Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 26.04.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1098/2022
Вид
Решение № 281
Подписан
26.04.2023
В сила
02.06.2023
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178а, ал.7, т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Благоевград, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201098 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.

„М.”, № против Наказателно постановление № 42-0001975/11.07.2022 г., издадено от директора на РД „АА”-София с което на жалбоподателя на основание чл.178а, ал.7, т.1 пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.43, ал.1, т.9, б. „б” от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част I, т.1.4.2 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се липса на ясно описание на санкционираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Навежда се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Ч., който поддържа депозираната жалба, по изложените в същата доводи.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2022 г. служителите на РД”АА” София К. Р. и К. М. извършили проверка в пункт за технически прегледи, стопанисван от „К.”, находящ се в гр.

Благоевград, главен път Е-79, местността „Горски разсадник”. При проверка на 1 предоставените им протоколи за извършени технически прегледи служителите на РД „АА” София установили, че в издадения протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на л.а „Фолксваген поло” с рег. № в т. 1.2 – „Полезно действие и ефективност на работната спирачка“ и 1.4 – „Полезно действие и ефективност на спирачката за паркиране“ е отразено – Да. Съгласно разпечатката от стенд „ SHERPA”, показанията са съответно по-малко от 50% по т.1.2 и по –малко от 16% по т.1.4.

Проверяващите приели, че жалбоподателят в качеството на председател на комисия в КТП е допуснал в движение МПС, за което е констатирана опасна техническа неизправност.

Установените в хода на проверката резултати са обективирани в Констативен протокол от 25.05.2022 г.

При така направените констатации свидетелят Р. приела, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.43, ал.1, т.9, б. „б” пр.1 от Наредбата Н-32от 16.12.2011г. на МТИТС, във вр. Приложение 5, част I, т.1.4.2 от същата наредба, поради което в присъствието на свидетеля М. и на жалбоподателя съставила срещу последния АУАН №322572. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да обективира в него писмени възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 29.07.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Р. и М. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: . Писмо от РДАА с рег. №5200-56-5511/12/31.01.2023 г.; Справка от информационна система „Прегледи за проверка на техническата изправност“ на ИААА, удостоверяващи, че Б. Б. Г. е включен в списъка с технически специалисти към Разрешение №1387, издадено на „К.“; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-5511/10/20.01.2022 г., Писмо от РДАА с рег.

№52-00-56-5511/4/30.08.2022 г.;

Разпечатка на

АУАН

Серия

А-212

№322572/25.05.2022 г.; АУАН №322572/25.05.2022 г.; Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №27371246, Разрешение №1387/1 от 04.12.2021 г.; Длъжностна характеристика; Копие на заповед №110/01.04.2022 г.; Копие на заповед №РД-08-30/24.01.2020 г.

При изграждане на фактическите си констатации съдът приема се довери на показанията на свидетелите Р. и М., като взе предвид, че същите са последователни и хронологически издържани и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Чрез показанията си свидетелите възпроизвеждат пряко възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на доказване, което обосновава и тяхната висока доказателствена стойност.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се установяват детайли за извършената на жалбоподателя проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.07.2022 г., а жалбата е от 05.08.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно2 наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.51, вр.чл.49 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП със Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.

Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН. В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с цитираните норми изисквания.

Съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението не съответства на неговата правна квалификация.

В случая актосъставителят и наказващият орган неправилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.43а, ал.1, т.9, б. „б” от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част I, т.1.4.2 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС , съгласно която при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията, когато заключението от периодичния преглед е, че поради констатираните технически неизправности не се допуска ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване въвежда в информационната система установените по време на прегледа незначителни, значителни и опасни неизправности и несъответствия;

От своя страна с Приложение №5, част I, т.1.4.2 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС като причина за неизправност е квалифициран, когато за всички превозни средства не е постигнат спирачен коефициент от най-малко 16% спрямо допустимата максимална маса или за моторни превозни средства – от най-малко 12% спрямо допустимата максимална маса на състав на превозното средство, като се взема по-голямата от двете стойности, което представлява значителна техническа неизправност. Достигнати са помалко от 50 % от посочените по-горе стойности на спирачното усилие, представляващо опасна техническа неизправност

В съставения АУАН и издаденото НП не са посочени обаче съставомерните елементи, обуславящи извод за извършено нарушение на чл.43а, ал.1, т.9, б. „б” от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, доколкото не са изложени фактически твърдения, че заключението на проведения технически преглед е, че поради констатираните технически неизправности не е допуснато ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, както и че субектът на нарушение не е въвел в информационната система установените по време на прегледа незначителни, значителни и опасни неизправности и несъответствия.

С оглед установеното при извършената проверка, показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства, съдът приема, че жалбоподателят в 3 качеството му на председател на комисия в КТП е извършил нарушение на чл.43, т. 2, б.”а” от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, съгласно който за него е предвидено задължение да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не издава документ за техническа изправност, когато ППС не е представено за преглед или не отговаря на изискванията, определени в наредбата;

В случая обаче липсата на изложени фактически твърдения в направеното от актосъставителя и наказващия орган словесно описание на нарушението не позволява да съда да упражни предоставеното му с чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН правомощие като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Констатираното от съда несъответствието на словесното описание на нарушението с правната квалификация засяга правата на обвиненото в нарушение лице и също му отнема възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Предвид горното, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на издаденото НП

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 400,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.

Съгласно 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1500 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 335.00 лева.

Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено от адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум..

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.