Решение № 1038 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Бургас, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Ш. М. А., Н. Х. А., Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., всички от ***, чрез адв. Диана Янкова Вълчева - БАК, срещу Решение № 111/25.05.2022 г., постановено по гр. д. 718/2021г. на РС – Айтос в осъдителната му част, с което ответниците са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост досежно собствения си недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот – 208 в кв. 29 по плана на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас, за който е отреден У. I.-208, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците У. I.-208 и собствения на ответниците У. IV – 209.

Жалбоподателите излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд необосновано е уважил предявения иск по отношение на всички ответници.

Жалбоподателите твърдят, че изцяло неправилно се явява осъждането на ответниците Е. Х., И. Д. и А. М., тъй като те не са стопанисвали процесния имот, а това било осъществявано само от другите двама ответници – 1 съпрузите Ш. и Н. А.. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че ищците не били съгласни със строежа на спорната сграда, като се излагат доводи, че това не се потвърждава от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. Посочва се, че от приетата по делото ССЕ се установява, че навлизането на паянтовото жилище в имота на ищците е незначително, като същото не съставлява пречка за ищците. Това било така, тъй като сам по себе си вещноправният и градоустройствен статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка не може да обуслови извод за основателност на иск по чл. 109 ЗС, тъй като не този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Твърди се, че по делото изобщо не е изследвано дали пречките за използване на имота са по-големи от обикновените, като се изглагат доводи в насока на това, че процесната сграда представлявала търпим строеж. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод относно оплакването на ищците за стичане на дъждовни води в техния имот по вина на ответниците, което не било подкрепено нито от писмените, нито от гласните доказателства. Твърди се, че е абсолютно неоправдано премахването на сградата, собственост на ответниците, а вместо това се предлага извършване на ремонтни дейности, с които в пълна степен ще се удовлетворят претенциите на ищците. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани предявените от ищците искове с правно основание чл. 109 ЗС. Молят разноските да бъдат присъдени в полза на ответниците. Не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищците – И. К. О. и З.

С. О., чрез адв. Георги Кермедчиев, с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Изгалат се съображения, че в производството е било необходимо конституирането на трима ответници, които напълно законосъобразно са участвали в процеса. Твърди се, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на ответниците, че строежът на процесното паянтово жилище е бил извършен със съгласието на ищците, тъй като ответниците следвало да извършат строителство в чужд имот само въз основа на надлежно учредена суперфиция, каквато липсвала. Посочва се, че процесното паянтово жилище нарушава правата на ищците, като е пренебрегнато изричното условие, предвидено в закона да не се строи на имотна граница на разстояние по малко от 3 метра, а също така се твърди, че за ищеца по иска по чл. 109 ЗС не е неужно да се доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Относно търпимостта на процесната постройка, се посочва, че дори и да е представено удостоверение за търпимост от страна на ответниците, то същото е оспорено пред първата инстанция, а от друга страна строежът е незаконен, тъй като само за такива строежи се издавали удостоверения за търпимост. Посочва се също, че статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. Молят за отхвърляне на въззивната жалба и претендират разноски. Не сочат 2 доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която са предявени искови претенции по реда на чл.109 ЗС от И. К.

О. и съпругата му З. С. О., двамата от ***, чрез адв. Георги Кермедчиев, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. Баба Ганка 4, ап.10, против Ш. М. А. и съпругата му Н. Х. А., и двамата от ***, за осъждане на ответниците да премахнат частта от паянтовото жилище на ответниците, построена в собствения на ищците имот 208 в кв.29 по плана на с. Планиница с размери – дължина 9.05 м, ширина 1 м и стряха 0,30 м и със застроена площ от 9, 05 кв.метра, както и да премахнат другата част от паянтовото им жилище, построена на разстояние 3 м от имотната граница на собствения им поземлен имот 208 и поземлен имот на ответниците с 209 в кв.29 по плана на с. Планиница с размери – дължина 9,05 м, стрехи от 0,40 м и ширина 3 м и със застроена площ от 27, 15 кв.м.

Поддържа се, че страните са собственици на съседни имоти в *** – ищците на имот 208 и ответниците на имот 209, като на границата има построено паянтово жилище, от които една част попада в имота на ищците, а другата част от него е построена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница на ищците. Ищците никога не са давали съгласие за построяването на тези сгради. Отделно от това, паянтовото жилище първоначално е било сайвант, после е преустроена за магазин и понастоящем основно ремонтирано за живеене. Тази част и ми пречи пълноценно да упражняват правото си на собственост върху собственото си дворно място, а покривът на сградата е с наклон към имота на ищците и дъждовните води се оттичат в него. Другата част, разположена на по-малко от 3 метра от имотната граница, също им пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост. Няма съгласие за нейното построяване на по-малко от 3 метра. Ищците поискали построяването й на граничната линия да стане при условията на свързано застрояване – т.н. калкан, при което е възможно застрояването и от страна на ищците, но ответниците не им обърнали внимание. Дъждовните води се оттичат в имота на ищците и комина й допълнително замърсява въздуха на ищците през отоплителния сезон.

Построена по този начин сградата хвърля и сянка върху имота на ищците и ограничава светлата им площ.

В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба, като исковата претенция се оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че незаконният строеж не е достатъчно условие за уважаване на искова претенция с правно основание по чл.109 ЗС. Поддържа се, че процесните сгради попадат изцяло в имота на ответниците. Същите са построени повече 3 от 30 години - търпими строежи са и не подлежат на премахване като такива.

По никакъв начин не ограничават правото на собственост на ищците. Ищците са били съгласни с построяване на процесната постройка, като постройката съществува от 30 години и единственото, което ответниците са направили е нейната реконструкция и ремонт, за което не се изисква съгласие от страна на съседите. Ищците също са помогали при строителството, вкл. са излели плоча за строителство на калкан, като строителството от тяхна страна е останало недовършено поради това, че ищецът заминал в чужбина. Внезапно и съвсем неоснователно ищците твърдят, че постройката ги ограничава в пълноценното ползване на имота им, което не отговаря на истината предвид даденото от тях съгласие и помощ за строителството. Самите ищци имат постройки на граничната линия, като при липса на постигане на споразумение и ответниците ще предприемат действия по сезиране на съда за тяхното премахване.

От ищцовата страна е направено искане за конституиране на още трима ответници наред с първоначалните по исковата молба, вкл. в определения срок е представена допълнителна искова молба, ведно с доказателства за допълнително конституираните ответници.

С определение № 505 от 26.10.2021 г. на основание чл.228, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е конституирал като ответници по делото Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А.. На новоконституираните ответници е връчен препис от исковата молба за упражняване на правото на отговор в едномесечен срок от връчването.

Постъпил отговор от И. М. Д., с който се оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Същият поддържа, че не се счита за собственик на имотите, не е във владение и не ги е стопанисвал от 1972 г., не е извършвал ремонтни действия и строителство в тях, не е заплащал данъци и няма претенции към имотите, които счита за собствени на брат си Ш..

Поддържа също, че твърденията в исковата молба не отговарят на истината, като никой не е пречил на ищците да упражняват правото си на собственост пълноценно. Сградата съществува от 1988 г., не хвърля сянка в имота на ищците и не ограничава светлата им площ, нито пък се изливат дъждовни води поради наклона на комина, не се замърсява и въздуха им. Постройката не навлиза в имота на ищците и никой до момента не се е оплаквал.

Постъпили са отговори чрез адв. Дияна Вълчева от Е. М. Х. и А. М. А., с които също се възразява срещу допустимостта и основателността на исковите претенции. Поддържа се, че ответниците не са във владение на имота, нито са участвали в строителство или в ремонтни действия, свързани с постройките в него, като се стопанисват от първоначалния ответник и техен брат Ш.. По основателността на исковите претенции се заявява, че ответниците не са създавали пречки за осъществяване на правото на собственост на ищците в пълен обем. Сградата съществува от 1988 г. и е била заснета и нанесена в действащия план на с. Планиница, като постройката съществува на място повече от 30 години и досега никой от ищците не е заявявал, че постройката пречи.

4

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.