Решение № 407 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200173 по описа за 2024 година Производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Варна и жалби на частните обвинители Р. Н., А. Н. и М. С.а, лично и със съгласието на майка си Р. Н., чрез повереника им адв.М. М. и на М. С., чрез адв. Д. и адв.Г. Р. срещу въззивно решение № 168 от 05.12.2023г., постановено по внохд № 240/23г. по описа на Апелативен съд-Варна.

Оплакванията на касаторите са следните:

- в протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция;

- в жалбата на частните обвинители Р. Н., А. Н. и М. С., чрез повереника им – адв.М. М. се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Искането, което се отправя към касационната инстанция е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със задължителни указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и правилното прилагане на закона във връзка с 1 индивидуализацията на наказанието;

- оплакванията в жалбата на частната обвинителка М. С., депозирана чрез поверениците й - адв.Д. и адв.Р. са за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като искането им е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, със задължителни указания по чл.355, ал.1, т.1 и 3 от НПК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВП поддържа протеста по изложените в него подробни съображения.

Твърди, че при оценката на отегчаващите обстоятелства, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е довело до определянето на явно несправедливо наказание. Позовава се на допуснато нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като апелативната инстанция е игнорирала доказателства, касаещи поведението на подсъдимия преди настъпване на ПТП, имащи значение за определяне на наказанието и приложението на чл.66 от НК. Също така, намира за неправилни изводите на съда, че част от доказателствата не следва да се кредитират, тъй като не били посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това твърдение прокурорът аргументира с факта, че тези доказателства са били приобщени от първоинстанционния съд при разглеждане на делото в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, а въззивният съд избирателно се е позовал на едни и е игнорирал други. Сочи, че при определяне на наказанието и приложението на чл.66 от НК не са отчетени тежестта на извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение и причините за настъпването на ПТП, като неоснователно е даден превес на смекчаващите обстоятелства. Обобщено, заявява, че наложеното наказание, което е в минималния размер на предвиденото в закона не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и не е съобразено с целите по чл.36 от НК. Моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Повереникът на частните обвинители Н. и С., адв.К. поддържа изцяло касационната им жалба и моли за уважаването й. На първо място счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на страните и погрешно формиране вътрешното убеждение на съда. На 2 следващо място се позовава на допуснати нарушения от апелативната инстанция, която на основание проведената диференцирана процедура е изключила определени доказателствени материали, събрани на досъдебното производство и кредитирани от първия съд. Съдът в мотивите си избирателно се е позовал на някои доказателствени материали, а е игнорирал други, с което е нарушил разпоредбата на чл.14 от НПК във връзка с формиране вътрешното му убеждение. Повереникът поддържа и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Намира за неоснователно приетото, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, което да налага намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК, тъй като се касае за причиняване смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго, а и двете пострадали лица са били в един твърде ранен етап от жизнения си път. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания относно: стадия от който трябва да започне новото разглеждане - въззивното производство; прилагането на закона във връзка с индивидуализацията на наказанието и отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения при изграждане вътрешното убеждение на съда.

Частният обвинител и жалбоподател М. С., както и поверениците й, редовно призовани, не се явява. Депозирали са писмена молба, в която изразяват позицията си по касационната жалба и претендират присъждането на разноски по ЗА.

Адвокат Й., защитник на подс.К. оспорва касационния протест и жалбите на частните обвинители. Твърди, че не е налице нито едно от релевираните в сезиращите документи касационно основания. Напротив въззивният съд е коригирал допуснатите пороци от първата инстанция при формиране на вътрешното й убеждение. Намира за правилен подходът на апелативната инстанция, да прецизира фактите, тъй като същият е съобразен с изискванията на ТР № 1/2009г., т.8 на ОСНК на ВКС за произнасяне в рамките на обвинението, очертано в обвинителния акт. Твърди, че наведените в жалбите доводи относно пороци при формиране вътрешното убеждение на съда, всъщност целят да атакуват въззивния акт за необоснованост, която не е сред касационните основания. По отношение на наказанието, счита за правилни отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като анализът на съда е коректен и правилен. Сред отчетените смекчаващи обстоятелства, 3 защитникът акцентира на искреното съжаление от страна на доверителя му, което не е формално, а установено от заключението на съдебно психиатричната и психологическа експертиза. Подсъдимият е преживял изключително тежкото случилото се и е отключил психично заболяване, което ще продължи и в бъдеще. Твърди, че до голяма степен целта на специалната превенция е постигната. Ето защо, защитникът смята, че е налице съществен превес на смекчаващите обстоятелства, като правилно апелативният съд е преценил, че за постигане на поправителния ефект не се налага подзащитният му да бъде изолиран от обществото. Изразява становище, че решенето на АС – Варна е правилно, справедливо и постановено при спазване на процесуалните правила, поради което моли да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Ж. К. моли решението на Апелативен съд – Варна да бъде оставено в сила, за да може да бъде със семейството си и да продължи образованието си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 11 от 15.06.2023г., постановена по нохд № 215/23г., Окръжен съд – Шумен е признал подсъдимия Ж. Д. К. за виновен в това, че на 28.09.2022г. в /населено място/, при управлението на МПС – лек автомобил /марка/ с рег. № /рег. №/, по бул. /булевард/ с посока на движение от центъра на /населено място/ към /населено място/, в района на кръстовище с кръгово движение с ул./улица/ и вход за магазин /име/ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от от ЗДП и чл.50, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице, а именно смъртта на С. С. и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на М. С., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“Б“, вр. ал.1, б.“Б“ и б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а от НК му е наложил наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години и четири месеца.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.

С въззивно решение № 168 от 05.12.2023г., постановено по внохд № 4

240/23г., Апелативен съд – Варна е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил срока на наказанието лишаване от свобода на четири години и шест месеца, редуцирано на основание чл.58а от НК с една трета на три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от пет години. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 29.09.2022г. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Протестът на Апелативна прокуратура – Варна и касационните жалби на частните обвинители са допустими и частично основателни.

На първо място, следва да се даде отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като констатирането на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, би направило по нататъшната касационна проверка безпредметна.

Оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения се релевират в протеста на прокуратурата и жалбата на частните обвинители, представлявани от адв.М., и са във връзка с оценката на доказателствата, дадена от контролирания съд при проведеното диференцирано производство и нарушения на правилата за формиране вътрешното убеждение на контролирания съд.

За да се отговори на тези възражения е необходимо да се посочат някои особености, касаещи провеждането на производството по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Първоинстанционният съд има правомощие на основание чл.372, ал.4 от НПК да постанови, че производството ще се проведе по диференцираната процедура, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В горепосоченото особено производство, подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в 5 събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения.

По делото в хода на първоинстанционното производство, подс. К. е изразил желание делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е изпълнил задълженията си, визирани в чл.372, ал.1 от НПК, като е разяснил правата му по чл.371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата събрани от досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. След като е установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е изпълнил задълженията си по чл.372, ал.4 от НПК.

Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение.

Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат за бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК. Също така касационната инстанция не притежава правомощие да интервенира върху вътрешното убеждение на инстанциите по същество, а следи единствено спазени ли са изискванията на процесуалния закон, при формирането му и в частност на разпоредбите в Глава двадесет и седма от НПК, касаещи доказателствената дейност на съда в рамките на особената процедура.