Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 29.12.2021, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 408/2021
Вид
Решение № 78
Подписан
29.12.2021
Състав
РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 235, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 316 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Велинград, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200408 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от АДР. АНГ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. ******** № 43, чрез пълномощника адв. Р.А. – АКПазарджик, против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-203 от 27.09.2021 г., издадена от И.Я.И. – полицай ООР при РУ - Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя АДР. АНГ. Р..

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Р.А. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта за задържане, като излага аргументи в тази насока. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата – И.Я.И. – полицай ООР при РУ - Велинград, редовно призован, се явява лично. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2021 г. в гр. Велинград свидетелите Й. Г. Н. и КР. ЮЛ. ИМ. натоварили дърва на товарен автомобил, собственост на свид. К.И.. Изчакали горския служител – жалбоподателя АДР. АНГ. Р. да дойде на място, за да премери кубатурата на дървата, да ги маркира и издаде превозен билет. След като жалбоподателят А.Р. изпълнил служебните си задължения - премерил дървата, маркирал ги с контролна горска марка и издал превозен билет за тях, в който правилно било отразено количеството натоварена дървесина, същият си тръгнал, тъй като имало и други коли за спедиция. Тогава свидетелите Й.Н. и К.И. вързали дървата с колани и потеглили с камиона. Малко след това дървата се разклатили и започнали да падат. Поради това водачът К.И. спрял товарния автомобил и заедно със свид. Й.Н. сложили още около един кубик дърва в камиона, за да не се клати товара и да стане по-стабилен, след което отново потеглили с него. Впоследствие спрели на пункта за дърва за проверка и горският служител там установил, че дървата са в по-голямо количество от посоченото в превозния билет. В резултат на констатираното при проверката свид. К.И. и горският служител, издал превозния билет – жалбоподателят А.Р., били задържани за 24 часа в РУ – Велинград.

На 27.09.2021 г., в 20:00 часа, И.Я.И. – полицай ООР при РУ Велинград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя АДР. АНГ. Р. за срок до 24 часа. В същата като фактическо основания за издаването на заповедта е посочено „извършено престъпление по чл. 235, ал. 3 от НК – лице, което използва неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание във връзка със ЗМ № 481/27.09.2021 г.“

При задържането на 27.09.2021 г. А.Р. подписал декларация, като отразил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната 2 помощ, няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, не желае медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен за правото му на свиждания, както и да получава колети и храна и че не се нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На А.Р. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от 27.09.2021 г. Жалбоподателят бил задържан в 20:00 часа на 27.09.2021 г. и освободен в 19:45 часа на 28.09.2021 г.

Видно от представеното по делото писмо рег. № 2772/08.12.2021 година по описа на Районен съд - Велинград, подадено от Районна прокуратура – Пазарджик, ТО-Велинград, досъдебно производство вх. № 4877/2021 г. по описа на Района прокуратура – Пазарджик, ТО - Велинград и № ЗМ 481/2021 г. по описа на РУ – Велинград, е образувано на 27.09.2021 г. за това, че на 27.09.2021 г. в гр. Велинград със специализиран товарен автомобил „Волво Фл12“, с рег. № РА4667 КР, е транспортиран незаконно добит от другиго дървен материал, без редовно писмено позволително или с редовно писмено позволително, но извън указаните в него места, срокове и количества – около три кубика иглолистна дървесина - престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК. Посочено е, че по досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото материали по административната преписка, показанията на свидетелите Й.Н., А. Р. и К.И., както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Свидетелите Й.Н., А. Р. и К.И. подробно разказват за случая, като от показанията им се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят А.Р. няма никаква съпричастност към натоварването на допълнителното количество дърва на въпросния камион, в резултат на което количеството дървесина в камиона е било повече от това, посочено в издадения от жалбоподателя превозен билет.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Й.Н., А. Р. и К.И. , тъй 3 като същите са убедителни, достоверни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК , поради което се явява процесуално допустима.

Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.

Доколкото заповедта е издадена на 27.09.2021 г., а жалбата е депозирана на 08.10.2021 г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.

При издаването на оспорения акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта за задържане не са посочени конкретните фактически основания за издаването 4 й . Соченето на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит, съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . Отсъствието им се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта за задържане.

В конкретния случай изискването за форма не е изпълнено , поради липсата на описание на фактическата обстановка, при която се е реализирало основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 о т З М В Р. За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние. В случая не само липсват такива данни, но и цитираната правна квалификация на евентуално извършеното престъпление не съответства на деяние, изразяващо се в използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание, както е посочено в заповедта за задържане.

Освен това, установява се от писмените доказателства по делото, че досъдебно производство ЗМ 481/2021 г. по описа на РУ – Велинград се води за престъпление по чл. 235, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а не за такова по чл. 235, ал.

3 от НК или за използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание.

Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане обосновава извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган при РУ - Велинград е издал процесната заповед за задържане.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на жалбоподателя А.Р. не е имало данни и информация за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3 от НК или друго престъпление по смисъла на НК. На практика жалбоподателят А.Р. е бил 5 задържан за срок до 24 часа, без да са налице данни, че е съпричастен към извършване на престъпление, доколкото същият не е участвал при натоварването на въпросния камион, собственост на свид. К.И. с допълнително количество дърва, видно от събраната доказателствена съвкупност.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след това.

Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта ПАМ.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Установяването на фактическите и правни основания за издаване на заповедта за задържане е в тежест на административния орган. В конкретния случай административният орган не ангажира никакви доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл. 235, ал. 3 от НК или такова, изразяващо се в използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание. Нещо повече, по делото по категоричен начин се установи, че към момента на задържане на жалбоподателя не е имало никакви данни същият да е извършил посоченото в заповедта за задържане престъпление, доколкото, видно от доказателствената съвкупност, той не е присъствал при натоварването на въпросния камион допълнително с дърва след издаването на превозния билет. В случая изначално не са били налице данни за възможно участие на жалбоподателя 6