Решение № 4733 от 23.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4733 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. - Точевска Гражданско дело № 20235330106043 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 50 от ЗЗД.

Ищцата В. И. Г., ЕГН: **********, от гр. **********, ул. „*******“ № ***, ет. **, ап.

***, чрез пълномощник адв. С. Б., е предявила против Община Пловдив, БУЛСТАТ:

000471504, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ****** З. Д., иск за осъждане на ответника да й заплати на ищцата от общо 3 800 лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 08.08.2022 г. в гр. ******** около 19:50 часа, на северния тротоар на бул. „*********“ пред № ***, когато върху десния й крак паднал клон от дърво, при което й били причинени следните увреждания- силен оток в областта на ахилесовото сухожилие на десния крак, довело до гипсовата имобилизация на ищцата и обездвижването й за един месец, болки и страдания в областта на десния глезен, които продължават близо година след инцидента, които вреди са причинени поради бездействието на Община Пловдив и служителите й, осъществяващи дейности по поддръжка и опазване на зелената система, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното ѝ погасяване.

В исковата молба е посочено, че ищцата на 08.08.2022 г. в гр. ******** около 19:50 часа е преминавала заедно с по-малкия си брат по северния тротоар на бул. „*********“ в гр. *******, като пред № ***, внезапно върху десния й крак в областта на глезена се стоварил голям отчупен клон на дърво, който й причинил увреждания- силен оток и болка в 1 областта на ахилесовото сухожилие на дсесен долен крайник. Ищцата била отведена в спешен кабинет, където била направена рентгенова снимка. На ищцата се наложило поставяне на гипсова имобилизация, която на 23.08 била свалена и била насочена към рехабилитация. Ищцата не можела да стъпва на десния си крак и след сваляне на имобилизацията, извършила рехабилитационни процедури- 20 броя, считано от 23.08.2022 г., състоянието й не се подобрило, продължила да изпитва болки при ходене. Затрудненията с отока и болката продължили и през 2023 г., което наложило нова рехабилитация в периода 08-31.03.2023 г. И към момента, близо една година след инцидента, състоянието й не се подобрявало значително, болката и отока оставали и продължавали, което било установено от съответните медицински специалисти. Наред с физическата, ищцата претърпяла и психическа и емоционална травма от инцидента. Същата изпитала силен шок, изключително се притеснила и за по- малкия си брат, когото придружавала в момента, но той не бил ударен. Вследствие на травмата претърпяла депресивен епизод, продължила да изпитва тревожност- от една страна, от твърде бавното възстановяване на крайника, от друга- от това да не се повтори инцидента, с оглед състоянието и поддръжката на зелената екосистема в града. Оценя болките и страданията, които е изпитала, на 3 000 лева първоначално, като в хода на делото размерът на иска се увеличава на 3 800 лева. Твърди отговорен за репарирането им да е ответникът- Община Пловдив, в чиято отговорност било устройването и поддръжката на озеленени площи на територията на общините. Цитират се разпоредби на ЗУТ в тази връзка. Цитира се чл. 2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, съгласно която процесното дърво е било част от тази система. Сочи се, че общината, чрез съответните структури стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост, като съгласно чл. 31, ал. 2, т.

2 от горецитираната Наредба резитба, преместване или премахване се извършвали в случаите на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, какъвто се твърди да е бил процесният случай. Твърди се общината, чрез съответните структури да не е положила дължимата грижа така, че дърветата да не застрашават живота и здравето на гражданите, като по този начин с бездействието си е станала причина за така нанесените на ищцата вреди, на основание чл.

49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Травмата била претърпяна вследствие на вреди, нанесени от бездействието на служители на общината и тези лица да поддържат дърветата. Отделно се твърди и процесното дърво, както и мястото, на което е било засадено, да е общинска собственост, следователно общината и на това основание отговаря за причинените от него вреди. Ето защо моли искът да се уважи, ведно с лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си юрк. Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не били налице елементите от фактическия състав на деликта, като се оспорват обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и причинната връзка. Твърди се да липсват каквито и да било доказателства увреждането на здравето на ищцата да е настъпило по посочения от нея начин. Липсвали 2 доказателства да е установено наличието на бездействие на служители на Община Пловдив.

Твърди се да липсват доказателства левия крак на ищцата да е попаднал в дупка на тротоара. Това възражение е абсолютно ирелевантно, доколкото ищцата твърди да е бил ударен десният й крак от паднал върху него клон, а не да е попадала в дупка на тротоара с левия си крак. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата твърдяла да се е разхождала, следователно е била длъжна да съблюдава пътната обстановка и да се съобрази с нея. Твърди се, че настъпването на инцидента е могло да бъде свързано с редица причини, касаещи общото здравословно състояние на ищцата, цитира се т. 7 от ППВС № 17/ 1963г. и моли съдът да го съобрази.

Счита размера на вредите за прекомерен с оглед резултата от увреждането, счита, че претендираната от ищцата сума би я обогатила неоснователно за сметка на ответника, цитира ППВС № 4/ 1968г. и редица решения на ВКС досежно размера на неимуществените вреди. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена е медицинска документация относно здравословното състояние на ищцата след инцидента- лист за преглед на пациент, триажен лист, четири амбулаторни листа, както и извадка от амбулаторен дневник.

Приети са още две снимки от мястото на инцидента и една на крака на ищцата в гипс.

Представено е и писмо от ОП „**************“ за това, че по повод инцидента при тях не бил постъпвал сигнал за опасни дървета на това място.

По делото е изслушана и приета съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице след проверка на медицинската документация и личен преглед на ищцата, е установило вида и характера на причинените увреждания, механизма им на причиняване, претърпените болки и страдания, както и тяхната продължителност, изследвано е и общото й здравословно състояние. Експертът посочва, че към момента основната функция на крайника била възстановена. В устния си доклад пред съда вещото лице заявява, че на крака й още имало оток, дължащ се най- вероятно на разкъсване на тъкънца, който оток обаче можел и да не спадне занапред, като той се отстранявал само оперативно. Физиотерапията спомагала само за възстановяване на обездвижването, но не можела да ускори зарастването на разкъсани сухожилия.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищцата (протокол от с.з. от 05.10.2023 г.). Св. Т. А. Н. е очевидец на инцидента, като жената работела в ******* наблизо. Тя придружила ищцата и брат й до другия й ******* и вървейки зад тях, видяла как част от клон от чинар пада върху крака на ищцата.

Момченцето се разпищяло, минувачи се обадили на тел. 112, тя ги оставила после, защото 3 била на работа. Клонът бил дълъг повече от един метър, с диаметър по- малък от човешка глава. Съобщава, че често падали там изсъхнали клони от чинар, като свидетелката лично много пъти била писала до общината за този проблем, но едва на няколко години веднъж била виждала да режат стари клони. Св. И. Д. С.- ****** на ищцата, посочва, че дъщеря й се обадила и й казала, че голям клон паднал върху крака й по време на разходка с брат й.

Момчето било много изплашено, дори тя го бутнала в последния момент, за да не го удари и него клонът, като той после превъзбудено разказвал как плонжирал настрани. Кракът й бил подут, с оток, дъщеря й се обадила на приятеля си да я закара до болницата. От спешното отделение се върнала обездвижена с тежък гипс. Не можела да се придвижва, ползвала патерици, не ходела на работа, имала болки в цялото тяло, плачела. Не ходела и до университета, не можела сама да отиде дори до тоалетна или да изкъпе. Не може да оказва помощ в къщи и цялото домакинство като работа и ангажименти останало да тежи върху майката. Живеели на четвъртия етаж, блокът нямал асансьор, слизала на един крак по стръмните стълби, понякога и приятелят й я носел на ръце. Дълго време не можела да вкара крака си в обикновена обувка, защото бил подут, дори още бил деформиран. Наложила й се физиотерапия, около 20 курса направила. По принцип шофирала, но след инцидента не можела да кара кола, а ходенето пеша й било много трудно, като след инцидента всички у тях вече придобили фобия от дървета и се оглеждали като минават покрай тях, не излизали, когато духа вятър. За да се придвижва, се налагало да ангажира помощ от други хора, дори имала резервирана почивка, която отложила. Вече много се пазела като ходи навън. След инцидента свидетелката минала покрай въпросното дърво, но клонът още си стоял там, неизвозен, просто бил преместен, за да не е точно на тротоара.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По смисъла на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като по чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената работа.

От събраните по делото доказателства се установява, че при движението си по тротоара, докато се разхожда, внезапно върху ищцата е паднал сух клон на дърво, като я е ударил по десния крак. Доколкото дървото е било разположено на място, представляващо публична общинска собственост, а и то е част от уличното озеленяване, чието основно предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, същото се явява собственост на общината. Нейно задължение е именно да поддържа и опазва озеленените площи на своята територия, като общината е длъжна с грижата на добър стопанин да се грижи за дърветата, чрез своевременно обследване на състоянието им и евентуално санитарна сеч, с оглед предотвратяване на произшествия с тях, за да не представляват те опасност за живота и здравето на хората. В случай, че са били взети необходимите мерки от страна на ответника, е било възможно да не се стигне до инцидента 4 и именно виновното бездействие от страна на служителите на ответника е довело до причинената вреда. При това положение е изпълнен състава на този деликт, което пък обуславя гаранционно- обезпечителната отговорност на общината за вреди, причинени от нейни вещи, спрямо които тя упражнява надзор. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на съответното учреждение, което е отговорно за вредите, причинени от негови служители, дори и когато не е установено кои служители конкретно са предизвикали с поведението си същите вреди. Без значение е и обстоятелството дали принципно ответникът е взел мерки за предотвратяване на подобни инциденти, защото след като е допусканата тази ситуация- изсъхнал клон от дърво да падне върху случайно преминаващ по тротоара минувач, без да има конкретни метеорологични причини за това (силен вятър, валежи и т.н.), независимо от създадена организация в общината (сключени договори за паспортизация на зелените площи, извършени обходи за състоянието на дървесната растителност, проследяване на физиологичното състояние на дърветата и т.н.), резултатът не е постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината следва да носи съответна отговорност.