Решение № 33 от 07.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500608 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435,ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на К. В. Г. от гр. Козлодуй, ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв.М. С. от АК Враца против постановление от 24.10.2023 г. по изпълнително дело № 125/2023 г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй, с кое съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника й от 400 лева на 200 лева.

Жалбоподателката намира постановлението за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като жалбата, въз основа на която е намален размера на приетия по делото адвокатски хонорар, е просрочена и не следва да бъде разглеждана. Постановлението за приетите разноски е връчено на длъжника на 01.08.2023 г. и от тази дата е започнал да тече преклузивният двуседмичен срок за неговото обжалване, респективно за подаване на възражение по чл.78,ал.5 от ГПК. Срокът е изтекъл на 15.08.2023 г. /вторник/, а възражението по чл.78,ал.5 от ГПК е подадено два дни след изтичането му - на 17.08.2023 г., на ръка в деловодството на съдебния изпълнител.

При уважаване на жалбата претендира присъждане на разноски и за съдебното производство.В постъпилото възражение от Ц. С. С. от гр.Козлодуй, ЕГН ********** длъжник в изпълнителното производство, се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът, чрез своя пълномощник адв.А. В. от САК, сочи, че възражението му по чл.78,ал.5 от ГПК е прието за подадено в срок от Окръжен съд - Враца по задължителен за ДСИ начин, при което доводите на жалбоподателката К. Г. относно срока за подаването му са неоснователни. Поддържа, че по изпълнителното дело не са 1 реализирани никакви допълнителни действия, извън тези по подаване на молба за образуването му, при което и адвокатският хонорар следва да бъде в размер на 200 лева, съгласно Тарифата за адвокатските възнаграждения.

Моли обжалваното постановление от 24.10. 2023 г. на ДСИ при РС - Козлодуй да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В представените по реда на чл.436,ал.3 о т ГПК мотиви ДСИ М.а Д. излага в хронологичен ред предприетите от нея и страните действия по изпълнителното дело.

Сочи, ч е е постановила обжалваното постановление от 24.10. 2023 г. въз основа на решение № 208/13.10.20.2023 г. по възз. гр.дело № 421/ 2023 г. на Окръжен съд Враца, с което по жалба на длъжника Ц. С. С. съдът е отменил предходно нейно постановление от 18.08.2023 г. за отказ да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и я е задължил да се произнесе по подаденото от длъжника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.436,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Действително, актовете, които взискателят има право да обжалва, са лимитативно изброени в нормата на чл.435, а л . 1 о т ГПК и постановлението за разноски не е сред тях. Актът на съдебния изпълнител, с който се редуцира размерът на първоначално приетите разноски, обаче засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му да получи от длъжника в пълен размер уговореното адвокатско възнаграждение. Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при уважаване на възражението за прекомерност на разноските по чл.78,ал.5 о т ГПК, за взискателя възниква правото на жалба против акта, с който същите се намаляват. В този смисъл са решение № 393/15.05.2015 г. по гр. .дело № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС и определение № 1556/08.06.2015 г. по в.гр.дело № 1962/2015 г. на АС София.

Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.260,т.1,т.2,т.3,т.4 от ГПК - съдържа име и адрес на жалбоподателя, посочен е обжалвания акт, в какво се състои неговата порочност и какво е искането до съда.

За да се произнесе по нейната основателност,съдът съобрази следното:

Изпълнително дело №125/2023 г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй е образувано на 27.07.2023 г. по молба вх.№ 2064/26.07.2023 г. на К. В. Г., ЕГН **********, майка и законен представител на малолетното дете K. Ц. С., ЕГН **********, против бащата Ц. С. С., ЕГН **********.

Молбата е подадена чрез адв.М. С. от АК Враца и към нея е приложен изпълнителен лист от 17.07.2023 г., издаден от РС- Козлодуй по гр.дело № 1412/2023 г.

По този изпълнителен лист родителските права над детето K. са предоставени на майката К. В. Г., а на бащата Ц. С. С. е определен подробно разписан режим на лични отношения с детето. Изпълнителният лист е издаден след спогодба между родителите, одобрена от съда с протоколно определение №157/ 23.02.2023 г. по гр.дело № 1412/2023 г.

С молбата взискателката е поискала длъжникът да бъде поканен да изпълнява доброволно задължението си да връща детето на майката в дните и периодите, посочени в утвърдената спогодба /погрешно е посочено съдебно решение/, като е изложила твърдения, че бащата не изпълнява това си задължение за целия период от 5 месеца, считано от утвърждаване на спогодбата до подаване на молбата за образуване 2 на изпълнително дело.

Към молбата за образуване е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023 г. на адвокат М. С. за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С разпореждане от 27.07.2023 г. ДСИ при РС- Козлодуй е разпоредил да се образуван изп.дело №125/2023 г. по описа на СИС при РС-Козлодуй с предмет: изпълнение на задължение за предаване на дете.

Разпоредил е на основание чл.528,ал.1 от ГПК до бащата да се изпрати покана за доброволно изпълнение, с която той бъде поканен да вземе детето от дома на майката на 16.08.2023 г. от 10.00 часа и да го върне доброволно в дома на майката на 31.08.2023 г. в 19.00 часа, съгласно спогодбата.

С постановление за приемане на разноски от 27.07.2023 г. са приети и възложени на длъжника Ц. С. С. разноски в размер на 424 лева - 24 лева с ДДС незаплатена авансово държавна такса за образуване на изпълнително дело и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение и постановлението за приетите разноски са връчени на длъжника на 01.08.2023 г.

Със становище вх.№ 2163/ 03.08.2023 г. длъжникът - бащата Ц. С., е оспорил всички изложени в молбата за образуване на изп. дело твърдения, излагайки и твърдения за нарушения на режима на лични отношения от майката. Заявил е, че недоразуменията между родителите възникват от неуказания в спогодбата час на връщане на детето, когато то не е на детска градина. Изтъкнал е и нежеланието на детето да се връща при майката като причина за няколко закъснения. Заявил е, че след като я е подписал, ще изпълнява спогодбата такава, каквато е, като отново е изтъкнал нуждата от диалог между родителите за уточняване на часа за връщане на детето.

Постановлението на ДСИ от 27.07.2023 г. за приемане на разноските по изпълнително дело № 125/2023 г. е оспорено със становище с вх. 2286/17.08.2023 г. , подадено от длъжника чрез адв. А. В., съдържащо и реквизитите на чл.78,ал.5 ГПК в частта относно приетото адвокатско възнаграждение, като е поискано редуцирането му от 400 лева на 200 лева - минималното такова само за образуване на изпълнително дело, предвидено в чл. 10, т. 1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като други процесуални действия не са извършвани.

С Постановление от 18.08.2023 г. ДСИ Д. е отказала да намали размера на приетото с Постановление на ДСИ от 27.07.2023 г. за приемане на разноски адвокатско възнаграждение, като е счела, че подаденото възражение за прекомерност е подадено на 17.08.2023 г. и се явява извън срока за обжалване.

Отказът е обжалван от С., чрез адв.В., и е отменен от Окръжен съд - Враца с решение № 208/13.10.2023 г. по образуваното възз гр.дело № 421/2023 г., а изпълнителното дело е върнато на ДСИ Д. с указания за произнасяне по възражението по чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, заявено със становище с вх. 2286/17.08.2023 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че възражението е в срок, тъй като длъжникът може да го заяви до приключване на изпълнителното производство.

След получаване на съдебното решение, на 24.10.2023 г. ДСИ Д. е постановила обжалваното в настоящото производство постановление, с което е намалила размера на приетото адвокатско възнаграждение от 400 на 200 лева, като е приела, че се дължи такова само за образуване на изпълнително дело по чл.10,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

На 25.10.2023 г., по молба на длъжника С. с вх.№2740/24.10.2023 г., ДСИ Д. е 3 издала съдебно удостоверение изх.№ 5211/25.10.2023 г., което да бъде представено по друго дело между страните. В това удостоверение съдебният изпълнител е удостоверила, че след 31.08.2023 г. - датата за връщане на детето от бащата на майката, ДСИ не е сезиран за неспазване на режима на лични контакти от страна на бащата и на същия не е налага глоба за неизпълнение по чл.528,ал.5 вр. с чл.527,ал.3 от ГПК.

При така изложената и възприета фактическа обстановка съдът приема жалбата за неоснователна. Съображения:

Между страните не се спори относно компетентността на ДСИ след надлежното му сезиране от длъжника да се произнесе по искането на същия с правно основание чл.78,ал.5 от ГПК, а въпросът дали възражението по чл.78,ал.5 от ГПК е подадено в срок е разрешен с влязлото в сила решение № 208/13.10.2023 г. по възз гр.дело № 421/2023 г. на ОС - Враца и не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

Спорен е единствено въпросът налице ли е прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, посочено като дължимо от Ц. С. С. във връченото му постановление за разноски от 27.07.2023 г.

Както бе посочено по - горе, от приложения по изпълнителното дело договор з а правна защита и съдействие се установява, че е уговорено и заплатено на адв.С. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От посочения в приложените по делото пълномощно и договор предмет е видно, че възнаграждението се дължи за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство и защита по същото.

При така уговорения обем на процесуална защита и съдействие се дължат следните минимални възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004 год.:

- по чл.10,т.1 - за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева;

- по чл.10,т.4 - за процесуално представителство и защита интересите на взискателката във връзка с връщане на детето от страна длъжника - 350.00 лева.

При това положение и при безусловно прилагане на Наредба №1/09.07.2024 г., общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за пълния обем на договорените правна защита и съдействие ще възлиза на 550 лева, но само ако са извършени и други процесуални действия, извън тези за образуване на изпълнителното дело.

Такива действия в конкретния случай не са извършени и вече не могат да бъдат извършвани, тъй като задължението на длъжника С. е конкретно и е посочено в поканата за доброволно изпълнение от 27.07.2023 г., а от съдържанието на издаденото съдебно удостоверение изх.№ 5211/25.10.2023 г., както и о т данните по приложеното изпълнително дело може да се изведе, че бащата е изпълнил доброволно както задължението си да вземе детето на 16.08.2023 г., така и задължението си да го върне на майката на 31.08.2023 г.

Извършени са действия само по образуване на изпълнителното дело, като в молбата за образуване взискателката чрез адв.С. е посочила и начина на изпълнение, в съответствие с императивната норма на чл.426,ал.2, пр.1-во от ГПК.