Решение № 107 от 12.02.2016, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 537/2015
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 12.02.2016
- В сила
- 17.01.2018
- Състав
- МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 ал.3 · Търговски закон
- чл. 266 ал.4 · Търговски закон
- чл. 267 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...02.2016 г. гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА при секретар К.М., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 537 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.Ш.А. която предявен оценяем конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД против „Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация и „Солар Ес” ЕООД, гр. Б., обл. С. за обявяване относителна недействителност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., к.к. „Златни пясъци”, сграда Иглика 1, апартамент Д16, представляващ имот с идентификатор:
***, обективирана в нотариален акт №
96, том 5, рег. № 12196, дело №661/2014 г. на нотариус С.С.,*** действие ВРС рег. № 549 в НК при твърдения, че сделката е увреждаща кредитора Т.Ш. А. и е налице знание у купувача за увреждането. Претендират се и присъждане на разноските по спора.
В исковата молба се твърди, че Т.Ш. А. е съдружник в „Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация, като предоставил на дружеството заемни средства в общ размер на 94 449 евро за закупуване на процесния недвижим имот в гр. В..
Излага, че вземането на кредитора е предявено на дата 18.09.2014 г. с изявление до служебно назначения ликвидатор Д.Ж.И., получено лично от нея на 19.09.2014 г. Твърди се, че ищецът, в качеството си на кредитор, е увреден от разпоредителна сделка, извършена на 01.10.2014г. /по-малко от 2 седмици от предявяване на вземането от съдружника/. Сочи се, че прехвърлителната сделка е осъществена без знанието и волята на съдружниците и преди изтичане на шест месечния срок, в който кредиторите имат право да предявяват вземанията си, както и преди изтичане на едногодишния срок на ликвидацията, без наличие на важни обстоятелства, които налагат разпореждане с единственото имущество на дружеството. Твърди се, че длъжникът, представляван от ликвидатора и купувачът по сделката „Солар Ес” ЕООД, са наясно, че разпореждането ще увреди кредиторите и че купувачът е знаел за увреждането им.
Сочи се, че дружеството „Ю Кей еуро "ООД не разполага с друго имущество, от което да удовлетвори вземанията на кредиторите си.
Въз основа на тези факти обосновава претенцията си за прогласяване относителната недействителност на сделка по договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., общ. В., ***, представляващ имот с идентификатор ***, обективирана в нотариален акт № 96, том 5, рег. № 12196, дело №661/2014 г. на нотариус С.С.,*** действие ВРС рег. № 549 в НК.
Правна квалификация на правата: чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът „Солар Ес” ЕООД в срока по чл.367, ал.1 от ГПК депозира отговор, с който оспорва качеството на кредитор на ищеца. Оспорва истинността на представения по делото договор за заем от 04.10.2005г. и 02.03.2006 г. и изявлението на ликвидатора Е.А. Ш. А.н за приемане на вземането на Т. А.н, с твърдения за заинтересованост на същата, поради съпружеското качество с ищеца по делото касателно датата и съдържанието на документите. Излага подробни съображения, че увреждане няма, че цената по сделката е надлежно платена по пазарна цена въз основа на изготвена от експерт-оценител, включен в списъка а вещите лица към ВОС, оценка на имота.
Счита, че не е налице знание, намерение за увреждане на кредитора нито у ликвидатора на дружеството, нито у купувача по сделката. В тази връзка излага, че ликвидаторът на „Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация, е положил дължимата грижа и изпълнил законово задължение за осребряване на наличното имущество на дружеството в ликвидация в установения срок. Сочи за липса на знание за увреждане, доколкото се позовава на липса на познанство между страните.
Отговор от „Ю кей еуро”
ООД гр. В. – в ликвидация, не е постъпил в законоустановения срок.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника „Солар Ес” ЕООД.
В срока по чл.373 ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор единствено от „Солар Ес” ЕООД.
В съдебно заседание се представляват ищцеца и ответника „СОЛАР ЕС” ЕООД. Ответникът „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД /в ликвидация/ не се представлява, не изразява становище.
По същество ищцовата страна моли за уважаване на иска. В писмена защита поддържа, че претенцията е доказана. Според защитата качеството на кредитор на ищеца Т.А. е установено чрез представените два банкови превода на суми от 04.10.2005 г. и 02.03.2006 г., от двата договора за заем и от заключенията по ССЕ, които сочат, че по сметка на дружеството „Ю кей еуро” ООД са постъпили заемните средства, осчетоводени са в предприятието на този ответник и отсъстват счетоводни данни за връщане на сумата. Твърди, че тези обстоятелства се потвърждават и от заключението по тричленната ССЕ. А доколкото експертите сочат, че дружеството не е осъществявало дейност, което е видно от данъчните декларации, то следователно други кредитори, чиито вземания да са намерили счетоводно отражение, няма. Предвид качеството на кредитор на ищеца, обстоятелство, което според защитата е било известно на ликвидатора Д.И., то последната е била длъжна да извърши счетоводна справка преди продажбата на имота, а по отношение, че действията на ликвидатора са увреждащи се е произнесъл и ВАпС, който с решение по т.д. № 663/2014 г. е сменил ликвидатора в хипотеза на чл. 266 ал.3 от ТЗ. На тези основания твърденията се свеждат до увреждащи действия на ликвидатора по отношение на кредитора и знание за това при извършване на продажбата на имота, още повече кредиторът е предявил вземането си на 18.09.2014 г. Вън от горното се поддържа и доводът за реализация на имуществото на занижена цена от 50 000 лева – много близка до данъчната оценка, при бързо организиране на продажбата преди изтичане на шестмесечния срок, в който кредиторите могат да предявят вземанията си. Счита в тази връзка за занижена пазарната цена както по заключението по единичната, така и по тричленната СОЕ, доколкото според ищеца пазарната стойност би следвало да се доближава до тази, посочена от три вещи лица от Агенция по вписванията, която оценка била представена от ищеца. В допълнение счита за увреждащи действията на длъжника и поради причина, че не била предоставена възможност и на други купувачи да представят оферти, съдружниците не са били уведомени за продажбата, разкрита е различна банкова сметка ***едствата. Заявява, че се доказва свързаност между управителя на дружеството купувач К. К., лицето В.Г. и ликвидаторът Д.И., което сочи на знание за увреждане и у купувача.
Становището на ответника „Солар Ес” ЕООД е за неоснователност на иска. В писмена защита, депозирана чрез процесуален представител се поддържа, че ищецът не е доказал кредиторовото си качество, тъй като заключението по тричленната ССЕ не е установило, че получените суми в дружеството са в изпълнение на двата договора за заем /липса на основание в банковите преводи и липса на хронологични счетоводни регистри за 2005 и 2006 година/. Не се установявала достоверна дата на договорите за заем, а в производството не били направени твърдения, че ищецът е регистрирал договорите за заем в БНБ /чл. 7 ал.4 от Валутен закон в редакцията към 2004/. Респективно, към датата на предявяване на вземането с телепоща, двата договора за заем не са съществували. Оспорва твърдението на ищеца, че дружеството не е развивало дейност като счита, че последното не се установява от нито едно от заключенията по ССЕ. На следващо място акцентира, че не се установява увреждане на кредитора, ако се приеме качество на ищеца на кредитор, тъй като СОЕ установява цена при продажба в условия на ликвидация на имуществото е 65100 лева, близка до данъчната оценка на имота. Не на последно място - не се доказва знание у купувача за увреждането, нито се установява презумпция за знанието по чл. 135 ал.2 от ЗЗД. В тази връзка счита, че няма доказателства представляващия дружеството купувач или пълномощника на купувача по сделката да са знаели, че ищецът е кредитор и че с покупко-продажбата на имота този кредитор се уврежда. Отсъстват доказателства, че К. се е познавал и с ликвидатора Илиева. Настояват, че с оглед представената като доказателство покана от вестник „Народно дело” се установява начина, по който пълномощника на купувача се е свързал с ликвидатора.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите: По делото с оглед твърдението по иска и насрещното в отговора на „Солар Ес” ЕООД съдът е приел, че не са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.
От доказателствата се установява:
Ищецът Т.Ш.А. е съдружник в ответното дружество „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД. Спрямо дружеството, което е с прекратена дейност, считано от 01.01.2012 г., на типичното основание в §5 ал.2 от ПЗР на ЗТР ликвидационното производство е образувано по искане на кредитор. Ликвидаторът Д.И. е назначена от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията и е заменена с Е.А.-Ш. А.н след проведено производство по чл. 266 ал.4 от ТЗ от страна на съдружниците. Смяната на ликвидатора е на дата 20.01.2015 година. Илиева е била ликвидатор от 07.07.2014 година.
На 14.07.2014 г. по партидата на търговеца е вписана покана на ликвидатора до кредиторите на дружеството за предявяване на вземанията по реда на чл. 267 от ТЗ.
По делото са представени два договора за заем със страни: заемодател ищеца Т.Ш.А. и заемател
„Ю КЕЙ ЕУРО” ООД. Съгласно договора от 04.10.2005 г. заемодателят предоставя сумата от 80 000 евро на заемополучателя с цел закупуване на недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. В., общ. В., к.к. *** като сумата се превежда по банков път в открита сметка в „Райфайзенбанк” АД. Страните са уговорили краен срок за връщане на сумата 30.01.2014 г. при 3% годишна лихва за периода на ползване на средствата.
По договора от 02.03.2006 г. заемодателят е предоставил средства в размер на 14 450 евро отново за закупуване на горепосочения недвижим имот при срок на връщане на сумата 30.01.2014 година, 3% годишна лихва за периода на ползване на средствата.
Съгласно заключението по единичната
ССЕ дружеството „Ю кей еуро” ООД е имало към датата на договорите за заем разкрити две банкови сметки в „Райфайзенбанк” АД, клон Златни пясъци, едната от които в евро открита на дата 09.08.2005 г. и закрита на 30.07.2009 г. и втора в лева открита на 06.07.2005 г. и закрита на 19.04.2013 година. По банковата сметка в евро са извършени два превода на дата 04.10.2005 г. и 02.03.2006 г. от Т.А. за сумата от 80 000 евро и 14 449 евро. На дата 20.08.2008 г. е извършен и превод на сумата от 2476 евро. При проверка на оборотните ведомости на дружеството за 2005 и 2006 г., съхранявани в ТД на НАП експертът е установил, че средствата от 80 000 евро са постъпили по банков път и при получаване на сумата в дружеството са извършени следните счетоводни записвания: разплащателна сметка във валута с кореспонденция – получени дългосрочни заеми. За 2005 г. е подадена ГДД без приложен баланс. За 2006 г. сумата от 156466.40 лева /левовата равностойност на 80 000 евро/ е посочена по кредита на сметка 152 – получени дългосрочни заеми – срещу извършените разходи за придобиване на актив – апартамент – по дебита на сметка 207 за придобиване на ДМА. Втората сума от 14450 лева е записана по сметка 152 – дългосрочни заеми. По сметката за придобиване на дългосрочни заеми в периода 10.03.2006 г. 31.03.2006 г. е записана сумата от 50787.12 лева и следващо се за това ДДС за възстановяване и към 31.03.2006 г. остатъчната сума от сметка 152 е записана като задължение към кредитора по кредита на сметка 499. в подадените ГДД за 2007 г. и 2008 г. са приложени баланси, като в пасива сумата от 185 000 лева е посочена като задължения. За 2009 г. няма баланс към ГДД, а след тази дата не са подавани ГДД. При проверка в записванията към 2012 г. - 2014 г., които експертизата е проверила при бившия ликвидатор Илиева към 01.01.2012 г. заемните средства са посочени като пари на собственика по кредита на сметка 107. Към 31.12.2014 г. по тази сметка е със салдо 157 499.11 лева без да е посочено основание за прехвърляне на сумите от една в друга сметка /т.е. от 499/152 в 107/. Според експертизата няма доказателства в счетоводните документи за връщане на сумата от дружеството на кредитора.
Разпечатката съдържа 36 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5f66948-8db3-4202-95e4-c01c47929ae7