Решение № 4947 от 16.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39523/2025
- Вид
- Решение № 4947
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 165 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4947 гр. София, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110139523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу С. Г. М., Г. С. М. и И. С. Ч. за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите по издадената на 03.06.2025 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21566/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, както следва:
1. За С. Г. М.: сумата от 634,63 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 16,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;
2. За Г. С. М.: сумата от 158,66 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;
3. За И. С. Ч.: сумата от 158,66 лева, представляваща главница за цена на 1 доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на притежавано от тях качество на собственици на процесния имот. Сочат, че претендираните суми за топлинна енергия не са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Молят за отхвърляне на предявените претенции.
Третото лице – помагач Д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост 2 на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като 3 страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Като писмено доказателство по делото е приета молба от Държавна спестовна каса – Жилищно кредитиране от 1991 г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 ЗДСК (отм.) във връзка с Наредбата за кредитната дейност на ДСК и чл. 165 ЗЗД за вписване на законна ипотека върху апартамент на 7 етаж в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 421, вх. 5, ап. 20, за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на С. Г. М. и ЖЙ М.а.
От удостоверение за наследници с изх. № 61/04.04.2023 г. се установява, че ЖЙ М.а е починала на 12.09.2022 г. и е оставил следните наследници по закон: С. Г. М.
(съпруг), Г. С. М. (син) и И. С. М.а (дъщеря).
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том II, рег. № 4605, дело № 197 от 2022 г. на нотариус Маргарита Гечева, с район на действие Районен съд – София, вписана под № 303 в регистъра на Нотариалната камара, на 21.11.2022 г. С. Г. М., като собственик на 4/6 ид.ч., и И. С. М.а, като собственик на 1/6 ид.ч., даряват на Г. С. М. собствените си общо 5/6 ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 20, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Запоред № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Младост, ж.к. Младост – 4, бл. 421, вх. 5, ет. 7, ап. № 20.
Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл. 24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.) вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представят договор или други книжа.
Разпечатката съдържа 29 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5f00691-3755-4c81-8bca-d4cb7f046c15