Определение № 332 от 30.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 30.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20225001000553 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на Ч. И. П. с ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв. А. Д.,против определение №163 от 28.06.2022 г.,постановено по т.д.

№154/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,с което е допълнено определението за прекратяване на делото,постановено в открито съдебно заседание на 16.05.2022 г.,като са осъдени ищците С. И. П. и Ч. И. П. да заплатят на ответника „Т. Г.“ООД-гр.Д.град,с ЕИК ********* сумата от 600 лв.-възнаграждение за адвокат.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно,постановено в противоречие с императивни правни норми и в противоречие с тълкувателната практика на ВКС.Развива аргументи,че съдът неоснователно е присъдил в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение,без последният своевременно да е представил доказателства за реалното им плащане,както и за незаконосъобразност на извода на съда,че самият договор за равна защита и съдействие служи за доказателство за извършването на разноските.Позовава се и на непредставянето от ответника на списък за разноски по чл.80 от ГПК,като счита,че такъв следва да се представи,дори когато страната е направила само един доказан разход в производството.В контекста на последното частният жалбоподател се позовава на т.2 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Заявява и съображението,че единствено и само поведението на ответника е станало повод за образуване на делото и че към момента на депозиране на исковата молба ищците са били активно легитимирана страна,като производството по делото е прекратено не по тяхна вина.

1

И въз основа на изложените в частната жалба аргументи е поискано обжалваното определение №163 от 28.06.2022 г.,постановено по т.д.№154/2021 г. по описа на ОСХасково,да бъде отменено ведно с произтичащите от това последици.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“Т. Г.“ООДгр.Д.град,с ЕИК ********* за отговор в едноседмичен срок от получаването на преписа.В този срок от дружеството не е подаден писмен отговор на частната жалба и не е взето становище по същата.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна /от единия ищец в първоинстанционното производство/ и самото обжалвано определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.Частният жалбоподател Ч. И.

П. обаче има правен интерес и процесуално правомощие да обжалва определението от 28.06.2022 г. само в частта,с която самият той е осъден да заплати на ответника съдебни разноски,не и в частта,с която наред с него за същото е осъден и другият ищец-С. И. П.,от когото няма подадена частна жалба.Да се приеме,че жалбоподателят Ч. П. има правото изцяло да обжалва определението,т.е. и в частта,с която по реда на чл.248 от ГПК е допълнено определението от 16.05.2022 г. чрез осъждането на другия ищец-С. П. за заплащане разноски на ответното дружество,би означавало да се признае на същия жалбоподател упражняването на чужди права,а това е процесуално недопустимо,при положение,че за случая упражняването на процесуална субституция не е предвидена в закона.Затова настоящият съд счита процесната частна жалба за допустима в частта й,насочена срещу тази част от обжалваното определение,с която е допълнено на основание чл.248 от ГПК определението за прекратяване на делото,като е осъден частният жалбоподател Ч. П. /наред с другия ищец/ да заплати на ответника съдебни разноски в размер общо на 600 лв.В тази именно част подадената частна жалба ще се разгледа по същество,а в частта,с която е атакувано определението от 28.06.2022 г.,касаеща осъждането на другия ищец-С. П. /наред с ищеца-частен жалбоподател/ за заплащането на разноски в полза на ответника в размер общо на 600 лв.,частната жалба е недопустима и като такава ще се остави без разглеждане в същата част,а настоящото производство относно същата част на процесната частна жалба ще се прекрати.

По същество частната жалба е неоснователна в частта й,подлежаща разглеждане.Съображенията на настоящия съд в тази насока са следните: на

С определение,постановено в проведеното на 16.05.2022 г. открито съдебно заседание,производството по т.д.№154/2021 г. по описа на ОС-Хасково е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.155,т.1 от ТЗ и поради неотстраняване на нередовности по исковата молба.Същото определение не е обжалвано от страните по делото в законния срок и понастоящем е влязло в законна сила.С това определение съдът не се е 2 произнасял по искане на страните за присъждане на разноски.

В срока за обжалване на определението ответникът по делото „Т. Г.“ООД с ЕИК *********,чрез пълномощника си адв. М. К.,е подал молба с вх.№3834 от 23.05.2022 г.,основана на чл.248 от ГПК,с която е поискал съдът да се произнесе по направеното от дружеството искане за присъждане на разноските по делото-възнаграждение за един адвокат,като бъдат осъдени ищците да му заплатят тези разноски.

След предоставена възможност на ищците за отговор на горната молба в едноседмичен срок,с обжалваното определение №163 от 28.06.2022 г. Окръжен съд-Хасково се е произнесъл по молбата и я е счел за основателна,в резултат на което е постановил допълване на определението от 16.05.2022 г. за прекратяване на производството по делото,като е осъдил ищците С. И. П. и Ч. И. П. да заплатят на ответника „Т. Г.“ООД с ЕИК ********* сумата от общо 600 лв. разноски,представляващи възнаграждение за адвокат.

Апелативният съд счита за правилно обжалваното определение в частта,срещу която е насочена процесната частна жалба в допустимата й част.Както правилно е посочено в същото определение,основанието на заявеното от ответника искане за присъждане на разноски се съдържа в нормата на чл.78,ал.4 от ГПК,съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.Именно в тази хипотеза попада конкретния случай,тъй като производството по първоинстанционното дело е прекратено и при тази ситуация разноски на ответника се полагат,без да е необходимо да се изследва причината за прекратяване на делото и да се установява отсъства ли или е налице вина на ищеца за прекратяване на делото.

Разбира се,присъждането на разноски в полза на страна по делото е предпоставено не само от наличието на основание за това,но и от наличието на своевременно заявено искане на страната за присъждането на разноските,както и от наличието на доказателства за реалното им извършване.В случая ответникът е направил искане за присъждане на разноски още с писмения отговор на исковата молба,подаден на 20.01.2022 г.,т.е. далеч преди постановяване на определението за прекратяване на делото и това негово искане е несъмнено своевременно заявено. Наред с това,съдът счита,че в ситуация на прекратено производство по делото,доказателства за извършването на разноските могат да бъдат представени от ответника и с подаването на молбата по чл.248 от ГПК,като съдът следва да зачете тези доказателства при извършването на преценката си относно основателността на молбата.В случая ответното дружество е представило преди прекратяване на делото два договора за правна защита и съдействие /л.125 и л.126 от досието на първоинстанционното дело/,всеки от които сключен с различен адвокат.И в двата договора се съдържа уговорка за заплащане от ответното дружество на адвокатско възнаграждение в полза на съответния адвокат в размер от по 600 лв. за осъществяването на уговорената адвокатка защита по горното първоинстанционно дело.В същите договори е постигнато съгласие и за това адвокатското възнаграждение да бъде платено по конкретно посочена банкова сметка на адвоката.Уговарянето на търсеното адв. възнаграждение е едно от условията за присъждането му като съдебни разноски,но щом като в самия договор за правна защита не е 3 удостоверено плащането в брой на уговорената възнаграждение и е предвидено то да се плати по банкова сметка на адвоката-пълномощник,то следва да се представят писмени доказателства за реалното изплащане на същото възнаграждение по банков път.В конкретния случай такова доказателство е представено-преводно нареждане от 13.01.2022 г.,удостоверяващо,че уговорената сума от 600 лв. е изплатена от ответното дружество по банкова сметка и в полза на адв. Д. А.,т.е. на адвоката,с който е сключен един от представените по делото договори за правна защита и съдействие.При тези фактически данни се налага извода,че ответникът не само е уговорил,но и е изплатил реално уговореното адвокатско възнаграждение в полза на единия от двамата адвокати,с които е сключил договор за правна защита и съдействие.Съгласно чл.78,ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК,при прекратяване на делото ответникът има право на разноските,заплатени от него като възнаграждение за един адвокат,а насрещната страна,т.е. ищецът /или ищците/ носи тежестта да му заплати същите разноски.С оглед доказаното уговаряне и заплащане от ответника на търсеното от него адв. възнаграждение,същото следва да му бъде присъдено като направени за конкретното производство съдебни разноски.Предвид изложените съображения и обстоятелства,крайният извод,който се налага е,че молбата на ответника по чл.248 от ГПК,по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение,е основателна и първоинстанционният съд правилно я е уважил,като е допълнил определението за прекратяване на делото от 16.09.2022 г. чрез осъждане на ищците да заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 600 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

В частната жалба се поддържа довода,че ответникът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК,какъвто следвало да представи,дори и да е направил само един /съответно доказан/ разход за съдебното производство.Извод за това жалбоподателят извлича от т.2-ра на ТР №6 от 06.11.2013 г.,постановено по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Действително,съгласно разрешението,дадено в т.2-ра от посоченото тълкувателно решение,страната следва да представи списък по чл.80 от ГПК,дори когато е направила само един разход за производството,за който е представено доказателство.Но наред с тази точка от тълкувателното решение следва да се съобрази и тълкуването,дадено в т.8 от същото решение,съгласно което липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата,при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.Този извод се налага и от изречение второ на чл.80 от ГПК,от което следва,че ако страната,поискала присъждането на разноски,не представи изискващия се от разпоредбата списък на разноските,тя „няма право да иска изменение на решението в частта за разноските“,без обаче липсата на такъв списък да е поставено от законодателя като процесуално препятствие да се иска допълване на решението в частта за разноските.С други думи,непредставянето на списък по чл.80 от ГПК препятства единствено възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските,но не и допълване на решението в тази част при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за разноски,чието присъждане е своевременно поискано.Допълването и изменението на решението в частта за разноските не са равнозначни хипотези,а са две 4 отделни и алтернативни такива,уредени в разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК.В случая е налице хипотезата на допълване на съдебния акт /определението за прекратяване на делото/ в частта за разноските поради пропуск на съда да се произнесе по претендираните от ответника разноски и с оглед на това наличието на списък по чл.80 от ГПК въобще не е процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК,нито пък липсата му е основание да се откаже допълването на определението в частта за разноските.