Решение № 260162 от 23.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260162 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 15.06.2022г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 249 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ

Ищецът И.Н.А. ЕГН ********** претендира от ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“№89Б сумата от 150 000 лева – обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща му, настъпила при ПТП на 24.10.2019 г. по подробно изложен от ищеца механизъм на извършване на деянието.

Твърди се, че по случая е образувано ДП, което все още е на досъдебна фаза, както и че в резултат на настъпилата смърт вследствие на злополуката е претърпял и все още търпи интензивни болки и страдания. Твърди се също, че виновният водач, който е управлявал автомобила, с който е причинено произшествието, е имал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника, както и че е изпълнил специалната процедура по чл.

380, ал. 1 от КЗ да поиска първо извънсъдебно обезщетение от застрахователя, който е отказал да направи това. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковата молба.

Признава сключването на застрахователно правоотношение за автомобила, с който е причинено произшествието.

Оспорва наведения от ищеца механизъм на причиняването му, както и вината на водача. Твърди, че водачът е бил затруднен в преценката си, както и че автомобилът е преминал през тъмен участък. Твърди също, че водачът не е разполагал с достатъчно време за реакция и техническа възможност да реагира на опасността, че по време на настъпване на произшествието пешеходецът е бил облечен в тъмни дрехи, без наличието на светлоотразителни знаци по облеклото, което се е отразило на възможността за прякото му възприемане от страна на водача. Твърди също, че пешеходецът се е движил след употреба на алкохол, което се е отразило на преценката на избор на маршрут, както и на способността му да контролира собственото си движение и адекватно да преценява ситуацията. Поддържа, че пешеходецът се е движил по пътното платно, както и че евентуално е изскочил внезапно пред автомобила. В тази връзка прави възражение за съпричиняване в съотношение 20% за водача и 80% за пешеходеца, като по-конкретно твърди, че пострадалият се е движил върху пътното платно без непосредствена обективна причина за това. Дори да се приеме, че е било обективно невъзможно за него да се движи по тротоар или банкет, то е следвало да се движи в платното на насрещно движещите се автомобили – възможно най - близко до външния край на пътното платно, както и че се е движил в нарушение на цитирани разпоредби ЗДвП.

Оспорва се и размерът на обезщетението като прекомерно. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника по подробно изложени съображения.

Ответникът на свой ред в допълнителния отговор поддържа първоначалните си възражения и оспорва доводите на ищеца.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл.

432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая не се оспорва съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието.

Следва да се установят обаче материално правните предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

В тази връзка при разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения или възражения, съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение, вина на дееца, вреди и причинната връзка между двете, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинен инцидентът - обстоятелство, което не се оспорва от ответника и изрично е признато за ненуждаещо се от доказване. В тежест на ответника е да установи възражението си за съпричиняване на наведените основания.

В хода на процеса досъдебното производство е прекратено, тъй като не е установено виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Прието е, че се касае за т.нар. „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, като неблагоприятният резултат от гледна точка поведението на водача е бил непредотвратим – в невъзможност да спре автомобила и да предотврати ПТП, тъй като пострадалият се е намирал на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и без да се съобрази с приближаващия се автомобил.

Доколкото фактическите и правни изводи на органите на досъдебното производство, когато няма осъдителна присъда, решение или споразумение, не обвързват съда, за установяване механизма на произшествието по делото са изслушани две заключения на КСМАТЕ – основно и допълнително, комплексна СМЕ с участие на вещо лице – химик и допълнителна токсикологична експертиза.

От основното заключение на КСМАТЕ се установяват следните факти:

На 24.10.2019 г. около 20 часа, л.а. „Тойота Ярис”, управляван от водача Х.Г.Х. по платното за движение на път ІІІ-862 Първенец - Пловдив в посока от юг на север, е ударил пешеходеца Н.А.К.. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение има две ленти, по една за всяка посока, разделени от единична прекъсната линия. В протокола за оглед няма данни за пътни знаци. В дясно от платното за движение има мантинела. Водачът Х. е управлявал лекия автомобил по дясната (източна) лента на платното за движение. Скоростта му на движение непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 74 km/h, а в момента на удара - около 69 km/h. След удара тялото на Н.А.К. е паднало на платното за движение пред автомобила на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. На фотоснимките се вижда, че има деформация на предния капак и предното стъкло на автомобила. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. В анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходецът К. е навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а. при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по- малка от 51 km/h. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Тойота Ярис” 74 km/h е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на намалена видимост от тъмнината и видимост, която се подпомага само от собствените фарове на автомобила. Ако се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района на местопроизшествието на извънградски път представлява предвидимо препятствие, то тогава технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 56 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Тойота Ярис” 74 km/h е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. В анализираната пътна ситуация, дори и при движение на л.а. с технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини, от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а. при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било вътре в опасната зона на автомобила. Или вредоносният резултат е причинен така: Водачът е управлявал л.а. по дясната (източна) лента на платното за движение, когато пешеходецът К. съгласно свидетелските показания се е движел около дясната граница на платното за движение или до мантинелата също в посока от юг на север. Когато л.а. е бил на около 45 м, пешеходецът К. се е отклонил на ляво и се е придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на движение. Водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,2 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. и в задната част на тялото на пешеходеца. Съдейки по разпределението и характеристиката на травматичните увреждания, ударът е бил отзад в областта на подбедриците, довел до счупване на костите на двете подбедрици. Ударът в задната повърхност на подбедриците е предизвикал извиване на гръбначния стълб и рязко отмятане на главата назад, което е причината за установената травма на шията. Последвал е удар на главата в елементи на автомобила - предното обзорно стъкло в областта на дясната половина на тилна, теменна и дясна слепоочна област, за което се съди по установените уврежданията в посочените области, както и счупването на черепната основа в дясна половина на черепната ямка. След блъскането от автомобила, тялото е било отхвърлено напред с последващ удар в земната повърхност, при което са получени травмите в областта на лицето и предната повърхност на долните крайници.