Решение № 693 от 10.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Бургас, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Таня Т. Русева М.

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Светла Б. Терзиева К. като разгледа докладваното от Таня Т. Русева М. Въззивно гражданско дело № 20262100501315 по описа за 2026 година

С Решение № 136/20.05.2026г., постановено по гр. дело № 1068/2025г. по описа на Районен съд – Айтос са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Ю. С. А. против Общински център за социални и здравни услуги - гр. Айтос, както следва:

- 1. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № СЗУ-04- 801/05.12.2025г.;

- 2. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищцата на длъжността „социален работник“, заемана преди уволнението;

- 3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 7 986, 89 евро;

- 4. Иск по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1331, 15евро – за връщане на удържано от ответника трудово възнаграждение и

- 5. Иск в размер на 250, 46 евро – за връщане на заплатената от ищцата сума за работно облекло за 2025г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 4116/04.06.2026г., подадена от Ю. С. А., с която се претендира да бъде 1 отменено атакуваното решение и да бъдат уважени предявените искове. С въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неправилност 1 и незаконосъобразност.

В жалбата се посочва, че със Заповед № СЗУ-04 801/05.12.2025г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а уволнението не се обосновава на конкретни обстоятелства, установени от работодателя.

В жалбата е направено изложение на фактическата обстановка по делото, като се пояснява, че разпитаните по делото в първоинстанционното производство свидетели са нямали преки впечатления от обстоятелствата, описани от потребителя на социална услуга.

Навеждат се доводи, че по делото не са представени доказателства за допуснати от страна на жалбоподателката нарушения на Етичния кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които да се изразяват в грубо отношение - словесно и физическо.

В жалбата се отбелязва, че твърденията на потребителя на социалната услуга - А. Т., изложени в подадената от него жалба, се явявали недоказани и се заявява, че наложеното дисциплинарно наказание ,,уволнение“ е незаконосъобразно. Развиват се съображения, че работодателят е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.

Посочва се, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Излага се становище относно специалната закрила на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, регламентирана в нормата на чл. 333 от КТ.

Претендира се присъждане на строените по делото разноски за двете инстанции, включително за адвокатски хонорар.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Препис от депозираната въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на въззиваемата страна - адвокат Бойчев на 10.06.2026г. В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на 2 въззивната жалба от Общински център за социални и здравни услуги - гр.

Айтос, представляван от Мария К. Иванова, с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Изразява се несъгласие с доводите на въззивната страна за липса на доказателства за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Подчертава се, че районният съд е приел като писмено доказателство жалбата на потребителя на социална услуга, която не е била оспорена от насрещната страна.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Излагат се твърдения за осъществена вербална и физическа агресия от страна на въззивната страна, като се твърди, че същата е блъснала и съборила на земята потребителя на социална услуга А. Т., като не само не му е помогнала да стане, но и неколкократно го прескочила.

В депозирания писмен отговор се посочва, че съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, спазвайки нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Заявява се, че по делото безспорно се установява извършеното от А. нарушение на трудовата дисциплина, описано в Заповед № СЗУ-04 801/05.12.2025г., издадена от Ръководителя на Общински център за социални и здравни услуги - гр. Айтос. Навеждат се доводи относно предпоставките за осъществяване на закрилата по чл. 333 от КТ.

Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

По делото е депозирана и частна жалба с вх. № 5311 от 21.07.2026г. по описа на Районен съд – Бургас от Общински център за социални и здравни услуги със седалище гр. Айтос против Определение № 525 от 30.06.2026г., постановено по гр. дело № 1068/2025г. по описа на Районен съд – Айтос, с която се претендира да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно атакуваното определение, по силата на което е допълнено постановеното по делото Решение № 136 от 20.05.2026г. в частта за разноските и вместо това да бъдат присъдени сторените пред първата съдебна инстанция разноски от 3

Общински център да социални и здравни услуги в техния пълен размер.

По делото е депозиран и писмен отговор на частната жалба от страна на Ю. С. А. чрез нейния процесуален представител адвокат Минка Колева, с който се претендира да бъде оставена без уважение като неоснователна депозираната частна жалба на Общински център за социални и здравни услуги със седалище гр. Айтос, подадена против Определение № 525 от 30.06.2026г., постановено по гр. дело № 1068/2025г. по описа на Районен съд – Айтос.

В съдебно заседание въззивната страна – Ю. С. А. чрез своя процесуален представител – адвокат Колева поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Общински център за социални и здравни услуги – гр. Айтос чрез своя процесуален представител – адвокат Бойчев оспорва жалбата, поддържа изложените доводи в писмения отговор, депозиран по делото и претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са пет обективно кумулативно съединени иска от Ю. С. А. против Общински център за социални и здравни услуги – гр. Айтос, с които се претендира да бъде признато като незаконно и да бъде отменено наложеното със Заповед № СЗУ-04- 801/05.12.2025г. дисциплинарно наказание – уволнение, да бъде възстановена ищцата на предишната заемана длъжност преди уволнението - „социален работник“, както и да бъде осъдена ответната страна да заплати следните суми:

- сума в размер от 15 621 лева, представляваща дължимото обезщетение за оставането без работа за период от шест месеца;

- сума в размер от 1 331, 15 евро, представляваща удържано от ответната страна трудово възнаграждение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ и - сума в размер на 250, 46 евро, представляваща върната на 4 работодателя от страна на ищцата сума за работно облекло за 2025г.

В исковата молба се посочва, че по силата на Трудов договор № СЗУ – 04 – 7/01.03.1999г., сключен с ответната страна – „Общински център за социални и здравни услуги“ – гр. Айтос, ищцата е изпълнявала длъжността „социален работник“, но със Заповед № СЗУ – 04 – 801/05.12.2025г., постановена от Ръководителя на Общински център на социални и здравни услуги – гр. Айтос е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение.

В исковата молба се посочва, че през месец ноември – 2025г. в Дом за стари хора – гр. Айтос е пристигнал служител на „Български пощи“ ЕАД, за да изплати пенсиите на пенсионерите от дома, като един от тях – Атанас Стоянов Танев не е могъл да получи своята пенсия и това е направило впечатление на служителите в дома, тъй като до този момент не е възниквал такъв случай. В исковата молба се посочва, че след като е разбрал, че няма да получи своята пенсия, А. Т. е влязъл в кабинета на ищцата, започнал е да блъска по вратата, крещял е, обиждал я и е започнал да я обвинява, че заради нея не е могъл да получи своята пенсия, тъй като тя не му е направила адресна регистрация когато е постъпил в Общинския център за социални и здравни услуги. В исковата молба се посочва, че тя спокойно му е обяснила, че няма вина и че обвиненията му са неверни, представила му е и документ, от който е видно, че той е регистриран в Дома за възрастни хора – гр. Айтос, но той продължил да крещи и да размахва бастуна си, вследствие на което политнал и паднал на земята, след което тя се е уверила, че той не е пострадал и е излязла от помещението, за да потърси колеги, за да го вдигнат, тъй като не е могла да се справи с това. Посочва се в исковата молба, че колегите са се притекли на помощ и са вдигнали А. Т. от земята, а той не е имал някакви наранявания и не е пострадал.

В исковата молба се посочва, че впоследствие – на 12.11.2025г. заедно с А. Т. са посетили ТП на НОИ – гр. Бургас – офис Айтос, за да получат информация относно причината да не бъде изплатена пенсията на лицето и след справка, направена от служител на НОИ е станало ясно, че забавянето е поради обстоятелството, че той е следвало да получи добавка от пенсията на починалата си съпруга и че вече може да я получи на място в пощенския клон 5 в гр. Айтос, след което той е получил своята пенсия лично.

В исковата молба се посочва, че на 28.11.2025г. е станало достояние постановяването на Заповед № СЗУ – 03 – 56/12.11.2025г., във връзка с постъпила жалба против нея от страна на А. Т. за назначаване на Комисия за установяване на случилото се и за процедура по изслушване и искане за даване на писмени обяснения.

В исковата молба се твърди, че не е предоставена заповед за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, в която да са посочени допуснати от нейна страна виновно тежки дисциплинарни нарушения, законовото основание за дисциплинарно наказване и наказанието, което ще бъде наложено, а единствено е била поканена да обясни случилото се с А. Т., като е обяснила, че дори не е запозната с неговата жалба.

Твърди се, че на 01.12.2025г. назначената във връзка с откритото дисциплинарно производство Комисия отново е поискала устно обяснения, като са казали, че следва да даде тези показания писмено, а тя е отказала с довод, че не е запозната с жалбата на потребителя срещу нея. В исковата молба се посочва, че впоследствие – на 06.12.2025г. е била повикана в ОЦСЗУ – гр. Айтос и е била показана Заповед за дисциплинарно уволнение № СЗУ – 04 – 801/05.12.2025г. и е била приканена да я подпише, но тя е отказала, тъй като не е била съгласна и е получила заповедта на 09.12.2025г. по пощата.

В исковата молба, ищцата посочва, че не е допуснала нарушение на своите трудови задължения – не е упражнявала физическо насилие, изразяващо се в изблъскване по гърба и събаряне на земята, нито под каквато и да е друга форма над А. Т., а за него като потребител е установено, че е конфликтен и агресивен и наказанието е наложено само въз основа на твърденията му, няма следи от нараняване или данни да е извършила твърдяното от негова страна.

В исковата молба се твърди, че не са поискани обяснения, със заповед, в която да е описано нарушението, датата, на която се твърди, че е извършено, законовото основание и дисциплинарното наказание, което ще бъде наложено, не е предоставена декларация за ползвана предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333 от КТ и само поради неизпълнение на това задължение, уволнението следва да се счита за незаконно.