Решение № 144 от 22.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Сливен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200299 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от М. М. С. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 260804-000021 от 04.02.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят изразява становището си по делото.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което е отразено становището им по съществото на делото и моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно, и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 05.01.2026 год. свидетел И. Н. – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и свидетел М. Я. – полицейски служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен се движили със служебен автомобил в посока Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен, когато били изпреварени от лек автомобил „БМВ“ без регистрационни табели. Полицейските служители спрели този автомобил и била извършената проверка на водача, като същият бил афектиран и представил документи, които му били съставени по-рано от полицейски служители при РУ – Сливен. Било поискано съдействие на служители от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и на място отишли актосъставителят М. М. и свидетелят П. В., като при проверката било установено, че автомобилът бил с прекратена регистрация, тъй като в двумесечния срок от договора за покупко-продажба при нотариуса следвало да го регистрира, а след като не било сторено – табелите ставали невалидни и се прекратявала регистрацията на автомобила.

На 05.01.2026 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1385345 против жалбоподателя за това, че на 05.01.2026 год. около 12,51 часа в гр. Сливен, на бул. „Стефан Караджа” в посока към бул. „Банско шосе“ управлява личния си лек автомобил „БМВ 530” с отнети регистрационни табели с АУАН GA 4298320, видно от Договор за покупко-продажба с № 4521/29.10.2025 год., като след извършената проверка било установено, че МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че водачът бил с отнето СУМПС с ПАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя, което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 10 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било образувано БП № 23/2026 год. по описа на РУ Сливен, вх. № 97/2026 год. по описа на РП - Сливен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.01.2026 год. посоченото бързо производство било прекратено, като наблюдаващият прокурор приел, че за да е осъществено това престъпление следвало дееца да е действал с пряк умисъл, т.е. същият да е знаел, че МПС е с прекратена регистрация и въпреки това да го е управлявал, но липсвали категорични доказателства в този насока. Наблюдаващият прокурор е постановил препис от постановлението да се изпрати на ОД на МВР - Сливен, за налагане на административно наказание по ЗДвП (л. 8 от делото).

Въз основа на Постановлението на РП – Сливен за прекратяване на бързото производство било издадено процесното НП № 26-0804-000021 от 04.02.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с 2 правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Отразено било също, че било образувано БП № 23/05.01.2026 год. по чл. 345, ал. 2 от НК и започната проверка, която завършила с Постановление на Районна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателно производство с вх. № 97/29.01.2026 год. за налагане на административно наказание на водача. НП било връчено лично на жалбоподателя на 19.02.2026 год. (л. 7 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от АУАН, с фабр. № 4298320 се установява, че същият е съставен против жалбоподателя за това, че на 05.01.2026 год. около 11,30 часа в гр. Сливен, на ул. „Димитър Добрович” до номер 14 управлява лек автомобил „БМВ” с рег. № *****, собственост на И.А.Д. от гр. Б., като водачът нарушил пътен знак В27 и управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП (л. 35 от делото).

От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен се установява, че за процесния лек автомобил с рег. № ***** на 30.10.2025 год. бил регистриран договор за продажба № 4521/29.10.2025 год.; че на 31.12.2025 год. била прекратена регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС след договор за покупко-продажба; както и че към момента на изготвяне на справката регистрацията на автомобила не е възстановена (л. 55-56 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като излага подробни съображения за това или алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя, свидетелите по акта и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение на ЗДвП, а именно: при извършената проверка на жалбоподателя на 05.01.2026 год. от служителите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Сливен, същият е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно е установено, че жалбоподателят придобил процесното 30.10.2025 год. и в срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП същият не го е регистрирал по надлежния ред в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и този срок е изтекъл на 30.12.2025 год. След като този срок е изтекъл, регистрационните номера са невалидни, т.е. към датата на деянието – 05.01.2026 год. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е осъществил състава на 3 нарушението по чл. 140, ал. 1 от административнонаказателната му отговорност.

ЗДвП, за което е ангажирана и

Възражението в жалбата, че водачът имал 24 часов, респ. 12 часов период, в който едно МПС с отнети регистрационни табели можело да бъде управлявано е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а и 2б, както и при отнемане на СУМПС в случаите на чл.

171, т. 1, букви „б“ и „е“ МПС може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Настоящия случай не попада в тази хипотеза, тъй като регистрационните табели са свалени от полицейските служители, тъй като същите са станали невалидни, поради прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, а не заради неизправност на ППС или за превоз на опасен товар, когато не са спазени изискваният за това.

Следва да се отбележи, че доказателствената сила на акта не беше оборена и от показанията на свид. Д.Д. и свид. В. В.. В показанията си свид. Д.Д. твърди, че видял жалбоподателя, неговата приятелка и полицейския служител - свид. И. И., които си говорели и чул че свид. И. И. казал на жалбоподателя, че може да се качи в автомобила и да отива да регистрира автомобила, нямало да има проблеми; както и че бил на спирката до полицейското управление около 12,40 часа и след около 15-20 минути дошъл свид. В. В..

Тези показания не се подкрепят от показанията на свид. В. В., който заявява, че отишъл на спирката между 12,00 – 13,00 часа, където свид. Д.Д. бил от около 10-15 минути; както и че до автомобила на жалбоподателя бил жалбоподателя и двама полицаи, като един от полицейските служители, но не разбрал кой, казал на жалбоподателя, че може да придвижи автомобила без номера. Тези показания на свидетелите не само си противоречат по между си, но противоречат и на показанията на свид. И. И., от които се установява, че е заявил на водача, че може да си придвижи автомобила с „Пътна помощ“ до КАТ или до дома му, както и че не е давал указания на водача, че няма да има проблем да закара автомобила до КАТ без книжка и без регистрационни табели. Освен това според показанията на свид. Д.Д., свид. В.

В. е бил на спирката до полицейското управление около 12,50 – 12,55 часа, а видно от съставения АУАН, с фабр. № 1385345 е съставен за нарушение извършено около 12,51 часа.

Ето защо с оглед на така констатираните противоречия съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Д.Д. и свид. В. В..

Съдът намира за неоснователно и твърдението в жалбата, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Действително извършеното 4 нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.