Решение № 73 от 12.11.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Царево, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от “Е. е. Д. *****“ ООД, ЕИК *******, против наказателно постановление № 841164- F835903 от 31.07.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “Е. е.

Д. ****“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, дружеството жалбоподател сочи, че оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка поддържа конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като моли за отмяна на атакуваното постановление.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител1 юрисконсулт- моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отмяна.

Съображенията в тази насока са следните: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, изложена по идентичен начин в процесните АУАН и НП: На 18.07.2025 г. в 14,00 часа била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, на търговски обект стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя- в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ- е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/ 2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ, видно от който е имало продажба на стоки регистрирани в група „Г“ на фискалното устройство, вместо в група „Б“.

За констатирането на нарушението, бил съставен нарочен ПИП.

Впоследствие бил издаден и АУАН в присъствие на пълномощник на 2 дружеството, който подписал акта без възражения. Такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118 от ЗДДС и санкционирано по чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

3

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По делото не се спори, а и от приложената Заповед се установява както материалната, териториална, така и темпорална компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.

43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.

34 от ЗАНН, АУАН е съставен в срок, в присъствието на упълномощено лице, процесното НП е издадено в законоустановените срокове.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се касае за нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.

Санкционираното лице не е изпълнило задължението си да регистрира продажби в съответната данъчна група.

Настоящата съдебна инстанция обаче, намира за изцяло споделими доводите на жалбоподателя, за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Приложената санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до 4 неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая е установено, че деянието представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, като са посочени нарушените норми от този акт, което е напълно достатъчно да формира знание у санкционираното лице, за извършването на какво деяние е наказано.

Настоящият състав на съда намира за незаконосъобразно съждението, изложено в обжалваното НП, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Като смекчаващи обстоятелства могат да бъдат преценени и такива, които не представляват обективни причини за неизпълнение. Съдът отчете, че санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото нарушение, като са внесени в бюджета всички дължими суми. Оказало е пълно съдействие при извършване на проверката. Касае се до отчитането само на част от продажбите и то на изключително ниска стойност. Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от жалбоподателя, като се има предвид характера на извършваната от него дейност в обекта- продажба на хранителни стоки и характеристиките на групата, в която е отчетена процесната продажба.

Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице предпоставки случаят да бъде определен като маловажен. По същество следва да бъде отменено наказателното постановление и за постигане на целите, регламентирани с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание /в този смисъл Решение № 1863 от 26.02.2025 г. по к. адм. н. д. № 142 / 2025 г. на XIV състав на Административен 5 съд – Бургас/.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 841164- F835903 от 31.07.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “Е. е. Д. ******“ ООД, ЕИК**********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА “Е. е. Д. ****“ ООД, ЕИК ********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ГД „Фискален контрол“ да заплати на “Е. е. Д. *******“ ООД, ЕИК ***********, сумата в размер на 400,00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Царево, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: