Решение № 1401 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110144281 по описа за 2025 година

Образувано е по постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, гр. София срещу Ц. К. А. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 18697/2025 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4671,11 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1161,21 лв. договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 25.03.2024 г. и 3/ чл. 422, ал.

1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1120,59 лв. лихва за забава за периода от 01.04.2023 г. до 25.03.2025 г.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц. К. А. за горепосочените суми, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.04.2025 г. по ч. гр. дело № 18697/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.

В срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил искове за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника /заемополучател/ бил сключен договор за паричен заем № 4603117, по силата на който на А. бил отпуснат паричен заем в размер на 6000 лв.

Било уговорено с отпуснатия заем да бъде извършено рефинансиране на друго текущо задължение на ответника по договор № 4387883 в размер на 4045,23 лева. Общата дължима сума от ответника възлизала на 8075,52, като стойността на договорната лихва била в размер на 2075,52 лева. Ответникът се задължил да погаси задължението 1 си на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 448,64 лева. С договора за паричен заем било уговорено заемателят в тридневен срок да предостави обезпечение на заемателя – две физически лица – поръчители, които да отговарят на поставени условия; Б. гаранция или поръчител, одобрен от заемодателя. Във връзка с това задължение на ответника на 29.09.2022 г. бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4603117 с „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на гарант. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на заемателя и вследствие на отправеното искане от заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дружеството – гарант погасило вместо длъжника сумата от 6499,83 лева на 02.08.2024 г., като гарантът встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. Твърди се, че погасената от ответника сума по договора е в размер на 3693,14 лева, като е останал непогасен остатък от главницата в размер на 4671,11 лева, както и претендираната договорна лихва и лихва за забава.

С договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложения № 1 към него от 02.08.2024 г.

„Файненшъл България“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (правоприемник на който е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД) вземанията си спрямо ответника, за което било изготвено уведомление по реда на 99 ЗЗД за съобщаване на длъжника за извършената цесия, което уведомление ищецът сочи, че прилага и към исковата молба за връчване на ответника. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем, като развива подробни съображения. Счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Сочи, че ГПР не е посочен правилно, като същият не включва всички компоненти съгласно закона. Поддържа, че възнаграждението за гарант/поръчител не е част от формирания ГПР по договора, като същото е следвало да бъде част от задължителните компоненти при формирането му. Твърди, че дружеството гарант е свързано лице с дружеството заемател по смисъла на ТЗ, поради което възнаграждението за гаранта представлява скрита комисионна за кредитодателя. С оглед неправилното отразяване на ГПР счита, че договорът за заем е недействителен. Вследствие недействителността на договора за заем намира, че недействителен е и договорът за предоставяне на гаранция, тъй като същият обезпечавал една недействителна сделка. Поради това счита, че ищецът не е материално легитимиран, доколкото основава материалната си легитимация на договор за цесия, сключена с дружеството гарант, сключеният договор с когото е недействителен. В условията на евентуалност възражението за недействителност на договора, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща задължение за заемателя да предостави едно от предвидените в разпоредбата обезпечения. В условията на евентуалност на възражението за недействителност на договора, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора за заем, уреждаща възнаградителната лихва по договора като противоречаща на добрите нрави поради прекомерност. Счита за недължима и претендираната законна лихва върху главницата с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл давностен срок за вземанията. В случай че бъде присъдена единствено чистата стойност на кредита, то моли задължението му да бъде разсрочено. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за паричен заем № 4603117/29.09.2022 г., 2 сключен между Ц. К. А. /заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/. По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 6000 лв., която последният се задължил да върне на 18 вноски, всяка от които в размер на 448,64 лв. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,35 %. Общата сума, която А. следвало да върне била в размер на 8075,52 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването му да представи на заемодателя едно от трите, подробно посочени обезпечения.

Приет по делото е и договор за предоставяне на гаранция №

4603117/29.09.2022 г., сключен между Ц. К. А. /потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/. По силата на договора гарантът е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по силата на договора за паричен заем от същата дата. Уговорено е, че за поемане на задължението от гаранта, потребителят дължи възнаграждение в размер на сумата от 4002,48 лв., разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 222,36 лева, дължими на падежа на вноските по договора за заем /чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция/.

Прието по делото е актуализирано искане за плащане, отправено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД до „Файненшъл България“ ЕООД във връзка със сключения договор за гаранция, в което искане е отразено, че претендираната сума по договора за паричен заем, сключен с ответника, е в размер на 6499,89 лева.

От платежно нареждане за извършен кредитен превод от 02.08.2024 г. се установява, че сумата от 6499,83 лева е преведена от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който договор поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника в общ размер от 9233,70 лева, която сума включва непогасен остатък от главница по договора за заем, договорна лихва, остатък от възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция и лихва за забава.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Приложено към исковата молба е уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на делото.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

От същото се установява, че във връзка с процесния договор за паричен заем, ответникът е усвоил целия размер на главницата от 6000 лева, като част от нея е послужила за рефинансиране на дълга по друг договор със заемателя. Посочено е, че размерът на мораторната лихва за процесния период е в размер на сумата от 1240,28 лева, а размерът на непогасената главницата и на възнаградителната лихва за процесния период възлизат на претендираните от ищцовото дружество суми. Отразено е, че размерът на общата погасена от ответника сума по договора възлиза на 3693,14 лева. Изчислено е, че действителният размер на ГПР, в случай че в същия се включи и възнаграждението по договора за гаранция, възлиза на 171,7815 %.

3

Съдът кредитира експретното заключение като пълно и компетентно дадено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявения иск за главница в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер; че между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на гаранция, по силата на което за ответника е възникнало задължението за заплащане на сумата в претендирания размер; настъпилата цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и “Агенция за събиране на вземания“ АД за процесното вземане, за което ответникът е уведомен.

С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че ответникът е страна по сключените процесни договори с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Същото се установява и от приетите по делото препис на сключените договори.

С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл.

ГПК. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цесионера. С Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о., произнесени по реда на чл.