Решение № 19325 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19325 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110109160 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ /редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./.

В исковата молба и в допълнителната писмена молба от 13.03.2024г. пълномощникът на ищцата В. И. Г. твърди , че доверителката му била в трудово правоотношение с ответното дружество. При прекратяването на трудовото правоотношение , осъществено със заповед № 79/04.01.2022г. на представителя на ответника , връчена на ищцата на 31.01.2022г. , не й била върната незабавно оформената трудова книжка , което не било извършено и по-късно. Посочва се , че задържането на трудовата книжка от ответника е било пречка за ищцата да постъпи на работа при друг работодател , както и до ограничаване на социално-осигурителните й права.

Окончателното искане на ищцата към съда е да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./. за задържането на трудовата й книжка след прекратяването на трудовото правоотношение през периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28 лв, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 19.02.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Уточнението на размера и на периода на иска, е допуснато с определението по чл.140 ГПК , както е направено от пълномощника на ищцата с допълнителната писмена молба от 13.03.2024г.

С определението по чл.140 ГПК е ПРЕКРАТЕНО като НЕДОПУСТИМО съдебното 1 производство в частта му относно претенцията за осъждане на ответника да предаде на ищцата трудовата й книжка с вписан трудовия й стаж. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство ищцата и пълномощникът й поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 26.09.2025г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в представената на 29.09.2025г. писмена защита от пълномощника на ищцата.

Ответникът Ф”АД оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 26.04.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че трудовата книжка на ищцата е била „надлежно оформена в рамките на нормативно определения срок” и ищцата е била канена многократно в телефонни разговори да се яви на адреса на ответното дружество , за да я получи , но тя е отказала. Ответникът е изпратил нотариална покана до ищцата , с която е поискал от нея в 7дневен срок да се яви да получи трудовата й книжка. Тази покана е връчена лично на ищцата при отказ , но тя не се е явила да получи трудовата книжка и не е поискала уговярянето на друг срок за това.

Сочат се доводи за липсата на условията по чл.226, ал.2 КТ , които обаче са правноирелевантни и не следва да бъдат разгледани , тъй като касаят редакцията на чл.226,ал.2 КТ , която е приета със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , която е започнала да действа от 01.06.2025г., т.е. не и през процесния период , който е от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. През процесния период е действала редакция на чл.226,ал.2 КТ преди изменението със ЗИДКТ, бр.85/2023г.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържат оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 26.09.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са посочени и в депозираните на 01.10.2025г. писмени бележки от пълномощник на ответника.

Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно правната квалификация на иска :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, през процесния период от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. е действала редакция на чл.226,ал.2 КТ преди изменението със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , поради което тази редакция е приложима за предявения осъдителен иск.

Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , осъдителният иск по чл.226,ал.2 КТ (за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка след уволнение) подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а не по реда на 2 бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред, правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

По основателността на иска :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните не спорят, а и от представените с исковата молба документи : трудов договор № 77/01.07.2019г., допълнително трудово споразумение № 93/01.01.2020г. и уволнителна заповед № 79/04.01.2022г. на изпълнителния директор на Ф”АД , се установява, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение , по силата на което тя е изпълнявала длъжността „счетоводител оперативен”.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 79/04.01.2022г. на изпълнителния директор на Ф”АД , с която е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работа (а не както се твърди в исковата молба : „на основание чл.222,ал.1 КТ /съкращение в щата/” – б.с.), считано от 01.02.2022г. Тази заповед е връчена на ищцата на 31.01.2022г. според удостовереното под текста й с нейния подпис. Това се твърди и в обстоятелствената част на исковата молба от пълномощникът на ищцата.

Под текста на уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. (лист № 23 по настоящото дело-б.с.) има написано следното изрично изявление : „Трудовата книжка на лицето е връчена на 31.01.2022г.”. Датата на връчването на трудовата нижка – 31.01.2022г. е написана ръкописно по същия начин , както е изписана и датата на връчването на уволнителната заповед – 31.01.2022г. , като под тези изявления има подписи на ищцата като „работник /служител” и на изпълнителния директор на ответното дружество – Благородна Свиленова Атанасова.

Ищцата не оспорва автентичността на подписа й под удостоверяването на връчването на трудовата й книжка на 31.01.2022г. , т.е. едновременно с връчването на уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. и един ден преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение -01.02.2022г.

Ищцата не оспорва и верността на съдържанието на удостоверяването на връчването на трудовата й книжка на 31.01.2022г..

Ответната страна също не оспорва истинността на съдържащото се в уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. удостоверяване на връчването на трудовата книжка на ищцата на 3

31.01.2022г.

Нито ищцовата страна , нито ответната страна не сочат твърдения и не представят доказателства след връчването на трудовата книжка на ищцата на 31.01.2022г. тя да е предала отново тази трудова книжка на ответника , съответно точно на коя дата е станало това и по какви причини. Това не се установява и от съдържанието на представената от ответника нотариална покана , рег. № 1754, том 1, акт 137 от 16.03.2022г. по описа на нотариус Весела Червенкова, връчена на ищцата на 24.03.2022г.

Поради посочените причини от представените по делото писмени доказателства се установява , че ответникът е изпълнил задължението по чл.350, ал.1 КТ и е предал на ищцата трудовата й книжка заедно с уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. на 31.01.2022г. , т.е. в последния ден преди прекратяването на трудовото й правоотношение – 01.02.2022г. Следователно за ответника не е възникнало задължение заобезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./. за задържането на трудовата книжка на ищцата след прекратяването на трудовото правоотношение.

Дори и да беше доказано , че трудовата книжка е била предадена отново от ищцата на ответника след връщането й на 31.01.2022г. (което не е установено по делото, както бе посочено- б.с.), това не би обосновало възникване за ответника като работодател на задължение за обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./., защото задължение за това обезщетение възниква само когато трудовата книжка е задържана от работодателя непосредствено след прекратяването на трудовото правоотношение.

Когато трудовата книжка е била оформена и върната на работника по смисъла на чл.350,ал.1 КТ , но след това по някаква причина работникът я е предал на работодателя отново (например за поправка или допълване на вписаните данни ) , тогава за работодателя възниква задължение за обезщетение по чл.226,ал.1, т.1 КТ или по чл.226,ал.1,т.2 КТ , но не и задължение за обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./.

Доколкото по настоящото дело не е доказано незаконно задържане от ответника като работодателя на трудовата книжка на ищцата непосредствено след прекратяването на трудовото правоотношение , се налага правният извод , че за ищцата не е възникнало твърдяното от нея право на обезщетение по чл.226, ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./. Като неоснователен осъдителният иск по чл.226 , ал.2 КТ /редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./. следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото:

На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като предявеният иск е отхвърлен изцяло.

С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него 4 разноски по настоящото дело , представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат – 960 лв с ДДС видно от представените фактура № 233/11.06.2024г. и преводно нареждане от 11.06.2024г.

Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение (9 60 лв с ДДС ) е НЕОНОВАТЕЛНО и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като платеното от ответника адвокатско възнаграждение от съответства на минималния размер на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.1,т.2 от същата Наредба № 1/2004г. /редакция ДВ, бр.88 /2022г./ на ВАС.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от В. И. Г. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. *** със съдебен адрес : град софия, ул. *** чрез адв. А. Г. , против Ф”АД, ЕИК: *** гр. София, ул. „*** със съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. И. Б. , осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./ за заплащане от ответника на обезщетение за задържането на трудовата книжка на ищцата след прекратяването на трудовото правоотношение през периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28 лв (четири хиляди четиристотин и два лева и двадесет и осем стотинки), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 19.02.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

ОСЪЖДА В. И. Г. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. *** със съдебен адрес : град софия, ул. *** чрез адв. А. Г. , ДА ЗАПЛАТИ на Ф”АД, ЕИК: *** гр. София, ул. „*** със съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. И. Б. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 960 лв (девестотин и шестдесет лева), представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело– платеното от него адвокатско възнаграждение.