Решение № 11354 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11354 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110106973 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П. Б. С., с която са предявени срещу ответника „Изток Плаза Хотел“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове, увеличени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.06.2026 г., както следва:

1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1106.61 евро, представляваща неплатено в цялост трудово възнаграждение за м. декември 2025 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.03.2026 г./ до окончателното плащане; както и 2/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1341.26 евро, представляваща неплатено в цялост трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.03.2026 г./ до окончателното плащане.

3/ иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7680.18 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /17.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането;

4/ иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2563.39 евро, представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа в периода 23.01.2026 г. - 23.02.2026 г. след прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, ведно с ъ с законната лихва от датата на исковата молба /17.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането;

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 30/07.05.2025 г. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“ при 1 ответника „Изток Плаза Хотел" ЕООД.

Сочи, че със Заповед № 31P/22.01.2026 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 23.01.2026 г., като не е спазил договорения между страните срок на предизвестието от 90 дни.

Твърди, че размерът на последното получено от П. С. брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен календарен месец / ноември 2025 г./ възлиза на сумата от 4130 лева, равняващи се на 2111.63 евро.

Счита, че поради извършеното прекратяване на правоотношението поради съкращаване на щата при неспазено от работодателя предизвестие, ответникът дължи заплащането на обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3 брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа в периода 23.01.2026-23.02.2026 г.

Твърди на следващо място, че по силата на постигнатите между страните договорки в сключения трудов договор, ищцата получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1266 лева, както и допълнително трудово възнаграждение в размер на до 3748 лева.

Сочи, че през месец декември 2025 г. обаче работодателят й изплатил трудово възнаграждение в размер на 2449.43 лева /вместо дължимите 4130 лева/, а през месец януари 2026 г. – само 1100.41 евро.

С оглед на това намира, че работодателят не е изплатил в цялост дължимото допълнително трудово възнаграждение в размер на 859.26 евро за месец декември 2025 г. и в размер на 483.32 евро - за месец януари 2026г.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати горепосочените суми, представляващи обезщетения поради неспазен срок на предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения, за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, както и допълнителни трудови възнаграждения за м. 12.2025 г. и м.

01.2026 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изток Плаза Хотел" ЕООД подава отговор, с който оспорва предявените искове за дължими обезщетения поради неспазен срок на предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения и за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение като частично неоснователни, а исковете за допълнителни възнаграждения намира за изцяло неоснователни.

Признава, че между него и ищеца е сключен Трудов договор № 30/07.05.2025 г., по силата на който П. Б. С. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“, с договорено основно месечно трудово възнаграждение по чл. 4 от договора в размер на 1266 лева, с предвидено допълнително трудово възнаграждение над основната заплата до 3748 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опис с 0,6 % за всяка придобита година професионален трудов стаж, както и че със 2

Заповед № 31P/22.01.2026 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 23.01.2026 г.

Посочва, че с процесната заповед е наредено в полза на ищеца да бъдат заплатени обезщетения за неспазения срок на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск от един работен ден за 2026 г., в изпълнение на което нареждане по сметка на П. Б. С. е постъпила сума, представляваща сбор от нетна заплата и обезщетение в размер на 853 евро, въз основа на издаден Платежен фиш за заплата за м.01.2026 г. Уточнява, че в последния поради грешка е посочено, че се изплаща обезщетение за оставане без работа в размер на една работна заплата /853.90 евро/, вместо такова за неспазен срок на предизвестие, като след предприети коригиращи счетоводни операции е издаден коригиращ платежен фиш за работна заплата за м.01.2026 г., в който било отразено правилното основание за направеното плащане, а именно: за нетна заплата и обезщетение за неспазено предизвестие в общ размер на 2099,31 евро.

Сочи, че преводът е извършен на 03.04.2026 г., като в полза на ищеца е заплатил допълнително сумата от размер на 1245,41 евро - обезщетение за неспазеното предизвестие /до достигане на пълния му размер от 2099.31 евро.

Посочва, че със Заявление от 24.02.2026 г. ищецът го уведомил, че му се дължи и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Ответникът сочи, че е уважил искането на ищеца, като му заплатил на 03.04.2026 г. по банкова сметка с два отделни фиша сума за м.01 и м.02.2026 г. в общ нетен размер на 558,08 евро. Изяснява, че освен исканите обезщетения е заплатил и обезщетение за забава в размер на 53,71 евро върху дължимите от него суми за неспазено предизвестие и за оставане без работа поради прекратяване на договора.

Оспорва, че дължи претендираните обезщетения за допълнителни трудови възнаграждения над основната заплата, с доводи, че задължителен характер има единствено договореното възнаграждение по чл. 4, б. „б“ – 0,6 % за придобит трудов стаж и професионален опит над 1 година, а това по чл. 4, б. „а“ е без фиксирани критерии, променливо е и се дължи според постигнатите резултати, за което ищеца е била уведомена с Вътрешни правила за работна заплата на ответника при постъпване на работа.

С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 и чл. 222 КТ.

3

По предявените с правно основание искове по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че: 1 / в рамките на процесния период м.12.2025 г. м.01.2026 г. страните са били обвързани от действащ трудов договор, 2 / по силата на който договор служителят е престирал съобразно уговореното; 3/ обстоятелството, че претендираното допълнително трудово възнаграждение има постоянен характер и зависи единствено от отработеното време; както и 4 / размера на уговореното трудово възнаграждение, включително – на допълнителното такова.

В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото трудово възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в съответствие с постигнатите между страните договорки и отработеното от служителя време, както и в съответствие с нормативната уредба.

В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи, че между страните по спора е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 30/07.05.2025 г., по силата на който П. Б. С. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“.

Съгласно чл. 4 от трудовия договор, служителят има право на основно месечно трудово възнаграждение по чл. 4 от договора в размер на 1266 лева, допълнително месечно трудово възнаграждение над основната заплата до 3748 лева /чл. 4а/, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опис с 0,6 % за всяка придобита година професионален трудов стаж /чл. 4б/, като съгласно чл. 4в може да получава и други допълнителни възнаграждения/бонуси, съобразно личния си принос.

Няма спор между страните, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 31P/22.01.2026 г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 23.01.2026 г., без да бъде спазено уговореното от страните чл. 4, буква г) предизвестие от 90 календарни дни.

Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото фишове за работни заплати и от изготвената съдебносчетоводна експертиза, че в рамките на исковия период м.декември 2025 г. – м.януари 2026 г. работодателят е определил и изплатил на ищцата трудово възнаграждение, съразмерно на отработеното от нея време, без да начислява допълнително трудово възнаграждение по чл. 4а от Договора.

Така установява се по делото с помощта на изготвената съдебносчетоводна експертиза, че в рамките на действие на трудовото правоотношение между страните, ищцата е получавала следните брутни трудови възнаграждения: за м. май 2025 /непълно отработен месец, 16 раб.дни/ - 4769.71 лева; за м. юни 2025 г. – 5013.56 лева; за м. юли 2025 г. – 5013.56 лева; за м.август 2025г. /през който ищцата е ползвала платен годишен отпуск/ – 5013.55 лева; за м. септември 2025 г. – 6303.14 лева;

4 за м. октомври 2025 г. – 5013.56 лева; за м. ноември 2025 г. – 5013.56 лева; за м. декември 2025 г. /през който ищцата е ползвала платен годишен отпуск/ – 2449.43 лева; за м. януари 2026 г. /непълно отработен месец – 14 раб.дни/ - 886.21 лева, равняващи се на 453.11 евро.

Основният спорен между страните въпрос е представлява ли договореното в чл. 4, буква а ) допълнително трудово възнаграждение елемент от дължимото се ежемесечно в полза на ищеца брутно трудово възнаграждение, или същото има характеристиката на допълнителен материален стимул с незадължителен характер, изплащан по преценка от работодателя, съобразно постигнатите от служителя резултати.

За отговор на постановения въпрос, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, брутното трудово възнаграждение служещо за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ включва основната работна заплата за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ, възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ, възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ и възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 от КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.