски, всяка в размер на 103,01 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение на задължението заемателят да предостави обезпеченията посочени в същата разпоредбата, дължи неустойка в размер на 469,80 лева, която се заплаща разсрочено с всички 18 погасителни вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 26,10 лева, като изчислена по този начин всяка седмична погасителна вноска възлиза на 129,11 лева. Ответната страна е извършила плащания по договора в размер на 325 лева, като в заключението е отразено каква част от задълженията са погасени с горната сума.
В Приложение № * в. л. е изготвило справка за задълженията по погасителен план, които възлизат на сумата от общо 2323,98 съобразно представения от ищеца погасителен план, включващ 1200 лева главница, възнаградителна лихва 184,38 лева, такса експресно разглеждане 469,80 лева и неустойка в размер на 469,80 лева. Отделно от посочените суми са начислени и разходи за събиране на вземането на стойност 245 лева. Общият размер на задължението по договора за паричен заем към датата на подаване на заявлениео-08.06.2018г. според заключението възлиза на сумата от 2243,98 лева, от които- главница-1090,70 лева, възнаградителна лихва-148,08 лева, такса експресно разглеждане-417,60 лева, разходи за събиране на вземането-100 лева и разходи по администриране събирането на вземането -70 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено,отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 13.02.2017 г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Заемът е предоставен от небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, която може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.
10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. В договора са посочени годишния лихвен процент по заема от 40,30%, както и годишния процент на разходите по заема от 49,33 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Освен това, доколкото не е посочен общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита не може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.