Решение № 389 от 02.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100501240 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Г. И. Н., подадена чрез адв.Мартин Бусаров, с адрес на кантора гр.Благоевград, пл.“Георги Измирлиев“ № 15, офис № 4, против действия на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20218030402846 по описа на ЧСИ Маджарова, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника, находящо се в гр.Обзор и представляващо къща, състояща се от два самостоятелни обекта – СОС с идентификатор *** и СОС и идентификатор *** по КККР на гр.Обзор, всеки представляващ жилище-апартамент с площ от по 109 кв.м. и с прилежащи части- избено помещение от по 10 кв.м.

Жалбоподателят твърди, че принудителното изпълнение е насочено върху имот, който се явява негово единствено жилище, като нито той, нито семейството му притежават друг жилищен имот, за което са изложени съображения. Моли съда да отмени обжалваните изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемото имущество на длъжника.

Направени са доказателствени искания за служебно събиране от съда на доказателства за имотното състояние на длъжника и членовете на неговото семейство, както и за 1 назначаване на съдебно-техническа експертиза.

В срока по чл.436, ал.3, изр.първо ГПК от страна на взискателя „Експерт Холдинг БГ“ ЕООД е постъпило писмено възражение, в което са изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Не са постъпили възражения от останалите страни в производството.

В срока по чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Таня Маджарова, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по изпълнителното дело доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20218030402846 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на „Експерт Холдинг БГ“ ЕООД против „Тиволи“ ООД, „Тиволи 2012“ ЕООД, Д. Н. Н. и Г. И. Н., на основание издадени изпълнителни листи по ЧГД № 2125/2017 г. на БРС, по ЧГД № 6348/2017 г. на БРС, по ГД № 8885/2017 г. на БРС, по ТД № 313/2017 г. на БОС, по ТД № 315/2018 г. на БОС и по ЧГД № 626/2017 г. на БРС, за заплащане на посочените там парични суми.

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено към собствените на длъжника Г. И. Н. недвижими имоти – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Обзор, общ.Несебър. Върху тези имоти е била наложена възбрана от ЧСИ Трифон Димитров, при когото първоначално е било образувано изпълнителното дело.

На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател е Държавата чрез ТД на НАП за публичните вземания от длъжника Н.. На основание чл.459 ГПК присъединен по право взискател е и „Банка ДСК“ АД, тъй като през 2007 г. длъжникът Н. е учредил в полза на Банката договорна ипотека върху посочените по-горе самостоятелни обекти за обезпечаване на вземанията й по предоставен на длъжника ипотечен кредит, като ипотеката е надлежно подновена през 2017 г.

От представения Нотариален акт за дарение № 44/16.11.1998 г., том І, рег.№ 173, дело № 44/1998 г. на нотариус № 110 в района на РС-Несебър, е видно, че длъжникът Г. Н. е придобил по дарение от родителите си Я. Н. и И. Н. процесните СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по

КККР на гр.Обзор, които са описани в нотариалния акт като първи и втори етаж от изградената в дворното място жилищна сграда и всеки етаж съставлява самостоятелно жилище, като дарителите си запазват правото на ползване върху целия първи жилищен етаж.

От представения Нотариален акт за продажба № 44/22.02.2017 г., том І, рег.№ 2

825, нот.дело № 32/2016 г. на нотариус № 335 в района на РС-Варна, е видно, че в полза на длъжника Г. И. Н. е учредено пожизнено право на ползване върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, представляващ жилище, апартамент с площ от 97.74 кв.м., като купувачи по сделката покупко-продажба са децата на длъжника И Г. Н. и Г. Г. Н..

ЧСИ Маджарова е насрочила опис на процесните недвижими имоти – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Обзор, общ.Несебър за 23.05.2025 г., за което страните са уведомени. Описът на имотите е извършен на обявената дата 23.05.2025 г. с Протокол за опис от същата дата, в присъствието на длъжника Д. Н. и вещо лице, като длъжникът Г. Н. не се е явил, въпреки редовното му уведомяване. От протокола е видно, че описаните имоти – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** представляват жилищни имоти, изградени в еднофамилна жилищна сграда, но всеки от тях е със самостоятелен външен достъп, а първия СОС условно е разделен на два самостоятелни апартамента. В протокола за опис е посочено, че оценката на имотите, изготвена от вещо лице, ще бъде предявена на 04.06.2025 г., за която дата страните се смятат за уведомени, независимо дали са присъствали на описа (чл.484, ал.3 ГПК). За имотите е изготвена и експертна оценка, предявена на посочената в протокола за опис дата 04.06.2025 г.

Последвала е настоящата жалба от длъжника Г. Н. против насочване на изпълнението върху възбранените и описаните два СОС с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Обзор, като се позовава на несеквестируемост на имуществото на основание чл.444, т.7 ГПК.

По делото не са представени доказателства за имущественото състояние на членовете на семейството на длъжника Н., искане за събирането им е направено в депозираната жалба.

При горните обстоятелства, БОС намира следното:

Съгласно разрешението, дадено в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество, доколкото принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане, както и да обжалва разпределението на основание несеквеструемостта, тъй като пропускането на срока осуетява само отменяването на 3 публичната продан като изпълнително действие“.

С оглед така дадените от касационната инстанция задължителни разяснения, съдът приема, че настоящата жалба е допустима, макар и жалбоподателят да е пропуснал да обжалва насочването на принудителното изпълнение към имотите с твърдения за несеквестируемост по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, в едноседмичния срок след вписването на възбрана върху процесните имоти, както и след извършения опис на същите, тъй като такава жалба може да бъде подадена най-късно до издаване на постановлението за възлагане, като пропускането на срока осуетява само отменяването на извършените до този момент изпълнителни действия по отношение на имота. В този смисъл възраженията на взискателя за недопустимост на жалбата са неоснователни.

С оглед установените по делото факти, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че изпълнението е насочено срещу единственото за него и семейството му жилище.

Съгласно чл.444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС.

Целта на несеквестируемостта е да се гарантира, че принудата срещу длъжника ще бъде упражнена по начин, който няма да застраши съществуването му и възможността му за нормален живот. В случаите, в които длъжникът се разпореди с несеквестируемото жилище обаче, той сам се отказва от защитата по чл.444, т.7 ГПК.

В тези случаи несеквестируемостта по отношение на имота отпада, защото длъжникът сам преценя и изразява воля, че това жилище не е необходимо за оцеляването му (в т.см. – решение № 456/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 1294/2008 г. ІV ГО; решение № 170/11.05.2010 г. по гр.д.№ 100/2010 г. ІV ГО; решение № 1206/19.12.2008 г. по гр.д.№ 3864/2007 г., ІІІ ГО).

На първо място, в случая става въпрос за насочване на изпълнението към два жилищни имота – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Обзор, като несеквестируемостта не може да се простира по отношение и на двата имота. В тази връзка, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че двата самостоятелни обекта всъщност представлявали едно жилище, тъй като, както в документа за собственост – Нотариален акт за дарение № 44/16.11.1998 г., така и в Протокола за опис от 23.05.2025 г. двата СОС са описани като самостоятелни жилища, със самостоятелен външен достъп, нещо повече – в протокола за опис е посочено, че СОС с идентификатор 4

*** условно е разделен на два самостоятелни апартамента. След като длъжникът не е посочил кой от имотите счита за несеквестируем, съдът е поставен в невъзможност да извърши преценката по чл.444, т.7 ГПК.

На следващо място, от Нотариален акт за дарение № 44/16.11.1998 г., с който длъжникът Н. се легитимира като собственик на двата самостоятелни обекта, е видно, че дарителите си запазват правото на ползване, пожизнено, върху целия първи жилищен етаж, т.е. върху

СОС с идентификатор ***. С това разпореждане автоматично отпада несеквеституемостта на този имот. При това положение, би могло да се приеме, че несеквестируемо е останало жилището на втория етаж от къщата, а именно СОС с идентификатор ***. Тук обаче следва да се отчете обстоятелството, че с Нотариален акт за продажба № 44/22.02.2017 г. в полза на длъжника Г. Н. е учредено пожизнено право на ползване върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, представляващ жилище, апартамент с площ от 97.74 кв.м. С така придобитото от длъжника ограничено вещно право на ползване е обезпечена жилищната му нужда, не е застрашено съществуването му и възможността му за нормален живот, каквато всъщност е и целта на чл.444, т.7 ГПК. В този смисъл не може да се приеме, че насочването на изпълнението към СОС с идентификатор *** е такова към несеквестируем имот на длъжника, тъй като не би се нарушила предвидената в чл.444, т.7 ГПК гаранция, че принудата срещу длъжника ще бъде упражнена по начин, който няма да застраши съществуването му и възможността му за нормален живот, която е обезпечена с притежаваното от него право на ползване върху друг жилищен имот.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят не е установил при условията на пълно и главно доказване несеквестируемост на процесното жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Посоченото означава, че за да установи твърдението си, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу несеквестируемо имущество, жалбоподателят-длъжник носи доказателствената тежест да докаже наличието на предпоставките на посочената норма, от които извлича за себе си благоприятни правни последици. Несеквестируемостта на едно имущество на длъжника не се установява служебно от съда или от съдебния изпълнител, а се доказва от длъжника, който черпи права от изгоден за себе си факт чрез твърдението, че жилището му е единствено и несеквестируемо, за установяването на което същият следва да представи писмени доказателства (напр. декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, справка-извлечение от имотния регистър и др.), с които има пълната възможност да се снабди като собственик без да е необходима намесата и съдействието на съда. В случая, такива доказателства не са представени към жалбата, нито се съдържат в изпълнителното дело, а длъжникът изисква от съда служебно да ги събере вместо него. Ето защо, направените в тази връзка доказателствени искания от жалбоподателя в едната си част за неоснователни, а в друга са неотносими.