Решение № 1767 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1767 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

В. Недева като разгледа докладваното от В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100502905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 062756/08.11.2024 г. на В. Ц. Н. срещу разпореждане от 24.09.2024 г., постановено по изп. д. № 20158410406885 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката сочи, че е наследник на длъжника по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20158410406885 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ. Твърди, че повече от седем години (в периода от 2015 г. до 2022 г.) по делото не са предприемани действия по принудително изпълнение срещу наследодателя й Ц.Н.Л., починал през януари 2022 г. Поради това счита, че е настъпила перемпция. Излага се оплаквания за немотивираност на обжалвания акт на съдебни изпълнител. Освен това излага доводи, че дългът е погасен по давност. Искането към съда е изпълнителното дело да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Застрахователна компания Лев Инс“ АД не взема становище.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Излага подробна хронология на постъпилите по делото молби на взискателя, съдържащи искания за предприемане на изпълнителни действия, както и на извършените от ЧСИ действия, въз основа на която прави извод, че по делото не е налице двугодишен период на бездействие от страна на взискателя. Счита се, че 1 при преценката относно изтичане на посочения срок следва да се отчете и разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците.

Акцентира се и на това, че след смъртта на длъжника Ц.Н.Л., до конституирането на наследниците му като длъжници по делото, същото е било спряно по силата на закона на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител - отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени оплакванията в жалбата, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Изпълнително дело № 20158410406885 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано на 02.07.2015 г. по молба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу Ц.Н.Л. и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 15019/2014 г. на Варненски районен съд въз основа влязла в сила заповед за изпълнение, с който Ц.Н.Л. е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ сумата от 411,90 лева, представляваща главница по дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 22111890881207, със срок на валидност от 24.11.2011 г. до 23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 325 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа на изпълнение, като са направени искания за налагане на възбрана върху имота на длъжника и запори на банковите му сметки, за извършване на опис на МПС и на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, получена от жалбоподателката и негова дъщеря В. Н. на 30.07.2015 г., видно от отбелязването върху обратната разписка.

С разпореждане от 10.07.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника Ц.Л. в „ОББ“ АД и „Уникредит Булганк“ АД, като по делото са се върнали уведомления от „Уникредит Булганк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, че лицето не е техен клиент.

С писмо от 15.07.2015 г. „ОББ“ АД уведомява, че е наложен запор върху сметката на длъжника, като дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари. На 08.02.2016 г. е постъпило съобщение от банката, че по сметката постъпват суми с основание „пенсия“,

2

На 07.03.2016 г. съдебният изпълнител е уведомил „ОББ“ АД, че вдига наложения запор върху сметките на длъжника в посочената кредитна институция.

С разпореждане от 03.08.2016 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 18.10.2016 г., от 12:00 часа, който не е бил осъществен. Изпратената от съдебния изпълнител призовка до длъжника е върната в цялост, с отбелязване, че адресът е сменен.

С молба от 21.06.2017 г. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е поискало да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи на адреса на длъжника, да бъдат извършени справки за притежавани от него недвижими имоти, за регистриран трудов договор, за притежавани от длъжника дружествени дялове и МПС, както и да бъдат наложени запори на трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.

С разпореждане от 03.07.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 28.08.2017 г., от 11:00 часа, който не е бил осъществен. Изпратената призовка до длъжника е върната в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

С разпореждане от 21.02.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 02.04.2018 г., от 11:00 часа, който не е бил осъществен. Изпратената призовка до длъжника е върната в цялост.

С молба от 13.05.2019 г. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е поискало извършване на справки в ГРАО и служба КОС, опис на движимите вещи на адреса на длъжника, налагане на запори върху трудово възнаграждение/пенсия, банкови сметки, дружествени дялове, вземания за наеми и аренда, налагане на запор, опис и публична продан на притежавани от длъжника МПС, както и налагане на възбрана, опис и публична продан на притежавани от длъжника недвижими имоти.

С разпореждане от 07.10.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 09.12.2019 г., от 10:00 часа, който не е бил осъществен. Изпратената призовка до длъжника е върната в цялост.

С разпореждане от 02.11.2021 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 11.01.2022 г., от 10:00 часа, който не е бил осъществен. Изпратената призовка до длъжника е върната в цялост.

С молба от 05.05.2022 г. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е поискало извършване на справки в ГРАО, опис на движимите вещи на адреса на длъжника, налагане на запори върху трудово възнаграждение/пенсия, банкови сметки, вземания за наеми и аренда, налагане на запор, опис и публична продан на притежавани от длъжника МПС, както и налагане на възбрана, опис и публична продан на притежавани от длъжника недвижими имоти.

На 13.03.2024 г. съдебният изпълнител е изискал от Община Сливо поле удостоверение за наследници на Ц.Н.Л..

Междувременно по делото е постъпила нова молба от взискателя от 04.04.2024 г. за извършване на справка БНБ и НОИ, както и за налагане на запор на върху трудово възнаграждение/пенсия и банкови сметки, както и за извършване на опис на движими вещи.

3

От входирано на 24.04.2024 г. удостоверение за наследници се установява, че Ц.Н.Л. е починал на 07.01.2022 г., като е остави наследници по закон: П.А.Л. (съпруга), Н.Ц.Н. (син) и В. Ц. Н. (дъщеря). Удостоверението е било изпратено за становище на взискателя, който с молба от 09.05.2024 г. е поискал на основание чл. 429, ал. 2 ГПК като страни по делото да бъдат конституирани законните наследници на починалия длъжник.

С разпореждане от 22.07.2024 г. ЧСИ е конституирал на основание чл. 429, ал. 2 ГПК като длъжници в производството П.А.Л., Н.Ц.Н. и В. Ц. Н., в качеството им на наследници на длъжника Ц.Н.Л..

С разпореждания от 22.07.2024 г. са насрочени описи на движимите вещи на конституираните по делото длъжници за 18.09.2024 г., от 14:00 часа.

На 09.09.2024 г. съдебният изпълнител е сезиран с молба от В. Ц. Н. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по която съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 24.09.2024 г.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.

4

Следва да се посочи, че за прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива.

В конкретната хипотеза при преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид и нормата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, в което срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не фигурира. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително двугодишният преклузивен срок по на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изследване на въпроса дали изпълнителното дело е перемирано.