Определение № 2893 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2893 гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901669 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Евро Инвест 2014“ ООД, гр. Пловдив, чрез адвокат В. Д., обжалва решение № 103 от 14.03.2024 г. по в.т.д. № 738/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, I търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 317 от 13.07.2023 г. по т.д. № 433/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, XII състав, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от „Евро инвест 2014“ ООД против „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД иск за заплащане на сумата 42 050,35 лв. без ДДС, съставляваща левовата равностойност на 21 500 евро, претендирана по фактура № 2003/28.10.2019 г., издадена от „Евро Инвест 2014“ ООД и представляваща претендирано възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен между същите страни на 29.05.2018 г., от която сума: за ПИ № *** по КККР за град София – сума в размер на 9 250 евро; за ПИ № *** по КККР за град София – сума в размер на 10 000 евро; за ПИ № *** по КККР за град София – сума в размер на 2250 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен искът на настоящия жалбоподател за заплащане на 1 мораторна лихва в размер на 11 692,33 лв. върху главницата за периода 29.10.2019 г. – 25.07.2022 г., а още и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и искът за заплащане на сумата 2102,51 лв. – договорна неустойка, представляваща 5 % върху главницата от 42050,35 лв, както и в частта за дължимите разноски от 6 141,14 лв с ДДС., както и в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е осъден „Евро инвест 2014“ ООД да заплати на „Лидер инвестмънт 2016“ ООД сумата от 50 460,34 лв, съставляваща сбор от заплатени на отпаднало основание суми по фактури: фактура № 3/01.08.2018 г. за сумата от 21 709,72 лв, представляваща левовата равностойност на 9 250 лв, с основание „плащане съгласно глава III, чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2, т. А от договор за посредничество от 29.05.2018 г. ; фактура № 7 от 04.10.2018 г. – за сумата 23 469,96 лв, , представляваща левовата равностойност на 10 000 евро, с основание: плащане, съгласно глава III, чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 2, т.

А от Договор за посредничество от 29.05.2018 г. и фактура № 26 от 05.03.2019 г за сумата 5 280 лв, представляваща левовата равностойност на 2 250 евро, с основание: плащане, съгласно глава III, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 4, ал. 2 т. А от договор за посредничество от 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и са присъдени разноски.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, приети по надлежния ред по делото, както и всички факти, за които са приети доказателства? – противоречие с: решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 445/02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, I V гр.о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 2

94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т.о.; решение № 8/19.01.2018 г. по т.д. № 2435/2016 г.

2.Само по себе си осчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, отразяването в счетоводството като „счетоводната операция не е приключена – ЗАДЪЛЖЕНИЕ“ и извършването на цялостно плащане на задължението по тази фактура със същото основание по погрешка на трето лице, различно от издателя на фактурата и завеждането на това плащане в счетоводството като „грешка и че счетоводната операция не е приключила“, представляват ли признание на задължението и доказват ли неговото съществуване? – противоречие с: 185/10.02.2016 г. по т.д. № 2928/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС, I т.о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 20/25.03.2013 г. по т.д. № 206/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 114/26.07.2013 г. по т.д. № 255/2012 г. на ВКС, I т.о.

Ответникът по касационната жалба „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД, гр.

Пловдив, чрез адвокат Г. К. оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, по предявените от „Евро Инвест 2014”ООД осъдителни искове, следното: Приел е за установено, че страните са сключили „договор за посредничество при покупка на недвижим имот” от 29.05.2018 г., като ищецът „Евро Инвест 2014”ООД имал качеството на изпълнител по този договор, а ответникът „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД - качеството на възложител. Прието е, че 3 предметът на договора е бил изпълнителят срещу възнаграждение да посредничи при закупуването на описаните в чл.1-ви от договора четири поземлени имота, всички находящи се в гр.София. Установено е, че в чл.1-ви от договора се съдържа и изричното изявление на възложителя, че проявява инвестиционен интерес към закупуването на „гореописаните имоти” единствено, ако всеки от тях е без вещни, облигационни или всякакъв друг вид тежести, или права на трети лица, които по какъвто и да е начин биха препятствали възложителя да упражнява правата си на собственик в пълен обем след евентуалното закупуване на имотите. Посочено е, че в чл.2-ри от Договора са описани задълженията на изпълнителя и те се изразявали в следното: задължение да посредничи в преговорите с продавачите на всеки от имотите за сключване на договори за продажба, защитавайки интересите на купувача по сделката /чл.2.1./, задължение да предостави на възложителя при подписването на договора за посредничество копие от документацията за всеки от посочените в чл.1-ви имоти и да осигури организационното обслужване на огледите в удобно за възложителя време /чл.2.2./; да консултира възложителя за комплектоването на всички документи, обичайно необходими за сключване на предварителен и/или окончателен договор за покупкопродажба и за избягване на всички рискове от закупуването на имотите, които са били известни на изпълнителя към датата на подписване на окончателния договор; да осигури организационното обслужване на всяка от сделките до сключване на окончателен договор за всеки от имотите. Прието е, че в чл. 4, ал.1 от договора е уговорено, че срещу успешно реализираното посредничество от страна на изпълнителя, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя еднократно твърдо комисионно възнаграждение за всеки придобит от възложителя със съдействието на изпълнителя имот по чл.1, както следва:

1/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 20 000 евро без ДДС;

2/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 18 000 евро без ДДС;

3/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 12 500 евро без ДДС;

4/За поземлен имот с кадастрален идентификатор *** - 4 4

500 евро без ДДС.

В същата договорна клауза било отразено още, че всяко от възнагражденията е платимо по банков път в евро, по конкретно посочена банкова сметка на изпълнителя в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като изпълнителят издавал фактура за извършеното плащане. В чл. 4, ал.2 от договора е уговорено, че комисионното възнаграждение за всеки от имотите е дължимо /за всеки отделен случай/, както следва:

- б.”А”- половината от договорения размер на възнаграждението се дължи в срок от 10 дни след подписване на предварителен договор за прехвърляне на вещни права върху имота с всички собственици на същия;

- б.”Б”- втората половина от договорения размер на възнаграждението се дължи в срок до 12 месеца след подписване на този договор, ако до този момент са подписани предварителни договори с всички собственици на имотите. Предвидено било, според чл.6 от договора, че същият влиза в сила от датата на подписването му и има действие за срок „до изпълнение на задълженията на страните”. Според чл. 7-ми, изр. първо договорът можел да бъде прекратен от всяка от страните в предвидените от закона случаи, а според чл.8-ми в случай на забава от страна на възложителя да изплати, което и да е дължимо възнаграждение, изпълнителят имал право да претендира неустойка за забава в размер на 0,1 % от неизплатената част от възнаграждението за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от същата.

Въззивният състав е посочил в обжалваното решение, че в исковата молба на „Евро Инвест 2014” ООД се твърди, че не е спорно между страните, а и се установява от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Петко Тороманов, че ответникът е превел /платил/ на ищеца по банков път половината от договорения размер на комисионното възнаграждение по чл.4, ал.1 за три от недвижимите имоти по чл.1-ви, а именно: за ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №

***. Установено е, че конкретният размер и дати на извършените три банкови превода са посочени в експертното заключение, а и за тези плащания са издадени от ищеца фактура № 3/01.08.2018 г., фактура № 7/04.10.2018 г. и фактура № 26/05.03.2018 г., представени в заверени копия по първоинстанционното дело и приети като писмени доказателства. Предмет на исковата претенция по предявения от „Евро Инвест 2014” ООД главен 5 осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е втората половина от договорения размер на възнагражденията за осъществено посредничество за закупуването на горните три недвижими имота. Прието е, че предмет на спора по този иск е половината от комисионното възнаграждение по чл.4, ал.1, т.1,2 и 4 от договора за посредничество, платимо в срока и при условията на чл.4, ал.2, б.”А” от същия договор. Според ищеца, така претендираното възнаграждение му се дължи, тъй като е изпълнил задълженията си по сключения с ответника договор за посредничество и понеже е изтекъл срока по чл.4, ал.2, б.”Б” от този договор, а ответникът е противопоставил описаните по-горе възражения срещу иска, първото от които е за неосъществяване на правопораждащите условия по посочената договорна клауза за изплащане на възнаграждението.

Въззивният съд е намерил за основателно това възражение на ответника.

Посочил е, че клаузата на чл.4, ал.2, б.”Б” от договора предвижда, че половината от договорения размер на възнаграждението се дължи в срок до 12 месеца след подписване на договора, ако до този момент са подписани предварителни договори с всички собственици на имотите. Наличието на сключени предварителни договори е поставено като условие за плащането на втората половина от договорения размер на възнаграждението за посредничество. Прието е, че доказателствената тежест за установяване факта на сключването на такива договори между ответника-възложител по процесния договор и трети лица - собственици на горните три имота, е за ищеца и същият не бил ангажирал доказателства за съществуването на такива договори. Ответникът бил представил два предварителни договора за покупко-продажба на идеална част от поземлен имот и прехвърляне на вещни права срещу обезщетение, сключени съответно на датите 30.04.2018 г. и 04.05.2018 г. между него и трети лица касателно два от процесните недвижими имота, но не било установено, те са сключени преди датата на сключване на процесния договор за посредничество и нямало никакви данни за наличието на каквато и да е причинна връзка между сключване на същите договори и осъществена посредническа дейност на ищеца, на основание процесния договор. Приети са за недоказани твърденията на ищеца като изпълнител, че още от началото на 2017 г. е имало облигационни отношения /в устна форма/ между него и ответника, с оглед реализирането на строителство в процесните недвижими имоти и че в тази връзка той е проучвал имотите от един доста продължителен период през 2017 г. и 2018 г., като именно той е намерил както 6 собствениците на имотите, така и е проучил състоянието и инвестиционната рентабилност на тази имоти, с оглед застрояването им. Съдът е приел, че липсват доказателства, от които да се установява, че е извършил твърдените действия въз основа на постигнати с ответника устни уговорки отпреди сключването на процесния договор и че сключването на двата представени от ответника предварителни договора е в причинна връзка с осъществени от него /от ищеца/ посреднически действия.