Решение № 5073 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5073 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100512343 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9184/12.08.2022 г. по гр. д. № 69883/2021 г. по описа на СРС, 66 състав е отменено на основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т. 1 от КТ наложеното със Заповед № РД – 06-250/09.11.2021 г. на Главен изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД на И. А. Б. на длъжност „ офис мениджър ПС I кат. към ОПС София град“ при ответника, дисциплинарно наказание „забележка“.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 186486/07.09.2022 г.

(пощенско клеймо от 02.09.2022 г.), подадена от „Б.П.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че Заповед № РД—6-250/09.11.2021 г. е връчена на ищцата на 12.11.2021 г. при неспазване на разпоредбата на чл. 194, ал.1 от Кодекса на труда. Посочва, че Главният изпълнителен директор е запознат с доклад изх. № ВК-0881/08.07.2021 г. на Директор на дирекция „Вътрешен контрол“ в Централно управление на дружеството на 20.09.2021 г., поради което и двумесечният срок не е изтекъл към датата на налагане на дисциплинарното наказание. Неправилно съдът приел, че заповедта е немотивирана, тъй като в доклада, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание били посочени фактите и обстоятелствата, при които било извършено нарушението от И. А. Б.. Неправилно и необосновано било, че в заповедта бланкетно преповтаряне на разпоредбите на КТ за нарушение на трудовата 1 дисциплина – 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, като не било посочено, кое е задължението, което ищцата не била изпълнила. Посочва, че на стр. 5 от длъжностната характеристика за длъжността, представена с отговора на исковата молба, задължение на ищцата е било да познава в съответствие с трудовите й задължения, посочената в т. 4 Инструкция за отчитане на качеството на работата в производствено-експлоатационната дейност на „Б.П.“ ЕАД.

Освен това, ищцата имала задължение да извършва проверки съгласно Инструкцията и да води личните картони за проверка на качеството на работата на персонала, както и да извършва контрол на доставката за непрепоръчани, препоръчани пратки, малки пакети до 2 кг., покани за пощенски и експресни записи, колетни покани, известия, пратки Булпост и EMS и безадресна доставка. В инструкцията имало и изискване качеството на работата да се констатира по показатели (видове нарушения), включени в типови карти за технологичен контрол. В конкретния случай, ищцата следвало да състави Акт обр. 292. Неправилно районният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не можело да се изведе и задължение за ищцата да извърши претегляне на постъпилата в ненарушен външен вид и цялост на 16.04.2021 г. от БРСЦ – гр. София непрепоръчана пратка и да изготви Акт обр. 292. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 252995/18.11.2022 г., подаден от въззиваемата И. А. Б., в който са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69883/2021 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова молба, подадена от И. А. Б. против „Б.П.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника е изпълнявала длъжността „Офис мениджър ПС 1 кат.“, Пощенска станция София 18, ОПС София – град към Регионално управление „Западен район“ на дружеството ответник „Б.П.“ ЕАД. Твърди, че със Заповед № РД-06-250/09.11.2021 г. на Главния изпълнителен директор на дружеството, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, 2 ал.1, т. 10 от КТ. Поддържа, че твърдяното нарушение на производственоексплоатационната дейност било установено на 05.05.2021 г., когато бил съставен констативен протокол в пощенската станция, подписан от представител на ответника и крайния потребител – физическо лице, получател на непрепоръчана пратка. Подадена била Рекламация № 65-04-1362/13.05.2021 г., във връзка с която била извършена проверка от „Вътрешен контрол“ и била изгогвена Докладна записка с № ВК-0881/08.07.2021 г. до Главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД. От ищцата били поискани обяснения за допуснати нарушения, които са депозирани на 18.10.2021 г.

Тези обяснения не били взети предвид и на 09.11.2021 г. била подписана и изведена Заповед, с която й било наложено наказание „забележка“ за нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Поддържа, че заповедта била издадена след предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ срок, тъй като нарушението, което се твърди, че е извършено било установено от работодателя на 13.05.2021 г., когато била подадена рекламация вх. № 65-04-1362/13.05.2021 г. Посочва, че дори да се приеме, че ответникът е узнал за извършеното нарушение на 08.07.2021 г., когато е съставена докладна записка на директора на дирекция „Вътрешен контрол“, то срокът за налагане на наказанието бил изтекъл на 08.09.2021 г., т.е. заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ. Поддържа, че не е спазена и императивната разпоредба на чл. 189, ал.1 от КТ, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание, ответникът не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В конкретния случай, липсвало нарушение на производствените правила, защото пратките, които се приемали в пощенската станция се мерели в чували и не се правело претегляне на всяка пратка поотделно. Процесната пратка била постъпила в пощенския клон без за нея да има съставен акт образец 292 от БРСЦ и без видими следи от нарушение на опаковката, поради което не бил съставен и акт за нея. До датата на връчване на процесната заповед, на ищцата не били налагани други наказания. Посочва, че съгласно чл. 87, ал.1 от Закона за пощенските услуги, пощенският оператор, не носи отговорност за непрепоръчаните пратки и следователно не може и да понесе вреди от нелеп пропуск. Ищцата нямала задължения да състави акт за конкретната пратка, с оглед факта, че първо – пратките се мерели в чували, а не една по една и второ – пратката не била с нарушена цялост и непокътната от външна страна, т.е. нямало нарушение на производствените правила. Моли да бъде отменена Заповед № РД – 06-250/09.11.2021 г. на Главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД, с което на И. А. Б. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.П.“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Офис мениджър 3

ПС (I-III категория) към ОПС София – град в Регионално управление „Западен регион“ със задължения в длъжностна характеристика, връчена на 11.11.2019 г. Твърди, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание е мотивирана, като нарушението било конкретизирано в достатъчна степен, доколкото е препратено към доклад изх. № ВК-08-81/08.07.2021 г. на Директор дирекция „Вътрешен контрол“.

Твърди, че нарушението на ищцата се изразява в това, че не е извършено контролно претегляне на непрепоръчана пратка № LT662116098NL в пощенска станция гр. София (1618), както и че нямало съставен Акт от пощенската станция към Българския разменно-сортировъчен център – гр. София за нередности при приемането и обработката на пратката. Поддържа, че такова задължение ищцата имала съгласно длъжностната характеристика и Инструкция за отчитане на качеството на работа в производствено-експлоатационната дейност, утвърдена на 20.11.2015 г. от Главния изпълнителен директор. Поддържа, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била извършена преценка на тежестта на нарушенията за конкретния случай. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по делото разноски.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ не е издадена в срока по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда, не е мотивирана, тъй като не били посочени правилата, които са нарушени, както и не се установявало ищцата да е допуснала посоченото в заповедта нарушение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор като И. А. Б. е изпълняваля длъжността „Офис мениджър ПС 1 кат“, Пощенска станция София 18, ОПС София – град към Регионално управление „Западен район“ при ответника.

При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил 4 дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188, т. 1 от Кодекса на труда – „Забележка“. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма, както и да е издадена в срока по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.

Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 2 година от извършването му. Срокът за налагане на дисципринарно наказание е преклузивен и с изтичането му се погасява дисциплинарната отговорност на служителя, респ. правото на работодателя на дисциплинарно наказване. Спорен между страните е моментът, от който е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. кога в конкретния случай, е открито твърдяното от ответника нарушение на трудовата дисциплина.