Решение № 757 от 08.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000891 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 072 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 151/ 2020 г. на Софийския окръжен съд, търговско отделение, 3 състав М. Г. А. от гр. ***, Софийска област, е осъдена да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 430, ал.1 от ТЗ на „Юробанк България“ АД гр. София сумата 53 175.36 лева, представляваща сбор от левовата равностойност на 26 946.90 евро, в това число : 19 020.32 евро - просрочена главница по договор за ипотечен кредит № 43-88/ 17.10.2007 г. и анекси № 1/19.07.2010 г. и № 2/30.11.2011г. към него, дължима за периода след 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 6.10.2020 г. до окончателното й изплащане ; 793.41 евро възнаградителни лихви за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., дължими на основание чл.14 от договора ;

7 051 евро - наказателни лихви за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г., дължими на основание чл.19.1 от договора ; 82.17 евро - застраховки за периода от 30.08.2018 г. до 29.09.2020 г. , дължими на основание чл.19.1 от договора и сумата 471.81 лева - заплатени от банката в периода от 13.09.2017 г. до 29.09.2020 г. нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, за заверка на подписите върху нотариални покани и за връчването им.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. Г. А. от гр. ***, Софийска област с 1 твърдения, че е необосновано, постановено при неправилно прилагане на материални закон и при съществено нарушение на процесуални правила.

Не кореспондирал на установените по делото факти извода на съда, че исковата претенция не е погасена по давност. От деня на връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжника се считал уведомен, че кредита е обявен за предсрочно изискуем изцяло и се дължи изцяло и от този момент започвала да тече нова погасителна давност за цялото вземане. В случая за същия кредит банката образувала заповедно производство на 12.09.2014 г., поканата за доброволно изпълнение била връчена на 25.11.2014 г., а исковата молба по чл. 422 от ГПК - на 13.03.2015 г. Следователно започналата да тече на 25.11.2014 г. нова петгодишна давност, която не била прекъсвана по никакъв начин, е изтекла на 25.11.2019 г., а делото било образувано на 6.10.2020 г.

Необосновано съдът приел, че от двете нотариални покани, връчени на 16.12.2013 г. и на 14.08.2014 г. не може да се направи извод, че с тях банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съдът изобщо не обсъдил възраженията, че вземането на банката е недоказано и по размер, дори и след изслушване на заключението на счетоводната експертиза, което било изрично оспорено от ответницата и не следвало да бъде кредитирано. Вещото лице работило само въз основа на предоставените му от банката счетоводни справки и документи и без извърши проверка и анализ на пълното кредитно досие на ответницата. Останало неизяснено какъв е бил действащия лихвен процент за процесния период и върху коя част от главницата е бил формиран.

Съдът не обсъдил и доводите за нищожност на клаузите, предвиждащи включване на просрочени задължения за лихва към главница, респективно даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви..

По отношение на претенцията за възнаградителна лихва, съдът не съобразил задължителната практика на ВКС, предвиждаща размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит да се определя в размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София я оспорва като неоснователна.

Съдът правилно приел, че с връчването на 14.08.2014 г. на нотариална покана не се установява по несъмнен начин надлежно уведомяване на ответницата за предсрочната изискуемост на кредита. Изявлението трябвало да е относно вече настъпил факт, а не да 2 представлява покана за изпълнение с отправяне на предупреждение, че при неизпълнение в определения срок, банката ще обяви или обявява предсрочната изискуемост. Освен това в отговор на тази покана ответницата изпратила до банката молба за сключване на споразумение с ясно изразен ангажимент за плащане с конкретни параметри, която молба имала значение на признание на задължението, което съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва давността.

Неоснователно било възражението срещу кредитирането на заключението на счетоводната експертиза. Ответницата не била правила възражение по редовността на воденето на счетоводните книги на банката по процесния кредит, а всички писмени доказателства кореспондирали с извършените от вещото лице изчисления и констатации. Неоснователно било и възражението относно извършената с двата анекса капитализация на просрочени лихви, тъй като анексите и погасителните планове към тях били подписани от ответницата, което означавало, че е била съгласна с установения с тях размер на дълга.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че праводателят му „Алфа Банка - клон България“ бил сключил договор за ипотечен кредит № 43-88/ 17.10.2007 г. с кредитополучателя М. Г. А., с който й предоставил сумата 36 100 евро за срок от 10 години, включващ дванадесетмесечен гратисен период, считано от датата на първото усвояване, при лихвен процент 3.9 % годишно по време на гратисния период, а за остатъка до края на договора - дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно.

С анекс № 1/ 19.07.2010 г. и анекс № 2/ 30.11.2011 г. били променени някои от условията на договора. За обезпечаването на цялото вземане по договора за кредит кредитополучателката учредила в полза на банката договорна ипотека върху апартамент в гр. ***.

След м. април 2014 г. спряла да погасява задълженията си по договора. Поради неизпълнението и на основание чл.32.2.2 от договора за банката възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което тя упражнила с подаването на настоящата искова молба.

Към деня на предявяване на иска за част от посочените суми била изтекла погасителната 3 давност, поради което молбата към съда била ответницата да бъде осъдена да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ следните суми : 19 020.32 евро просрочена главница по договора и анексите към него, дължима за периода след 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска- 6.10.2020 г. до окончателното й изплащане ; 793.41 евро- дължими на основание чл.14 от договора възнаградителни лихви за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г. ; 7 051 евро - дължими на основание чл.19.1. от договора наказателни лихви за периода от 30.09.2017 г. до 29.09.2020 г.; 82.17 евро - дължими на основание чл.9 от договора застраховки, платени от банката за периода от 30.08.2018 г. до 29.09.2020 г. и 471.81 лева- нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, за заверка на подписите върху нотариални покани и за връчването им, заплатени от банката в периода от 13.09.2017 г. до 29.09.2020 г.

Ответницата М. Г. А. от гр. ***, Софийска област в писмения отговор заявила, че исковете са процесуално недопустими, тъй като между същите страни и за същия договор за кредит имало влязло в сила решение по т.д. № 23/ 2015 г. на Софийския окръжен съд, с което предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422 от ГПК бил отхвърлен като неоснователен.

Заявила възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Твърдяла, че договора и анексите към него съдържали клаузи, които били нищожни по своята правна същност поради грубо несъответствие с повелителни законови норми. Изтъкнала, че договора съдържал клаузи, които създавали неравноправно и неравностойно положение за договарящите се, тъй като ответницата безспорно имала качеството на потребител.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С договор за ипотечен кредит № 43- 88/17.10.2007 г. „Алфа Банк ” А.Е. - Гърция, действащ чрез своя клон „Алфа Банка“ - клон България, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, предоставило на М. Г. А. от гр. *** сумата 36 100 евро, която трябвало да бъде изплатена в срок от 10 години, с дванадесетмесечен гратисен период, считано от датата на първото усвояване. По време на гратисния период кредитополучателят трябвало да плаща само дължимите лихви, а след изтичането му погасяването на кредита следвало да се извършва на 108 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. Лихвеният процент бил в размер на 3.9 % годишно по време на гратисния период, а за остатъка до края на договора - дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно. При просрочие на която и да било погасителна вноска, такса за управление, разноски и други дължими суми, кредитополучателят се задължавал да заплаща лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 % годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на просроченото задължение.

С анекс № 1/ 19.07.2010 г. размера на дължимата към тази дата просрочена главница бил 4 определен на 31 952.68 евро, към която сума били начислени и дължимите лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница.

Страните уговорили цялата сума да бъде изплатена в срок от 120 месеца, включващ срок от дванадесет месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите, последван от срок от 108 месеца, в които задълженията по кредита ще се погасяват с равни месечни анюитетни вноски. Срока на договора бил продължен до 19.07.2020 г. При просрочие на която и да било погасителна вноска, такси, комисиони или разноски върху непогасените в срок суми се дължало обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 % .

С анекс № 2/30.11.2011 г. срокът за погасяване на кредита бил продължен до 30.11.2021 г.

С влязлото в сила на 10.06.2016 г. решение № 89 от 26.06.2015 г. по т.д. № 23/ 2015 г. на Софийския окръжен съд, търговско отделение, 5 състав е отхвърлен предявения от „Алфа Банк“ А.Е. - Гърция, действащ чрез своя клон „Алфа Банка“ - клон България срещу М. Г. А. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено на съществуването на вземане на ищеца за следните суми по договора за кредит № 43-88 от 17.10.2007 г : 29 583.61 евро - просрочена главница ; 989.38 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 30.01.2014 г. до 21.08.2014 г. ; 328.17 евро - наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 28.02.2014 г. до 10.09.2014 г.; 44.56 евро - наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 28.02.2014г. до 10.09.2014 г.; 108.30 евро годишна такса за управление на кредита за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.; 31.60 евро - платена застрахователна премия ; 254.40 - разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2014 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 978/2014 г. на Pайонен съд - Ботевград.

В съдебното заседание на 25.05.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., от което се установило следното.