Решение № 5741 от 31.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5741 гр. София, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110139714 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. П. К. срещу д, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и за сумата в размер на 140,48 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, вследствие на претърпяно на 01.01.2022 г. зователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,, който е имал сключена зовка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 01.01.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се поддържа, че на 01.01.2022 г., в гр. София, при движение по бул.

„Цар Борис III“, в посока от ж.к. „Бъкстон“ към ул. „Житница“ , водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ,, движейки се с несъобразена скорост, предизвикал ПТП с движещия се пред него лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № ,, в който пътувала ищцата М. К.. Сочи, че след инцидента е била транспортирана от екип на бърза помощ в МБАЛ „Света Анна – София“ АД, с контузия на шия, с постоянна болкова симптоматика, която допълнително се увеличава при опит за движение в същата област, както и изразено ограничение в цялостния обем на движенията в шията, гадене, повръщане, главоболие и болки в шията. Сочи, че й е била поставена шийна яка. Твърди, че в периода от 11.04.2022 г. до 26.04.2022 г. е провела рехабилитационни процедури, включващи интерферентен ток, импулсно магнитно поле, ултразвук - фонофореза. Поддържа, че и към момента на предявяване на иска продължава лечебният и възстановителен период. Сочи, че за лечението на причинените увреждания е направила разходи в общ размер на 140,48 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът – водачът на автомобил „Опел Астра” с рег. № ,, бил зована страна по валидна задължителна зовка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което и отправила претенция до ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, но ответникът отказал изплащане на такова. По така изложените доводи моли за уважаване на предявените искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът д оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва ищцата да е била пътник в процесния автомобил, като сочи, че при процесното ПТП не е имало пострадали лица. Оспорва отговорността на водача на лек автомобил „Опел 1

Астра” с рег. № , за настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение, вина, механизма на ПТП и връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на водача. Оспорва по вид и тежест претендираните в исковата молба травми, както и това, че те са в резултат на процесното събитие. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, като твърди, че се е возила в автомобила без поставен предпазен колан, с което създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Намира претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди за завишена и несъответна на тежестта на твърдените вреди. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е зована при ответника.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори презумпцията за вина по отношение на зования от него водач. В тежест на ответника е да докаже и положителния факт на плащане на обезщетенията. С оглед възраженията за липса на вина, в тежест на ответника е да установи наличието на изключващи вината обстоятелства, респ. твърдените от него действия/бездействия, с които ищцата е допринесла за настъпване на вредите.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в срока на зователно покритие по сключена с ответното дружество зовка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ,, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема този факт за установен.

От представените по делото протоколи за ПТП № 1776181 и № 1776182 от 01.01.2022 г., неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза и показанията на свидетелите Д. О. Г., Л. К. К. и В. Н. Ж., се установява, че на 01.01.2022 г. водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ,, при движение по бул. „Цар Борис III“ с посока от бул. „Братя Бъкстон“ към ул. „Житница“ и в района на бл. 139, поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ7957НТ, който вследствие на удара се измества напред и реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ,. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели се установява, че по време на настъпване на произшествието ищцата е пътувала в управлявания от свидетеля В. Ж. лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ,, като се е намирала на задна лява седалка. Съгласно заключението на вещото лице причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ,, който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намалилия пред него скоростта си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ7957НТ. В същия смисъл е и изложеното от свидетеля Д. Г., която подробно посочва, че не е успяла да намали скоростта на управляваното от нея МПС, поради което е последвал удар с намиращия се пред нея лек автомобил „Шкода Октавия“, който впоследствие се е ударил в лек автомобил „БМВ 330 ХД“.

Ето защо и при съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ,, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, интензивността на движение и състоянието на пътя.

От представените по делото медицински документи, както и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания – шийна травма, изразяваща 2 се в счупване на шести, седми шийни прешлени и притискане на шийни коренчета.

Констатирано е настъпило усложнение – шийна радикулопатия с изяви и на двустранна невропатия на нерви инервиващи горните крайници. Вещото лице е посочило, че при пострадалата и преди инцидента са били налични дегенеративни промени, но не са налице медицински и анамнезни данни тези промени да са водели клинична изява, като е приело, че именно след травмата е индуцирано развитието на цервикални коренчеви патологини промени, обусловили констатираната симптоматика. Съгласно заключението обективно към момента на изготвянето му общото здравословно състояние на ищцата е добро, като са налични субективни оплаквания от болки във врата, продължаващи изтръпвания на двете ръце, периодична скованост на шията и раменния отдел на опорно-двигателния апарат, като е установена напрегнатост на паравертебралната мускулатура шиен отдел и наличие на лек позиционен тремор на главата. Посочено е, че тези симптоми могат да се приемат като персистиращи последици от преживяната шийна травма. На следващо място е посочено, че след травмата пострадалата е потърсила медицинска помощ в деня на инцидента, като за изтеклите часове до оказването й е било възможно да настъпят усложнения на първоначалното травмиране, но при извършения часове след инцидента преглед такива не са констатирани. Вещото лице е посочило също, че е било възможно, ако пострадалата е била приета за болнично лечение и изследвания, в хода на един лечебно-диагностичен процес в болницата да се установи своевременно едно по-тежко увреждане в шийната област и съответно по-рано да се предприемат мерки за адекватна имобилизация и лечение и с това да се предотврати настъпването на усложнения. Констатирано е обаче, че въпреки, че първоначално не е диагностицирано счупване, е предприето правилно лечение с имобилизация и обезболяване, като изрично вещото лице е посочило, че е възможно дори и при стриктно спазване на лекарските предписания да се стигне до разместване на вече получени счупвания и от това - притискане на шийни коренчета с развитие на усложнения – шийна радикулопатия.

Съгласно заключението категорично травмата на шията може да бъде причинена при описания в исковата молба механизъм на ПТП, като пасажер на задна седалка в лек автомобил, след удар отзад. Посочено е, че при такова травматично въздействие травмата не може да се предотврати при поставен ограничаващ движението на тялото предпазен колан.

По отношение на предписаните медикаменти, чиято стойност се претендира, вещото лице е посочило, че са били необходима част от лечението и са служели за възстановяване на подобен тип наранявания.

Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното материално право фактически състав, включително и обстоятелството, че констатираните увреждания са причинени в резултат именно на процесното ПТП, който извод се налага не само от заключението на вещото лице, но и при оценката на същото наред с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Не се установява при дължимото от ответника главно и пълно доказване травмите на ищцата да са настъпили в резултат на друго събитие, като дори не са налице данни за това, поради което и направеното в този смисъл възражение на ответника се явява неоснователно. При това положение на разглеждане подлежи въпросът в какъв размер е възникнало то, респ. какъв е размерът на причинените от ПТП вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.

52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и 3 психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на зователя, независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.