Решение № 105 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЧТ Н. Н. К., чрез адв. Н. Б. – САК, срещу присъда от 24.04.2023 г., постановена по НЧХД № 16175 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 106-ти състав.

С присъда от 24.04.2023 г., постановена по НЧХД № 16175 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимата Д. Д. Д., с ЕГН :

**********, е призната за невинна, за това, че на 26.10.2020 г., в гр. София, бул. "****, сградата на Централно управление на "Ц.к.б." АД, е казала нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата Н. Н. К., в нейно присъствие и в качеството й на длъжностно лице – ръководител на служба "Правна – правила, жалби и кореспонденция с изпълнителни органи" към дирекция "Запори и кореспонденция" в Централно управление на "Ц.к.б." АД, при изпълнение на службата й, отправяйки изразите: "Абе айде стига си създавала някакви истерии, бе", "Ай стига истерясва", "Бе млъкни малко, бе", "Абе ти нещо много си си повярвала", "Ти си никоя", "Абе ти луда ли си, ма", "Тая е луда", "Тая не е нормална, трябва да ходи на психиатър", "Ненормалница", "Трябва да се лекуваш", "На психиатър трябва да ходиш", "Тишината в спалнята не ти се отразява добре," "Ти нормална ли си, ма" и "Луда", като обидата е нанесена публично – в присъствието на Й.Й.М. и Б.М.Ю., както и други физически лица, поради което и на основание чл. 304 НПК Софийски районен съд е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.

3, вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

Със същата присъда ЧТ Н. К. е осъдена да заплати в полза на подс. Д. Д. направените разноски по делото, на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 НПК, в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева – адвокатско възнаграждение.

В подадената въззивна жалба и допълнение към нея след изготвяне на мотивите към присъдата се акцентира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и е изцяло 1 необоснована. Изтъкват се доводи във връзка с цененето на гласните доказателства по делото. В заключение – иска се от въззивната инстанция отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, респ. признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

Липсва подадено възражение от подс. Д. Д. или нейния защитник.

В проведеното разпоредително заседание на 20.10.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В проведено ОСЗ на 01.11.2023 г. ЧТ Н. К. – редовно призована, се явява лично и с адв.

Н. Б., която поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Не сочи доказателствени искания. В хода по същество излага съображения за основателност на подадената въззивна жалба и допълнение към нея.

В ОСЗ подс. Д. Д. – редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. Е. Н., който оспорва подадената въззивна жалба и развива аргументи в подкрепа на оправдателната присъда.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към него, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. При направения анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице. Извършеният анализ на показанията на разпитаните свидетели и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред районния съд, е задълбочен и прецизен. Фактическата обстановка, изяснена от районния съд, се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и фактическите обстоятелства по делото.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. В подадената въззивна жалба не са развити съществени 2 съображения или възражения, като същата е подадена главно във връзка с начина на кредитиране на показанията от районния съд, вкл. и в тази насока беше пледоарията на защитата на частната тъжителка пред въззивната инстанция.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. Д..

Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба, които са във връзка с начина на кредитиране на свидетелските показания и по специално тези на св. М. и св. Ю.. Първостепенният съд правилно е отказал да кредитира техните показания, касателно естеството на употребените от подс. Д. изразни средства, предвид наличието на съществено противоречие в дадените показани, които и въззивната инстанция констатира и се солидализира във връзка с липсата на припокриване на твърдените от свидетелите реплики и с посочените в тъжбата инкриминирани такива. Правилно съдът ги е съпоставил с останалите доказателствени източници, като и правилно същите не са ценени от проверяваната инстанция. Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил обясненията на подс. Д., като не може да се приеме, че само поради обстоятелството, че лицето е подсъдимо в процеса, то неговите обяснения следва да не се кредитират или да се приемат с недоверие от съда. Въззивният съд е на мнение, че всеки гласен източник следва внимателно да бъде съпоставен с останалата доказателствена маса по делото и как тя кореспондира с него, като е без значение качеството на лицето дало показания. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, като тези аргументи не намират опора в доказателствената маса по делото. Съдът не констатира наличие на пороци при извършването на следствените действия. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и липсата на извършено деяние от дееца. Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност сами по себе си и съответната относимост към предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници.

Не се споделят и оплакванията във връзка с начина на кредитиране на останалите гласни доказателства. Районният съд е подложил на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници. Този съдебен състав не намира, че представлява нарушение на процесуалните правила и частично кредитиране на показания или отказ от кредитиране изобщо на даден гласен източник, като последното е право и възможност дадена на съда, който има правомощията да прецени кога едни показания са противоречиви и кога следва да бъдат кредитирани частично или изобщо да не бъдат кредитирани.

На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се констатира и доказателствен дефицит. Доколкото настоящият съдебен състав се солидализира с мотивите на районния съд, то не намира за необходимо да преповтаря съображенията при кредитирането на свидетелските показания. Този съдебен състав намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е описано в тъжбата послужила за образуване на първоинстанционното производство, не е установено по изискуемия начин по 3 чл. 303, ал. 2 НПК.

Налице е недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за деянието. Съдът признава дееца за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК.

Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимата е била правилно и законосъобразно оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае дееца за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато има съмнение дали деецът е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да го признае за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради което и правилно Софийски районен съд е постановил оправдателна присъда по повдигнато обвинение.