Решение № 829 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №18826/31.05.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника И. С. В., ЕГН **********, от град Пловдив, ж.к. Тракия, ***, срещу съобщение изх.

№3692/12.04.2024 г. по изпълнително дело №20178180400041 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег. №818 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което в тежест на В. са възложени юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., 653.10 лв. такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, дължими към 26.04.2024 г. и 41.72 лв. допълнителни разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, дължими към 26.04.2024 г. Твърди се, че тези суми са незаконосъобразно определени, като са частично недължими. Оспорва се дължимостта на юрисконсултското възнаграждение, като се твърди, че същото се определя в съответствие с чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 50 лв. до 150 лв. С оглед размера на вземането – 419.30 лв., възнаграждението за юрисконсулт не следва да е повече от 100 лв., като се оспорва същото за разликата до 350 лв. Позовава се на разпоредбата на чл.73а, т.3 ГПК, като таксите по изпълнението в случая не могат да надвишават сумата 466.50 лв. Иска се намаляване на разноските в посочените размери, като му се присъдят и разноски за производството.

Взискателят „ЕВН България топлофикация“ ЕАД изразява становище, че жалбата в частта, в която се оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение, е недопустима, тъй като за сумата 1 длъжникът е уведомен още 2017 г., но не е оспорвал размера. Срокът за обжалване е изтекъл една седмица след получаване на ПДИ, като е недопустимо разноските за юрисконсултско възнаграждение да се обжалват едва сега. Ако се прецени, че жалбата е допустима, същата е неоснователна, тъй като размерът на юрисконсултското възнаграждение е за образуване и водене на делото и е съобразено с НМРАВ. Размерът на внесените такси по изпълнението е фиксиран съгласно ТТР към ЗЧСИ и не подлежи на редуциране. Иска се отхвърляне на жалбата, като претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че не е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие – подадена е извън срока за обжалване. При условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си. Посочва, че разпоредбата на чл.73а, ал.1 ГПК се отнася до всички такси по изпълнението, но не и допълнителните разноски.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. Същата е и основателна в частта, в която се оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение и на дължимите такси, но не и по отношение на разноските.

И взискателят, и ЧСИ считат, че жалбата в частта, в която се обжалва приетото за събиране възнаграждение за юрисконсулт на взискателя е процесуално недопустима, тъй като се явява просрочена. Това твърдение не се възприема от настоящия състав. Едва с атакувания акт на ЧСИ длъжникът е уведомен, че се касае за юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнително дело (ИД) №20178180400041 по описа на Частен съдебен изпълнител Кремена Петрова с рег.№818 от регистъра на КЧСИ и район на действие – района на ОС Пловдив, е образувано на 26.01.2017 г. с разпореждане от същата дата, по молба на „ЕВН България топлофикация“ ЕАД с приложени два изпълнителни листа, издадени на 06.01.2017 г., съответно по гр.д. №1680/2016 г. по описа на РС Пловдив за сумата от 452.95 лв. разноски по делото – възнаграждение за процесуален представител, от които претендират 114.13 лв., и по гр.д. №3012/2016 г. по описа на РС Пловдив, за сумата от 305.30 лв. разноски по съразмерност, и двата срещу И.

С. В.. С разпореждането за образуване са приети вземане в размер на 419.42 лв., разноски по изпълнителното дело – 90 лв. и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение (което е претендирано с молбата за образуване на ИД).

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 28.02.2017 г., като в нея е описано, че задължението възлиза на 975.75 лв., от които 419.42 лв. присъдени разноски; 350 лв. разноски по изпълнителното

2 производство, 206.33 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.02.2017 г. Не е отбелязано, че се касае за прието юрисконсултско възнаграждение. Това е и единственото съобщение за разноски, за което се установява по делото, че е връчено на длъжника. Едва с молба от 12.04.2024 г. е поискано да се посочи какво включва задължението от 1342.76 лв., посочено в ППИ, като с атакуваното съобщение е извършена конкретизация – сумите от 114.13 лв. и 305.30 лв. са по изпълнителните листове; 350 лв. юрисконсултско възнаграждение, 653.10 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ и 41.72 лв. допълнителни разноски. Ето защо, доколкото едва с обжалваното разпореждане е конкретизирано, че се касае за прието юрисконсултско възнаграждение, се прие, че жалбата и в тази част е допустима, като следва да се разгледа по същество. Не се възприема, че е просрочена, тъй като до този момент длъжникът е бил уведомен, че се касае за разноски, без да е посочен техния вид.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение:

В чл.78, ал.8 ГПК е посочено, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В този смисъл е недопустимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още повече, че не се касае за възнаграждение за адвокат, а същото се определя по Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая от страната не са направени разноски, които да се репарират, а се претендира възнаграждение, което се определя от решаващия орган. Ето защо възраженията на взискателя в тази насока не се споделят.

Съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е и текста, действал към момента на образуване на изпълнителното дело, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. Приетата от ЧСИ за събиране сума за юрисконсултско възнаграждение надхвърля седем пъти минималния размер, и е над два пъти по – висока от максималния. Жалбата е основателна, като са налице предпоставките за изменение на разпореждането на ЧСИ за приемане на разноски за изпълнението. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, сумата следва да се намали така, както е поискано – в размер на 100 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че към момента на образуване на изпълнителното производство е действала друга редакция на чл.78, ал.8 ГПК - в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Още към момента на уведомяване на длъжника (макар и както вече се отбеляза, това да не е направено надлежно), вече е била в сила новата редакция, която 3 действа и понастоящем. Основно правило обаче е, че процесуалния закон се прилага незабавно към всички неприключени производства, освен ако не е предвидено в него друго. Доколкото такова „друго“ не е посочено, а и делото се разглежда към настоящия момент, приложение намира сега действащата редакция.

По отношение на доводите, касаещи чл.73а ГПК:

Към настоящия момент задължението по изпълнителното дело е в общ размер на 419.43 лв. по двата изпълнителни листа, което е 44.95% от размера на минималната работна заплата за страната (933 лв.). Съгласно чл.73а, ал.1, т.3 ГПК, в този случай таксите не могат да надвишават 50% от минималната работна заплата или 466.50 лв. Определените в размер на 653.10 лв. значително надхвърлят посочения законоустановен. Ето защо жалбата в тази част е основателна, като размера на таксите следва да се намали до сумата от 466.50 лв.

Напълно се възприемат доводите на ЧСИ, че разноските не се включват в размера на държавните такси. В този смисъл е и изложеното в решение №14/18.03.2019 г. по гр.д. №4315/2018 г. на ВКС, III г.о., според което текста на чл. 73а ГПК поставя лимит на таксите, но не и на допълнителните разноски в принудителното изпълнение. Ето защо според настоящия състав не са налице основания за корекция на определените от ЧСИ разноски за изпълнението.

По изложените съображения жалбата е частично основателна.

В настоящето производство разноски не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника срещу разноските в производството. Съгласно трайната практика на ВКС, в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение №76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. №4562/2018 г. на ВКС, III г.о., определение №158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. №87/2019 г. на ВКС, III г.о., определение №119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. №1975/2019 г. на ВКС, II г.о. и др.). Ето защо искането за присъждане на разноски, направено от страните, е неоснователно.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление (съобщение) №3692 от 12.04.2024 г., постановено по изпълнително дело 20178180400041 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег. №818 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е уведомен длъжникът И. С. В. за прието за събиране юрисконсултско възнаграждение за разликата над 100 лв., както и 4 за таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, за разликата над 466.50 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 вр. ал.8 от ГПК, размера на дължимите от И. С. В., ЕГН **********, от град Пловдив, ЖК Тракия, ***, на „ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело №20178180400041 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег. №818 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, от 350 лв. на 100 (сто) лева, както размера на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, от 653.10 лева на 466.50 (четиристотин шестдесет и шест лв. и петдесет ст.) лева.

ПОТВЪРЖДАВА постановление (съобщение) №3692 от

12.04.2024 г., постановено по изпълнително дело 20178180400041 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег. №818 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, в частта, в която са определени допълнителни разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 41.72 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5