Решение № 735 от 14.10.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Благоевград, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100956 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Г. Т., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. Б......... чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски" 125, представлявано от Д. М. М. Управител, срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД, е ГИК: 201253421, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-п „Изгрев“ ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Христова- Станкова.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 202111260314290058, сключен между ищеца и „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес па управление: гр.

София, р-н „Изгрев“ ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ст. 10, представлявано от И.

Н. Х..... на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска от съда да провъзгласи нищожността на клаузата чл. 6 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 202111260314290058, сключен между С. Г. Т. е ЕГН: ********** и „НЕТКРЕДИТ” ООД, е ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ст. 10, представлявано от И. Н. Х., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Иска се от съда и да се осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „НЕТКРЕДИТ” ООД, е ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул.

Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ст. 10, представлявано от И. Н. Х......- С..... да заплати на С. Г. Т. с ЕГН: ********** сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от общо 186,12 лв./, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 202111260314290058, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски.

1

Твърди се, че на 26.11.2021 между страните е сключен договор за потребителски кредит от разС.ие № 202111260314290058, по силата на който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 100 лева, а размерът па погасителната вноска - лв., видът на вноската е месечна, а броят на вноските е 1, като размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40,60%, а размерът на годишния процент на разходите е 49,09%, а размерът на общата сума, която следва да върне С. Т. е в размер на 116,92 лева.

Сочи се, че в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено, че страните със съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Сочи се, че в чл. 6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка па креди тора в размер на 186,12 лв., която неустойка се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Навежда се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 186,12 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума което следва да върне е 303,04 лева.

С оглед качеството на заемателя, се твърди, че е налице договор с потребител, по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер па 186,12 лева, е нищожна поради противоречие е добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и но чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Рсшснис№4/2009г. по т.д. №395/2008г., Решение №1270/2009г. но гр.д.№509/2007г., Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Посочва се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастваш се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор е цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране па кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“

В този смисъл се сочи, че с клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 186,12 лева, в случай, че не предостави в срок по-малък от 24 часа от сключването му, обезпечение — банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Въпреки задължението на кредитиращото дружество да извърши проверка за кредитоспособността на потребителя — това задължение се вменява на потребителя, който да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. вместо кредиторът да следи за неразумно кредитиране, същият налага неимоверно голяма неустойка, е която повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Отделно от горното се смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е 2 свързано пряко е претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.

3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се сочи, че се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка се сочи, че всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Твърди се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, се сочи, че той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята се, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора но чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не се дължи, то се смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Посочва се, че това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив сочи се, че договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

С уговорената неустойка се твърди, че се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че това вземане формално с посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче се сочи, че същото отговаря на всички критерии, посочени в rnp. 1, т. 1 от ЗПК и представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Сочи се, че това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още е подписването на договора. Очевидно се сочи, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок по - малко от 24 часа не може според ищеца да обоснове обратния извод, като се сочи, че срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат да осигурят поръчител с големи трудови доходи. Освен това се сочи, че следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът се посочва, че е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то се сочи, че следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Твърди се, че от процесния договор е видно, че възнаградителната лихва е в размер на 16,92 лв., а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение по договора е в размер на 186,12 лв, е което реалният ГПР става над 100%. В тази насока се цитира решение по дело 3

С-714/22 е предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка е тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:,, ...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му па лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта па такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“ „ ...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването па неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница “.