Решение № 1520 от 24.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100103499 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че е сключил с ответницата Е. П. П. Договор за потребителски кредит FL№ 884508 от 20.12.2017г., съгласно който е предоставил на кредитополучателя Е. П. кредит в размер на 33 385лв. Кредитополучателката усвоила сумата на 20.12.2017г., но не изпълнила задължението си да върне заетата сума – не е заплатила нито една вноска по главницата, заплатила е възнаградителна лихва в размер на 2076лв., както и мораторна лихва в размер на 0,42лв. Поради неплащане на задължението по кредита, с връчване на исковата молба на ответницата, ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем. Предявява искове срещу ответницата за заплащане на сумата 33 426,31лв. главница, ведно със законната лихва, 9956,40лв. възнаградителна лихва за периода 20.10.19г. – 23.02.22г. , мораторна лихва в размер на 174,32лв. дължима за периода 20.10.2019г. – 12.03.2020г. и 2568,07лв. мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 23.02.2022г. Претендира и разноските по делото.

Ответницата Е. П. П., чрез назначения й особен представител адв.Д., оспорва исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Оспорва автентичността на подписите на ответницата под договора за кредит, погасителния план и банковото бордеро за получена сума по кредита. Оспорва ответницата да е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва ответницата да е имала задължените по договора да заплаща възнаградителна лихва или мораторна лихва. Счита, че банката следва да насочи претенцията си към застрахователя по кредита, съгласно уговореното в чл.9 ал.2 от договора. Прави възражение за изтекла давност по отношение претенцията на ищеца за лихви. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

На 20.12.2017г. страните са сключили договор за потребителски кредит FL № 884508, по силата на който „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* – кредитодател е предоставил на ответницата Е. П. П., ЕГН **********, кредитополучател, кредит в размер на 33 385лв., за да погаси пълно и предсрочно задълженията си по договор FL № 841661/21.02.2017г. и по договор ОV 59143 от 21.02.2017г., сключени между същите страни. Кредитополучателят, по силата на договора за кредит, се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срок до 20.12.2024г., като в първите 9 месеца кредитополучателят ползва гратисен период за връщане на главницата, т.е. връща само лихвата.

Съгласно чл.3 ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5%. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6 месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал. 3 и следващите.

За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 14%.

За референтен лихвен процент ще се ползва 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал. 4.

В ал.2 от договор е пояснено, че индексът „СОФИБОР" / Sofia Interbank offered rate/, e фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар, който се изготвя в 11ч. всеки работен ден, като средна величина от котировките „продава", подадени от представителна група банки, и се публикува на сайта на БНБ.

В ал.3 на чл.3 от договора е уговорено, че референтния лихвен процент по кредита се определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6 месечен СОФИБОР, публикувани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли за всяка година от срока на кредита. Към датата на кредита, 6 месечния СОФИБОР, приложим за кредити в лева, публикуван на сайта на БНБ, е в 0.263%.

В ал.4 е посочено, че в случай, че обявената стойност на индекса 6 месечен СОФИБОР е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 %.

В ал.9 е уговорено, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 12.72 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 51528.71 лв., изчислена към момента на сключване на договора.

В чл.8 е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Към договора е изготвен погасителен план, който е представен по делото. Ищецът е представил и бордеро за усвояване на кредита от 20.12.2017г.

На 26.09.2018г. страните са подписали Анекс към договора, в който са се съгласили, че банката ще преоформи служебно всички задължения по кредита, като към редовната главница добави редовната лихва, дължима за периода между двете погасителни вноски на 20.09.2018г. и на 20.10.2018г. Уговорен е и нов размер на лихва, дължима по кредита, както и, че в първите 12 месеца кредитополучателя ще връща само лихва, без главница, като лихвата е в размер, по-нисък от уговорения в договора.

В чл.4 ал.1 от анекса е уговорено, че кредитополучателят дължи на Банката за срок от 12 месеца, считано от следващия падеж до 20.09.2019г. включително, променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана 2 договорна надбавка в размер на 3,85 %.

Съгласно ал.2, след изтичане на 12 месечния срока до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12.85 %.

Съгласно чл.5 от анекса, за референтен лихвен процент по договора ще се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк Балгария” АД за необезпечени кредити, в лева. Посочено, е че ПРАЙМ на „Ю.Б." Ад за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите н пасивите - ALCO съгласно методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечии кредити, публикувана на интернет страницата на Баката и представляваща Приложение № 1 към анекса. Посочено е също, че ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в методологията.

В ал.3 от анекса е посочено, че към датата на определяне на годишния лихвен процент по кредита, съгласно условията на анекса, стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева е в размер на 1,150 % . В случай че в срока на договора, съгласно методологията, е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ, новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата на която тя е публикувана се обявяват на интернет страница на Банката.

Изготвен е нов погасителен план, без да се променя срока на договора. Уговорен е нов и по-висок процент на разходите по кредита – 14,93%. Посочено е, че към момента на сключване на анекса кредитополучителят дължи на банката сумата 48 998,73лв.

Към анекса е представен новия погасителен план и методологията за определяне на ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити на банката.

Тъй като ответната страна оспори автентичността на договора за кредит, погасителния план и банковото бордеро, съдът допусна и назначи съдебна почеркова експертиза. След като изследва оригиналите на документите от кредитното досие на ответницата, предоставено от банката ищец, вещото лице установи, че ответницата Е. П. е положила подписите за кредитополучател както на договора за кредит, така и на погасителния план от 20.12.2017г. и банковото бордеро от същата дата. Анексът към договора от 26.09.2018г. не е представен в оригинал от банката, но не е оспорен от ответницата /оспорването е оттеглено/.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установи, че на 20.12.2017 г. по сметката на ответницата е постъпила сума в размер на 33 385 лева с основание „Усвояване на кредит”. В изпълнение на задължението си по договора за кредит ответницата е погасила задължения за 1928,46лв. Направени са 17 вноски по дължима лихва, като последната вноска е на 20.03.2019г. в размер на 139,10лв. За периода 20.01.2018г. – 20.09.2018г. кредитополучателят е ползвал 9 месечен гратисен кредит за изплащане на главницата, а в периода от 20.10.2018г до 20.09.2019г. е ползвала нов гратисен период за плащане на главницата. Ответницата не е погасявала главницата и задължението й е в размер на 33 385лв. За период от 5 дена или от 21.09.2018г. до 26.09.2018г. банката е капитализирала към главницата договорната лихва в размер на 41,31лв. Общото задължение за лихва за периода до 24.02.2022г. е в размер на 12032,40лв. От тях ответницата е платила 2 076лв. и остава да дължи 9 956,40лв. Дължимата от ответницата лихва за забава при просрочие на погасителните вноски е в размер на 2 742,81лв. дължима до 24.02.2022г. От тях ответницата е погасила 0,42лв. и остава да дължи 2 742,39 лв. наказателна лихва.

Съдът възприема заключението на вещото лице. Същото не е оспорено от страните, изготвени са пълно и обективно, съобразно поставените му от страните задачи.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Страните са сключили договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя Е. П. П. уговорената 3 парична сума в размер на 33 385лв. Възраженията на ответницата, че не е подписала договора за кредит, погасителния план и не е получила сумата по кредита са неоснователни.

Същите се опровергаха от заключенията на вещите лица по изслушаните почеркова и счетоводна експертизи.

Ответницата, кредитополучател, не е изпълнила задължението си да върне в цялост сумата в уговорения срок. Видно от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, последното плащане по договора за кредит е извършено на 20.03.2019г. и след тази дата липсва погасяване на задълженията по кредита.

Съгласно чл.14 ал.1 от договора за кредит кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

Съгласно задължителните постановки на ТР №3/17г. по т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК, т.2 предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.

Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

С връчване на исковата молба на ответника, банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, когато на ответника е връчена исковата молба, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Тъй като са били налице условията за това – ответницата е в забава по отношение на всички вноски по главницата и на 24 вноски по възнаградителната лихва, съдът приема, че банката надлежно е упражнила потестативното си право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до ответницата с редовното връчване исковата молба по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.