Решение № 5171 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5171 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503409 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №14664 от 02.09.2023г., постановено по гр.дело №70303/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, че А.

Г. А., ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, сумата от 356.41 лв., представляваща главница, дължима по искане – договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем №41652 от 05.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2012г. до заплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата от 5.00 лв., представляваща платена по сметка на РСгр.Бяла държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, поради погасяването им по давност. С решението е осъден "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на сумата от 352.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, чрез процесуален представител адв.П.В., с която се обжалва решение №14664 от 02.09.2023г., постановено по гр.дело №70303/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изпълнително дело №20197600400742 по описа на ЧСИ 1

С.К., с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, към момента на образуването му – 08.07.2019г., вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, са погасени по давност, поради което е обоснован погрешен извод, че на това основание предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв е уважен. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че за периода от образуване на предходното изпълнително дело №20138090400056 по описа на ЧСИ С.К., с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, а именно от 07.01.2013г. до 26.06.2015г. /датата, на която е постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ погасителна давност не тече, като след посочената дата по образуваното изпълнително дело №20197600400742 по описа на ЧСИ С.В.К., с рег.

№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново са извършвани множество изпълнителни действия, които са годни да прекъснат погасителната давност досежно вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла. Поддържа се, че настъпилата перемция е без правно значение за давността, като единствената правна последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Сочи се, че новото искане, макар и направено след настъпилата перемция, води до прекъсване на давността независимо от факта дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всеки случай е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази връзка се излага, че с посочените от взискателя изпълнителни способи многократно е била прекъсната давността и съответно 5годишния давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда, което е основание за отхвърляне на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна – ответник - А. Г. А., ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.Излага съображения, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20197600400742 по описа на ЧСИ С.В.К., с рег.№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, което с разпореждане от 12.09.2019г. на ЧСИ С.В.К. е изпратено по компетентност на Ч С И Ц.С. Г.а, с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе и е преобразувано в изпълнително дело №20197600400583, са погасени по давност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Предявен е от А. Г. А., ЕГН **********, срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден н а 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20197600400742 по описа на ЧСИ С.В.К., с рег.

2

№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, което с разпореждане от 12.09.2019г. на ЧСИ С.В.К. е изпратено по компетентност на ЧСИ Ц.С. Г.а, с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе и е преобразувано в изпълнително дело №20197600400583.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения от А. Г. А., ЕГН **********, срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен изцяло предявения от А. Г. А., ЕГН **********, срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК 131001375, иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден н а 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20197600400742 по описа на ЧСИ С.В.К., с рег.

№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, което с разпореждане от 12.09.2019г. на ЧСИ С.В.К. е изпратено по компетентност на ЧСИ Ц.С. Г.а, с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе и е преобразувано в изпълнително дело №20197600400583, първоинстанционният съд е приел, че процесните изпълнителни дела от 2019г. са образувани след изтичане на петгодишната погасителна давност, която е погасила възможността вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден н а 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, да се търсят по принудителен ред, поради което предприетите действия по принудително изпълнение по изпълнителните дела от 2019г. не водят до прекъсване на давностния срок и са без правно значение относно изхода на настоящия правен спор. За да обоснове този краен извод, първостепенният съд е приел, че в конкретния случай петгодишната давност досежно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РСгр.Бяла, е започнала да тече на 06.07.2012г. /влизане в сила на заповед за изпълнение 3 по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла/, съответно е била прекъсната на 22.01.2013г., когато е било извършено единственото изпълнително действие – налагане на запор по банкови сметки на длъжника по първото образувано изпълнително дело №20138090400056 по описа на ЧСИ С.В.К., с рег.№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, и от посочената дата е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 22.01.2018г.. По тези аргументи първоинстанционният съд приема, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и като такъв е изцяло уважен. Настоящата въззивна инстанция счита, че така изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, са неправилни, противоречат на събраните по делото доказателства, обосновани са в противоречие на дадените задължителни разяснения в ТР №2/2020г. по тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и като такива са довели до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Доводите във въззивната жалба са изцяло основателни, като по отношение на тях следва да се добави и следното:

В случая с подадената искова молба ищецът – въззиваем в настоящото производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 16.07.2012г. по ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20197600400742 по описа на Ч С И С.В.К., с рег.№809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, което с разпореждане от 12.09.2019г. на Ч С И С.В.К. е изпратено по компетентност на ЧСИ Ц.С. Г.а, с рег.№760 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе и е преобразувано в изпълнително дело №20197600400583, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК. В случая процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 16.07.2012г. по подлежаща на изпълнение влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК п о ч.гр.дело №387/2012г. по описа на РС-гр.Бяла. Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 16.07.2012г. на основание подлежаща на изпълнение влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О., Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..