Решение № 282 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500340 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 235/23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 273/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че А. В. К., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „*** не дължи на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, представлявано от Н.А., сумата от 1748,00 лв., представляваща неплатени услуги и вноски за апарат по Договор № ***/23.09.2022 г.

Със същото решение е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Виваком България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Н.А. да заплати на А. В. К., ЕГН **********, от гр.

Плевен, ул. „*** сторените деловодни разноски в размер на 15,34 евро за държавна такса, 76,69 евро за депозит за вещо лице и 409,03 евро за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, в която се изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, 1 че първоинстанционният съд неправилно е приел пасивна процесуална легитимация на „Виваком България" ЕАД като надлежна страна по делото.

Твърди се, че вземанията на „Виваком България“ ЕАД срещу ищеца са цедирани на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК ***, поради което искът е насочен към субект, който вече не притежава вземането, тъй като след прехвърлянето му посредством цесия, титуляр на вземането се явява цесионерът „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК ***. С оглед на това, производството по делото е следвало да бъде прекратено, поради предявяване на иск срещу ненадлежен ответник. Твърди се, че от момента на цесията, правоотношенията са изцяло между длъжника и цесионера и всички искове и възражения, произтичащи от него, следва да бъдат насочени към новия кредитор - цесионера.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата А. В. К., ЕГН ********** чрез пълномощника й – адв.

В. П. от ПлАК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че доводите на въззивника за това, че не е надлежен ответник, поради цедиране на вземането на „Иновативни финанси“ ООД е неоснователно. С доклада по делото, съдът е приел, че „Виваком България“ ЕАД е надлежна страна по предявения установителен иск, като ответникът не е имал възражения по този проектодоклад и същият е приет за окончателен. От представения по делото Договор е видно, че страни по него са именно ищцата А. В. К. и ответника „ Виваком България" ЕАД. Съдът изрично в обстоятелствената част на решението е посочил, че пасивно легитимиран по иска е „Виваком България" ЕАД, доколкото е страна по процесния договор. Твърди се, че пасивната легитимация е правилно определена и съдът се е мотивирал в тази насока.

Твърди се, че от заключението на вещото лице по допусната съдебнографическа експертиза е установено, че подписът за „абонат" в Договор № *** 2 не е положен от ищцата, както и подписът за „приел" в Приемо-предавателния протокол № 0029433345 от 23.09.2023 г. също не е положен от А. В. К..

Твърди се че ищцата не е подписала процесния договор, не е ползвала предоставени от „Виваком България" ЕАД услуги и не е получавала в собственост мобилно устройство „*** към процесния договор, поради което същата не дължи нито заплащане на мобилни услуги, нито стойността на мобилен телефон на обща стойност 1748,00 лв.

Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, със законните от това последици.

Претендира направените разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание, въззивникът „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *** не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата А. В. К. не се явява. Процесуалният й представител адв. В. П. от ПлАК изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ПлРС е правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира направените разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл 3 именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред ПлРС е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от А.

В. К., ЕГН ********** против „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *** за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата А. В. К. не е сключвала Договор № *** от 23.09.2022 г., не е ползвала СИМ-карта № *** и не е закупила на лизинг мобилен апарат марка „*** 128GB и не дължи на ответника суми за неплатени услуги и вноски, както и че не е сключвала никакви договори с „Виваком България“ ЕАД и няма финансови задължения към ответника.

В първоинстанционното производство, съдът е изискал от ответника да представи информация относно договорни отношения между оператора „Виваком България“ ЕАД и А. В. К.. С писмо от 08.01.2026 г. ответникът е представил по делото Договор № *** от 23.09.2022 г., Декларация от А. В. К. от 23.09.2022 г., Приемо-предавателен протокол № 0029433345 от 23.09.2022 г. за GSM *** 128GB и SIM карта 3в1 с посочен сериен номер с получател А.

В. К. и фактура № 0063085517 от 23.09.2022 г. с получател А. В. К.. В писмото е посочено, че договорът е сключен в условията на полагане на подписи от клиентите на документи чрез електронно устройство WACOM, т.е. при процеса по подписване на даден договор от всяка страна по договора, той се разпечатва в един екземпляр и се предоставя на клиента. За оператора Виваком остава подписаният електронно договор, екземпляр от който се представя с писмото, като се посочва, че ответникът не разполага с оригинал на Договор № *** от 23.09.2022 г. с положени подписи за всяка една от страните по него на книжен носител, който да представи.

Спорният по делото въпрос е подписала ли е ищцата А. В. К. процесния договор, ползвала ли е предоставени от „Виваком България" ЕАД услуги, получавала ли е в собственост мобилно устройство „*** към процесния договор, както и дължи ли същата претендираната от ищеца сума в размер на 1748,00 лв.

За изясняване на спорния по делото въпрос, пред първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Ц.. От заключението на вещото лице се установява, че подписът „За абонат“ в Договор/Заявка-*** от дата 23.09.2022 г. не е положен 4 от А. В. К.. Подписът за „Приел“ в Приемо-предавателен протокол № № 0029433345 от 23.09.2022 г. не е положен от А. В. К..

С оглед заключението на вещото лице, настоящата съдебна инстанция счита, че по делото не е доказано страните да са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, което да е основание за дължимост на процесната сума. В тази връзка, вещото лице е установило, че в Договор/Заявка-*** от 23.09.2022 г., представен от ответника, подписът „За абонат“ не е положен от А. В. К.. Няма данни, също така, на ищцата да е предоставено мобилно устройство GSM *** 128GB и SIM карта 3в1 с посочен сериен номер, с оглед установеното от вещото лице, че подписът за „Приел“ в Приемо-предавателен протокол № № 0029433345 от 23.09.2022 г. не е положен от А. В. К.. След като ищцата не е подписала посочения приемопредавателен протокол, то същата няма как да дължи и сумата по представената от ответника фактура № 0063085517 от 23.09.2022 г., издадена във връзка с посочените в Приемо-предавателния протокол мобилно устройство и SIM карта 3в1.

Предвид изложеното, правилно Плевенски районен съд е признал за установено, на основание чл.124 от ГПК, че А. В. К., ЕГН ********** не дължи на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 1748,00 лева, представляваща неплатени услуги и вноски за апарат по Договор № *** от 23.09.2022 г.

Основното възражение във въззивната жалба е свързано с твърдение за неправилно приета от първоинстанционния съд пасивна процесуална легитимация на „Виваком България" ЕАД като надлежна страна по делото.

Окръжният съд намира възражението на „Виваком България“ ЕАД за неоснователно, по следните съображения:

В случая, като ответник по делото е конституиран „Виваком България“ ЕАД, който е посочен като такъв, както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба, срещу когото ищцата търси защита на правата си. В тази връзка, следва да се посочи приетото в Определение № 1554/03.11.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 534/2025 г. по описа на ПлОС, че твърденията за извършена цесия на вземанията не се съдържат в исковата молба на А. К., а са въведени в предмета на делото с писмения отговор на ответника, поради което те са въпрос не по допустимостта на иска, а по 5 неговата основателност. В първоинстанционното производство ответникът „Виваком България“ ЕАД е представил Договор № 58656 /без посочена дата/ за прехвърляне на вземания /цесия/ с цесионера „Иновативни Финанси“ ООД, ЕИК ***, Уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и справка за прехвърлено от „Виваком България“ ЕАД вземане на А. В. К..

Целта на предявения установителен иск е да обвърже със сила на присъдено нещо страните досежно несъществуването на договорно правоотношение, а оттам и липса на права и задължения от страна на ищцата.

С договора за прехвърляне на вземане по чл.99 от ЗЗД се прехвърля само възможността цесионера да получи дължимата от длъжника престация по договора, а в случай на неизпълнение – да събере същата по установения за това ред. Въз основа на този договор, обаче, цесионерът не става страна по договора, въз основа на който е възникнало материалното правоотношение между цедента и длъжника, поради което не може да бъде страна по иск за установяване на несъществуване на вземане, каквото в случая се претендира от ищцата, поради липса на облигационно правоотношение. Поради това, надлежна страна по иска е дружеството, по отношение на което се твърди, че не е възниквало изобщо спорното облигационно правоотношение по Договор № *** от 23.09.2022 г.

Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено Решение № 235/23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 273/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, като законосъобразно.

С оглед изхода на спора, въззивникът „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *** следва да заплати на въззиваемата А. В. К., ЕГН ********** направените разноски за настоящата инстанция. Претендираният от въззиваемата адвокатски хонорар е в размер на 400,00 евро, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, каквото в случая е налице във въззивната жалба, следва да намери приложение разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.