Решение № 718 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500785 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД против решение № 5212/23.12.2024г. по гр.д.№ 16347/2023г. на ПдРС, I гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че въззиваемият А.

Д. Г. не дължи на жалбоподателя сумите по изпълнителен лист на 23.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № 16182/2011г. по описа на ПРС, XIX гр.с., а именно: 3189,73 лева- главница; 1386,51 лева- възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009г. до 03.02.2012г.; 766,22 левамораторна лихва за периода 03.07.2009г.- 02.09.2011г.; 106,85 лева- разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 лева- съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

Оспорва се като погрешен изводът на РС, че по отношение на процесните вземания е изтекла погасителна давност през периода от 15.01.2018г. до 13.3.2020 г. и от 21.5.2020 г. до 30.3.2023 г. Твърди се, че през посоченият период са извършени две изпълнителни действия, с които погасителната давност е прекъсната и по-конкретно, че на 4.2.2021 г. и на 18.1.2023 г. са насрочени описи на движими вещи. Направен е и анализ на постановените от ВКС тълкувателни решения относно прекъсването и спирането на погасителната давност при наличие на висящо изпълнително производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне като неоснователен иска по чл. 439 ГПК.

От въззиваемия А. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че 1 обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са доводи в подкрепа изводите на първоинстанционния съд. Оспорва се твърдението, че през периода, през който РС е приел, че е изтекла погасителна давност са били предприети валидни изпълнителни действия.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16347/2023г. на ПдРС, I гр.с. е образувано по искова молба от А. Д. Г. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове по член 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по горепосочения изпълнителен лист. В исковата молба се сочи, че на 01.08.2023г. по месторабота му е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело № 20238240401329 по описа на ЧСИ ***** въз основа на издадения по ч.гр.д. №16182/2011г. изпълнителен лист в полза „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. В съобщението било записано, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлило на 15.05.2015г. процесните вземания в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, което дружество било конституирано като взискател по делото. Твърди се, че на ищеца не е съобщено за извършената цесия. Твърди се, че от 15.05.2015г. до 29.06.2023г.- датата на образуване на изпълнителното дело, били изтекли осем години, един месец и четиринадесет дни, като процесните вземания били погасено по давност на 16.05.2020 г..

С подадения от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД исковете са оспорени като неоснователни. Оспорено е и твърдението за изтекла погасителна давност. По първоначално образуваното изп.дело № 1398/2012г. на ЧСИ ***** били предприети следните изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност: с молбата за образуване на изпълнително дело от 02.06.2012г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД извършило възлагане по чл.18 от ЗЧСИ; въз основа на удостоверение от НАП вх. № 16931/30.08.2012г. агенцията била присъединена като взискател; на 18.12.2012 г. било изходирано съобщение за налагане на запор на МПС; на 01.09.2015 г. била депозирана молба за конституиране като нов взискател нат „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД; на 04.11.2015г. били изходирани запорни съобщения до „Централна кооперативна банка“АД и „Юробанк България“АД; на 06.04.2017 г. било изходирано разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 19.06.2017 г.; на 20.12.2017 г. била депозирана молба от взискателя за посочване на изпълнителен способ, за извършване на справка БНБ и налагане на запор с алтернативно искане, в случай че не бъдат открити банкови сметки на името на длъжника, да се насрочи опис на движими вещи; на 15.01.2018г. било изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“АД; на 20.02.2019г. била депозирана молба за опис на движими вещи; на 04.02.2021 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи на 26.03.2021г.; на 18.01.2023г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 24.03.2023 г.; на 30.03.2023г. било изходирано съобщение за налагане на запор на МПС и до работодател ЕЛИТ - 2095 ЕООД. След това изп.дело № 1398/2012 г. било прекратено по искане на взискателя, като на 29.06.2023 г. било образувано ново изп. дело № 1329/2023 г. по описа на 2

ЧСИ *****. На 31.07.2023г. били изходирани запорни съобщения до работодател ЕЛИТ 2095 ЕООД, както и до „Уникредит Булбанк“АД.

Безспорно е, че против въззиваемия е издаден изпълнителен лист от 23.12.2011г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Безспорно е също така, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изп.дело № 1398/2012г. на ЧСИ *****. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Ето защо е без значение за спора по делото дали през периода до 26.06.2015г. са предприемани изпълнителни действия, с които да е прекъсвана погасителната давност. По отношение на твърдението в исковата молба, че А. Д. Г. не е уведомен за извършената цесия на вземанията по издадения против него изпълнителен лист следва да се отбележи, че на л.41 по първоинстанционното дело е налице уведомление до него за сключване на договора за цесия от 15.05.2015г., изпратено от „БПП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ведно с известие за доставяне от „М и БМ експрес“ООД /л.40/, с отбелязване, че пратката не е потърсена.

Съгласно чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на разпоредбата на чл.6, ал.4 от Закона за пощенските услуги, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия следва да бъде оставено писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. В чл.35, ал.1, т.2 от Общите условия на „М и БМ експрес“ООД е предвидено при неявяване или липса на контакт от страна на получателя за доставка на пратката и изплащане на пощенския паричен превод, в срок от седем дни от датата на първото служебно известие / стикер/ на получателя да се изпрати второ служебно известие, за което не се заплаща допълнителна цена за услугата. На известието за доставяне е отразено, че адресът на въззиваемия, който е посочен и в подадената от него искова молба, е посетен на дати 13.07.2015г. и 18.07.2015г. и са поставени стикери, което предполага, че е спазено правилото по чл.35 от общите условия и съответно това по чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Ето защо, макар уведомлението

Същественият спорен въпрос в настоящето въззивното производство се свежда до това, дали насрочването от ЧСИ ***** по негова инициатива на описи на движими вещи, без такива реално да са извършени, през периода от 15.01.2018г., когато погасителната давност е прекъсната с налагането на запор върху банкови сметки на въззиваемия, до 30.03.2023г., когато е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, представляват изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. Описи на движими вещи са насрочени на 06.04.2017г. и на 04.02.2021г., като не са предприети действия по 3 осъществяването им. За прекъсване на погасителната давност е достатъчно изпълнителното действие да бъде предприето, но не и да бъде извършено. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69г., I г.о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В мотивите към по т. 10 от Тълкувателно решене № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че „давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В случая е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ и поради това ЧСИ ***** е разполагал с правомощието по свое усмотрение да предприема изпълнителни действия, включително и насрочване на опис на движими вещи, независимо от това, че такъв вид изпълнително действие не е поискано от взискателя. В тази връзка следва да се отбележи и това, че съгласно т.11, изр.2 от цитираното по- горе тълкувателно решение, изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта относно разноските, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени общо 442 лева- съдебни разноски, включващи по 100 лева- юрк.възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производства, и 242 лева- държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 5212/23.12.2024г. по гр.д.№ 16347/2023г. на ПдРС, I гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че въззиваемият А. Д.

Г. не дължи на жалбоподателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД сумите по изпълнителен лист на 23.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № 16182/2011г. по описа на ПРС, XIX гр.с., а именно: 3189,73 лева- главница; 1386,51 лева- възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009г. до 03.02.2012г.; 766,22 лева- мораторна лихва за периода 03.07.2009г.02.09.2011г.; 106,85 лева- разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 левасъдебни разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Г. иска против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за това да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист на 23.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № 16182/2011г. по описа на ПРС, XIX гр.с., а именно: 3189,73 лева- главница; 1386,51 лева- възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009г. до 03.02.2012г.; 766,22 лева- мораторна лихва за периода 03.07.2009г.4 02.09.2011г.; 106,85 лева- разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 левасъдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. Д. Г. от гр.****, ул.“***** *****, ЕГН: ********** да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, и сумата от 342 лева- съдебни разноски във въззивното производство.