Решение № 82 от 07.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кърджали, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-205/19.12.2024 г., издадено от кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Ш. М. И. с адрес *************, с ЕГН **********, на длъжност ***** на с. Ш. п., за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали.

Жалбоподателят Ш. М. И. намира издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като на 14.11.2024 г. с докладна записка информирал кмета на Община Кърджали и Директора на РЗИ-Кърджали за създалите се нерегламентирани сметища, като поискал съдействие за отстраняването им. Сочи, че кметството на с. Ш. п. нямало собствен бюджет и техника и без съдействието на общинската администрация, той нямал възможност сам да реши проблема. АУАН не бил съставен в негово присъствие, а бил донесен в кметството в с. Ш. п. с написан текст. Жалбоподателят отказал да подпише акта, тъй като не е допуснал визираното административно нарушение.

Твърди, че в административнонаказателното производство били допуснати нарушения на материалноправни и процесуални норми. Не било конкретизирано и индивидуализирано нарушението. Нарушен бил принципът на чл.24 от ЗАНН, че административнонаказателната отговорност е лична. Нарушени били и разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3, 4, 5 и 8 и чл.57, ал.1, т.3, 5 и 6 от ЗАНН. Квалификацията на деянието в АУАН и атакуваното постановление била 1 неясна и противоречива, въвеждаща в заблуждение нарушителя. Наказващият орган не преценил възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че ***** на кметствата в Община Кърджали нямали бюджетни средства, с които да разполагат и да могат да изпълняват функциите, възложени с допълнителни заповеди. Видно било от доказателствата, че жалбоподателят не бездействал през годините, а искал подкрепа от кмета на Общината, за да премахне нерегламентираните сметища. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО въвеждала задължение на *** на общината да отговаря за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци и създаване на незаконни сметища, както и да организира почистването им. Тази отговорност той не можел да прехвърля на друг адресат. Не ставало ясно в наказателното постановление каква разпоредба е нарушена, кой закон или подзаконов нормативен акт, което съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените разноски по делото. Представя и писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че от представените доказателства и разпити на свидетелите се установило извършено нарушение на законовите разпоредби и подзаконов нормативен акт, в случая заповед на кмета на Община Кърджали. Нарушението се изразявало в допускане на нерегламентирани сметища в района на с. Ш. п., което било отговорност на *** на населеното място, а именно жалбоподателя. Моли съдът да потвърди наказателното постановление, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2024 г. свидетелите В. М. и Г. М. - служители в отдел „Опазване на околната среда“ при Община Кърджали, извършили проверка за наличие на нерегламентирани сметища в района на с. Ш. п.. При проверката те установили, че в района на с. Ш. п. има две нерегламентирани сметища - в дясно на изхода за с.Л., и от двете страни на пътя за изхода за язовирната ивица. Разхвърлени били основно битови отпадъци - опаковки, хартии, найлони, пластмаси и др. Извършената проверка била документирана в Констативен протокол от 13.11.2024 г., с който било дадено и предписание на *** на кметство с. Ш. п. жалбоподателят Ш. М. И.. С предписанието на същия било възложено в изпълнение на Заповед № **/08.01.2024 г., в срок до 20.11.2024 г. да почисти нерегламентираните сметища в дясно на изхода за с.Л. и от двете страни на пътя на изхода за язовирната ивица. На 13.11.2024 г. жалбоподателят бил запознат с констативния протокол и даденото с него предписание, но той отказал да го получи и подпише, което обстоятелство било 2 удостоверено с подпис на двама свидетели. На 28.11.2024 г. в с. Ш. п. във връзка с горепосоченото предписание била извършена последваща проверка от служители на отдел „Опазване на околната среда“ при Община Кърджали - свидетелите В. М., Г. М. и Д. Я.. Те огледали на място и установили, че двете нерегламентирани сметища не са почистени, с което предписанието дадено в Констативен протокол от 13.11.2024 г. не било изпълнено. По този повод на 28.11.2024 г. срещу Ш. М. И., в качеството му на *** на с. Ш. п., бил съставен Акт № 1/2024 г. за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя и на 09.12.2024 г. му бил предявен, но той отказал да го подпише и получи. Отказът на жалбоподателя бил удостоверен с подпис на свидетеля Д. Я..

Въз основа на съставения акт, на 19.12.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите В. М., Г. М. и Д. Я., Акт за установяване на административно нарушение от 28.11.2024 г., Констативен протокол от 13.11.2024 г., Заповед № **/08.01.2024 г., известие за доставяне, Хронология на извършени проверки и съставени документи относно нерегламентирани сметища в с. Ш. п., снимков материал, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на Ш. М. И. е ангажирана за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали /Наредбата/.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата, кметът на община Кърджали или оправомощени от него със заповед длъжностни лица организират контрола по спазване на наредбата. Чл.64 от Наредбата гласи, че за допуснати нарушения по тази наредба се прилагат административнонаказателните разпоредби на Глава шеста, Раздел втори на Закона за управление на отпадъците. Наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО, предвиждащ да се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. Съдът, след запознаване с материалите по делото констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН е прието от контролния орган, че жалбоподателят в качеството си на *** на кметство и вменените му задължения със Заповед № **/08.01.2024 г. не е изпълнил връчения констативен протокол с предписание, със срок за изпълнение 20.11.2024 г., за предприемане на действия за недопускане на сметища и почистване на два броя образувани 3 нерегламентирани сметища, съгласно цитираното предписание, находящи се в дясно на изхода за с.Л. и от двете страни на пътя на изхода за язовирната ивица на с. Ш. п., с което е нарушил чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали. В наказателното постановление административнонаказващият орган е дал по-различно фактическо описание на нарушението, като е посочил, че Ш. И. в качеството си на *** на с. Ш. п. и вменените му задължения със Заповед № **/08.01.2024 г. на кмета на Община Кърджали, не е изпълнил в срок до 20.11.2024 г. предписанията връчени му с протокол, като с бездействието си е допуснал образуване на сметища и непочистване на два броя образувани нерегламентирани сметища, находящи се в дясно от изхода на населеното място посока с.Л., както и от двете страни на пътя на изхода за язовирната ивица на с. Ш. п., с което нарушил чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали. Видно е, че в случая е налице несъответствие между АУАН и наказателното постановление относно фактическото описание на деянието, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, актът и наказателното постановление следва да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Необходимо е също да е налице пълно припокриване на тези реквизити между АУАН и наказателното постановление. Като е изменил обстоятелствата индивидуализиращи деянието, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение.

Наказателното постановление като краен санкциониращ акт не може да съдържа информация, различна от тази в акта, още повече когато това се отнася до признаците на самото нарушение. На следващо място, от даденото описание не става ясно изобщо в какво се състои нарушението, същото е квалифицирано по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата, които текстове са общи и не разписват конкретни задължения за жалбоподателя. В АУАН и наказателното постановление се твърди за неизпълнено предписание от страна на Ш. И., като според акта това предписание е за предприемане на действия за недопускане на сметища и почистване на два броя образувани нерегламентирани сметища, а според атакуваното постановление жалбоподателят не е изпълнил предписанията, като с бездействието си е допуснал образуване на сметища и непочистване на два броя образувани нерегламентирани сметища. Тези факти не кореспондират на разпоредбите, посочени като нарушени в АУАН и наказателното постановление. Констатираните пороци съществено ограничават правото на защита на жалбоподателя и правят напълно неясна волята на наказващия орган какво всъщност приема, че е извършеното административно нарушение.

Така също, с оглед противоречието в описанието на изпълнителното деяние, дадено в акта и наказателното постановление, то не би могъл да се направи безспорен извод за осъществено административно нарушение, което да покрива конкретен състав от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали. Всичко изложено до тук води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и разноски по делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и 4 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 600 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение.