Присъда № 100 от 17.10.2024, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Присъда № 100/17.10.2024г., постановена по НОХД № 430/2024 г. по описа на Районен Съд- К.

На Д. Г. П. е повдигнато обвинение от РП-Стара Загора за извършено престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, във връзка с ал.1, буква „б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 18.04.2023г., в с.Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство(лек автомобил, марка и модел „Опел Астра“ с регистрационен номер .......), е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП- „(1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; “;

-чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП- „(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “;

-чл.40 ал. 1 от ЗДвП- „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението “;

-чл.123 ал.1 от ЗДвП- „(1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя съС.ието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; “, а именно:

-при управление на заден ход на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. номер ......., водача на МПС блъснал пешеходеца Н. А. М., не уведомил компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадали хора, не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а преместил превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по 1 непредпазливост причинил на Н. А. М. средна телесна повреда(изразяваща се в трайно затруднение в движенията на снагата/компресионно счупване на тялото на IV поясен прешлен/) и деецът е избягал от местопроизшествието.

Подсъдимият Д. Г. П. признава, че на процесните дата и място именно той е управлявал описания автомобил и че последния е негова собственост.

Заявява, че е блъснал и причинил средна телесна повреда на пострадалата свидетелка, но е категоричен, че не е избягал от местопроизшествието.

Служебният защитник на подсъдимия в с.з. пледира за признаването му за виновен, но не по така повдигнатото му обвинение, а с приложението на чл.78а от НК, тъй като също приема, че П. не е избягал от местопроизшествието.

Повереникът на частния обвинител също пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като прави изявление, че следва последния да получи ефективна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.04.2023 г. пострадалата Н. А. М. на 82 години се движила пеша в село Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, по улица „Искра“ в посока юг-север по пътното платно, представляващо гладка асфалтова настилка, тъй като по тротоара нямало плочки, а същия бил затревен, неравен и труден за ходене.

В същото време, на същата улица и в същата посока, зад гърба на пострадалата Д. Г. П. управлявал на заден ход своя лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ........ М. се движела на 1,70 м. източно от западния тротоар. Двамата били с гръб един към друг и не се виждали помежду си. Пътното платно било широко 5,00 метра, а лек автомобил „Опел Астра“ е широк 1,71 м. Свободен коридор за преминаване на автомобила между източния тротоар и пешеходката без да я докосне- 3,20 м.

Преди да започне движение назад водачът П. не изпълнил задълженията си по чл.40 ал. 1 от ЗДвП: „да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението“, в случая- пешеходката М.. Подсъдимият не гледал през цялото време в посоката на движение на автомобила(нито чрез огледалата за задно виждане, нито обърнал главата си назад, накъдето се движело негово МПС), поради което не видял движещата се зад него пешеходка- пострадалата М., в резултат на което по непредпазливост я блъснал. М. също не забелязала приближаващия се автомобил, който се движел в същата посока, тъй като той идвал зад гърба й. Подсъдимият П. управлявал автомобила си на заден ход със скорост 7,53 км/ч, при което застигнал и блъснал М. със задната част на автомобила си в долната част на нейния гръб. В резултат на това тя паднала на асфалта върху лицето си, в резултат на което почувствала силни болки в лицевата област и в гръбнака. П., осъзнавайки че е блъснал човек, веднага преустановил движението на автомобила си, слязъл от него и отишъл при пострадалата. Съвместно с преминаващият наблизо свидетел А. Й. й помогнал 2 да се изправи. Двамата я преместили да седне върху затревения тротоар.

Лицето на пострадалата било в кръв и тя едва можела да се движи от силните болки в гръбнака. На зададения й въпрос желае ли да помощ, същата отговорила невербално с помощта на китката и дланта на едната си ръка, отпъждайки П. и Й.. Именно поради това П. се почувствал ненужен и си тръгнал от произшествието, в нарушение на задълженията си по чл.123, ал.1 от ЗДвП, без да уведоми компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадал човек и без да изчака пристигането на органите на МВР на местопроизшествието. Пострадалата била приета в болница, където лекари установили травматични увреждания- компресионно счупване на тялото на IV поясен прешлен и други по-леки травми, които обаче са несъставомерни, тъй като представляват леки телесни повреди по смисъла на закона. За нараняванията на пострадалата Н. А. М. била изготвена съдебно- медицинска експертиза, която дала заключение, че вследствие на горното пътнотранспортно произшествие тя е получила компресионно счупване на тялото на IV поясен прешлен и това е причинило трайно затруднение в движенията на снагата й. Този извод отговаря на медико-биологичния признак за причинена средна телесна.

По отношение на лек автомобил „Опел Астра‘‘ с регистрационен номер ....... бил извършен оглед, при който същия бил иззет. Изготвената автотехническа експертиза дала заключение, че от схемата на видимостта на огледалата се стига до извод, че подсъдимия П.(водач на л.а. „Опел Астра“) е имал техническа възможност да следи пътната обстановка зад автомобила, което той не изпълнил. За да не допусне настъпване на ПТП е било необходимо водачът на л.а „Опел Астра“, преди да потегли на заден ход, да се убеди, че няма пешеходци отзад и след това да предприеме движение в тази посока, като през цялото време на маневрата си е следвало да следи пътната обстановка, за да заобиколи, намали или спре при опасност, но да не допуска произшествие. При конкретния случай зад автомобила на П. се е намирала пострадалата пешеходка М. и е настъпило съприкосновение с нея. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, а пострадалата пешеходка не е имала такава.

Цялото произшествие било заснето от видеоохранителна камера, чиито запис е приобщен към доказателствената съвкупност по делото, чрез флаш памет и техническа експертиза.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от изявленията на подсъдимия Д. Г. П., дадени от него на съдебното следствие, от показанията на свидетелите С. Р., Н. Н., Г. з., А. Т. и Н. М., от веществените доказателства- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ......., CD със звукозапис от единен европейски номер 112 от 18.04.2023г., флаш памет с видеозапис от същата дата и от приложените по делото писмени доказателства и експертизи, от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, а именно: справка за съдимост, характеристична справка, епикриза от 24.04.2023г. на Н. А. М., съдебно-медицинско удостоверение №75/ 2023г., протокол за доброволно предаване, техническа експертиза, ведно с фотоалбум, съдебно-медицинска 3 експертиза по писмени данни №349/ 2023г., автотехническа експертиза, експертна справка №401/ 14.12.2023г., протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, амбулаторен лист № 23109С09000С/ 20.04.2023г., фиш за спешна медицинска помощ №0457456, фактура №3000090126/ 24.04.2023г., резултати от абдоминална ехография и лабораторни изследвания на Н. М., анамнеза, справка за нарушител-водач, служебна промяна на регистрация на МПС, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие, протокол за доброволно предаване, предавателно-приемен протокол от 29.02.2024г. и АУАН №836381.

При анализа на доказателствените материали съдът констатира, че за разлика от повечето наказателни производства в настоящото такова няма ясно оформени две или повече групи гласни доказателствени средства с противоположни позиции. В случая, макар близките на пострадалата Н. М.сина й С. Р., внука й Н. Н. и съжителстващата с последния Г. з. да са свидетели на обвинението, показанията им по отношение на фактическата обстановка почти изцяло кореспондират с обясненията на подсъдимия Д. П. и с показанията на свидетеля-очевидец А. Т.. Всички изброени участници в наказателното производство, с изключение на пострадалата Н. М., която заяви в с.з., че не си спомня абсолютно нищо от случилото се с нея на процесните дата и място, потвърждават почти изцяло фактологията, описана подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт на Районна прокуратура-Стара Загора.

Д. П. и Н. М. са страни по делото/съответно подсъдим и частен обвинител/, а С. Р., Н. Н. и Г. з. са съответно син, внук и снаха на М. и петимата са естествено заинтересовани от изхода на делото.

От друга страна единственият незаинтересован свидетел по делото се явява А. Т., като той поднесе информация от първо лице за случилото се, тъй като същия е очевидец на инцидента и поведението на подсъдимия и на някои от свидетелите след ПТП. Показанията на този свидетел съдът кредитира напълно като последователни, непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у това лице, както и други основания за подлагане на съмнение и критика на казаното от него.

Показанията на А. Т. напълно кореспондират с лаконичните обяснения на подсъдимия П.. Т. подробно описва действията си и тези на подсъдимия след инцидента с пострадалата Н. М. и изложеното от двамата в тази посока напълно съвпада с видеозаписа, приложен към материалите по делото. От него недвусмислено става ясно, че още в момента, в който подсъдимия е разбрал, че е блъснал човек, съвместно със свидетеля Т., се е притекъл на помощ на пострадалата М.. Последната невербално отказала да й бъде оказана такава(отпъдила двамата с ръка), макар подсъдимия да я е попитал: „Да те закарам на болница?“.

Единственият разпитан очевидец, намиращ се мястото на произшествието непосредствено след инцидента, освен П. и Т.- Г. з., в стремежа си да допринесе за доказване на твърдението на държавното и частното обвинение, че подсъдимия е избягал от местопроизшествието, 4 заявява: „Подсъдимият видях, че тръгва с колата. Беше си в колата и тръгна.“.

Разпечатката съдържа 22 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5efd4d4-1e86-4708-b23b-b9d13c118be9