Решение № 3993 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3993 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110113091 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Д. Г. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ОБЩИНА ВАРНА с адрес ****, за приемане за установено в отношенията между страните че ответника не е собственик на 576 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Варна, , одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с последно изменение със Заповед №18-10665-30.07.2014г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово, с.о. Ракитника, целият с площ от 579 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 2448, при съседи: ****; ****; ****; ****; ****.

Ищецът основават исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че владее недвижим имот, идентифициращ се по действащата кадастрална карта като ПИ с идентификатор ****, с адрес на имота:, гр. Варна, с.о. Ракитника, целият с площ от 579 кв.м., считано от началото на 1995 г. до предявяване на настоящия иск, което владение осъществявал и към настоящия момент, като упражнявал трайна, непрекъсната и явна фактическа власт върху имота, необезпокоявана от никого, със съзнанието, че свои собствен имот и с намерение да придобие собствеността върху него.

Сочи, че през 1994 г., бащата на ищеца, Г. Д. П. закупил с нотариален акт за покупко-продажба № 56 т. ХL, дело 14907 от 1994 г. на Нотариус при ВРС, място от 600 кв.м., представляващо имот № 704 по плана на м.

Ракитника, заедно с изградена в него вилна сграда 35 кв.м., при граници: имот №705, 703, 701 и път от предишни собственици. През 1995 г. ищецът заел съседния празен имот, представляващ ПИ с идентификатор **** по 1 действащата КККР на гр .Варна. Ищецът твърди още, че оттогава до сега явно трайно и необезпокоявано владял същия, като собствен и го стопанисвал, като го оградил го от север и от запад с мрежа на бетонови колчета, а по източната граница с ограда от бетонови блокчета, поставил входна метална врата и го стопанисва като свой: засадил овощни дръвчета, отглеждал сезонни зеленчуци, разположил в него каравана, изградил дървен навес за стопански инвентар. В последствие водоснабдил и електрифицирал имота, като покъсно, разположил на терена закупени от него автомобили, както и личните си автомобили. Излага, че границите на имота не са променяни и никой не му е пречил да владее имота в тях, като собственик. Всички наоколо го знаели, като собственик на този имот от 1995г. и до сега и никой и по никакъв начин не е заявявал пред него собственически права и не е оспорвал собствеността му.

През 2023 г. предприел действия по снабдяване на КНА за собственост върху имота по давност, възприемайки се като данъчно задължено лице за този имот по чл. 11 от ЗМДТ на 25.05.2023 г. ищецът подал Декларация по чл.

14, ал. 1, ал .4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ, с вх.№ 5305019058/25.05.2023 г., в която декларирал, придобиване на имота по давност от 1995 г. както и с оглед нуждите на производството по съставяне на нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка.

На 31.07.2023 г. получил писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци", в което се сочело, че подадената декларация е оставена без последствие. Обективираният в писмото с рег.№ МД-Т2 3006 546_ВН/18.07.2023 г. отказ за обработка и заверка на Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ бил обжалван с искане за неговата отмяна. Образувано било адм. дело №2626/2023 г. на АС-Варна, в приложената административната преписка по което, община Варна представила два акта за частна общинска собственост, които до тогава не са били извести на доверителят ми: АЧОС № 6872/23.03.2012 г. съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС за ПИ **** с площ 615 кв.м. ид.ч. от 618 кв.м. и на основание чл.12, ал.5 от ЗОС се управляват от Кмета на община Варна и АЧОС №8170/19.03.2015 г. съставен на основание чл.59, ал.2 от ЗОС за същия ПИ **** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед №1810665/30.07.2014 г. на Началника на СГКК-Варна, с площ 576 кв.м. ид.ч. от 579 кв.м., й на основание чл.12, ал.5 от ЗОС се управляват от Кмета на община Варна.

Ищецът счита, че Общината не е собственик на имота, за който е съставила, горепосочените актове. Защото цитираната разпоредба на чл.2, ар.

1 т. 7 ЗОС не съставлява конкретен придобивен способ, а само сочи начините по които общината може да придобие права на собственост-сделка, давност или по друг начин, определи със закон.

Затова, след постановяване на Определение 1464/07.02.2024 г. по адм.д.

№ 2626/2023г. на 12 с-в, АС-Варна за прекратяване на производството и връщането на жалбата като преписка на 20.02.2023 г. на Кмета на Община Варна за провеждане на задължително обжалване по реда на чл.83, ал.4 от 2

ДОПК във вр. чл.4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК като предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред по реда на чл. 156, ал. 1, във вр. с и 2 ДОПК и предвид непроизнасяне на адм. орган по жалбата в 60-дневен срок по чл.156, ал.5 във вр. чл.156, ал.4, ал.1 ДОПК, ищецът обжалва отказа, потвърден с мълчалив отказ на Кмета на общината пред съда. С Решение 7835/30.07.2024 г. на АС-Варна, 22 състав, по адм.д.1160/2024 г. на АС, съдът прогласил за нищожен обективираният в писмо рег.№ МД-Т230065 46 ВН /18.07.2023г., изричен отказ на Директор на Дирекция МД да открие партида по депозираната декларация от 25.05.2023 г. по чл.14 ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна.

Излага, че съставените два акта за частна общинска собственост не са годно самостоятелно правно основание за пораждане на собственически права върху имота. Територията, в която попада поземления имот е урбанизирана, тъй като с Решение №322-4 на Общински съвет-Варна от 29.05.2000 г.

(обнародвано в ДВ бр.59/21.07.2000 г.) е обявена за селищно образование, като имотът, който владее за себе си никога не е бил отчуждаван.

Посочва, че дори и да се установи че имотът е бил общинска собственост, то за него придобивната давност в полза на ищеца е текла в периода от началото на 1995г. до 31.05.2006 г., както и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., и считано от 09.03.2022 г. (понеже от 20.01.2018г. до 08.03.2022 г. също не тече) и към настоящия момент. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницка.

Излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като оспорва всички твърдения на ищеца. Оспорва наведените твърдения за осъществено непрекъснато, явно и спокойно владение в посочения период като недоказани, поради несъответствие с реалната фактическа обстановка. Твърди, че Община Варна е собственик само на 576 кв.м идеални части от процесния имот с Aкт за общинска собственост (АЧОС) № 8170/2015 г., вписан в СВ-Варна под № 90, тон XV, дело №3058/23.03.2015 г. Актът е съставен на основание чл.59, ал.2 от ЗОС, след одобряване на ПУП-ПУР на СО „Ракитника" (Решение № 197-13/от Протокол № 8/28.01.2004 г. на Общински съвет-Варна), а предходно съставеният АЧОС е № 6872/23.03.2012 г. Посочва, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991 г. имотът не се намира в границите на урбанизирана територия (населено място и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, поради което съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ има статут на земеделска земя. Територията на м-ст Ракитника придобива статут на урбанизирана с Решение на Общински съвет - Варна от 29.05.2000 г., когато е одобрен околовръстния полигон на с.о.

Ракитника.

Сочи, че за 576 кв.м идеални части от имота няма постъпили реституционни претенции в ОСЗ-Варна, като имотът е идентичен на имот 2448 (по ПНИ-2002г. на м. „Ракитника"), съответства на 701 (по ПКП към ПНИ на м. „Ракитника") и на ч.111 и ч.118 (стари имотни граници по ПКП), както и на 701 (КП-1996 г. на м. „Ракитника").

3

Излага, че процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Като такъв предоставен за ползване е имал статут на държавен имот и правото на собственост на такъв имот до 1996 г. не може да се придобива по давност.

По отношение на имотите, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ действа разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, който гласи, че изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила (22.11.1997 г.).

Сочи, че процесният имот е бил предоставен за ползване и по силата на ЗСПЗЗ за него е била налице възможността ползването да бъде трансформирано при условията на §4а от ПЗР ЗСПЗЗ в право на собственост.

Ползвателят обаче не бил от категорията лица имащи право да трансформират правото на ползване в право на собственост. В тази хипотеза придобивна давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, т.к. с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т.е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие заповедта за придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие.

Сочи, че ПНИ на с.о.Зеленика е одобрен със Заповед №РД-1770б/387/20.09.2012 г. на Областен управител с административен център Варна, от който момент нататък е било възможно да тече придобивна давност за 576 кв.м ид.части от процесния имот. При изработване и одобряване на ПНИ за с.о. Боровец липсва основание ползвателят Георги Георгиев да заяви правата си като ползвател, поради което и за ПИ 2448 няма посочен собственик и по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ от влизане в сила на ПНИ собственик на 576 кв.м идеални части от имота е Община Варна.

Твърди, че по отношение на държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941 г. до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. Предвид това, че ПНИ за с.о.„Зеленика" е одобрен по време на действащия мораториум, към момента необходимия десетгодишен давностен срок не е изтекъл.

Счита, че не са налице и останалите предпоставки за придобиване на имота по давност по смисъла на чл.79 от ЗС. За осъществяването на фактическия състав е необходимо владението да е несъмнено - осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, а така също и да е явно - намерението на владелеца да е противопоставено на собственика, като липсват изложени от ищеца факти и обстоятелства, както и доказателства, владението да е противопоставено на Община Варна.

Оспорва твърденията, че имотът се обработва от ищеца от началото на 1995 г., предвид че в Експертна оценка от м.Май 2011 г. и снимки към нея, в имота няма постройки, не се обработва в него не се садят зеленчуци, не е захранен с ток и вода, няма канализация, оградата е стара и компроментирана на места. По експертна оценка от 15.06.2015 г. имота е ограден с телена мрежа отново без ток и вода. Състоянието и оценката са потвърдени от експерта 4 оценител със Становище от 16.11.2015 г.

Твърди, че Община Варна е заявявала открито своите безспорни собственически права, като от 2011 г. до 2016 г., води преговори със съсобствениците на 3 кв.м ид.ч. за прекратяване на съсобственост.

Оспорва и твърденията на ищеца за извършено от него водоснабдяване и електрификация на имота, като недостоверни, т.к. партиди за ток и вода на името ищеца не могат да бъдат създадени без документ за собственост на имота.

Оспорва и че от началото на 1995 г. да е поставил оградата по западната граница на имота, т.к. тази граница съответства на границата на имота по ПУП-ПУР, одобрен едва през 2004 г. и нанесен в КК през 2014 г.

Оспорва изцяло предявения иск, като моли същия да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като иска да му се присъдят сторените в производството разноски.