Определение № 386 от 06.02.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386

- 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20265530100490 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на -, с която са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответната -, да й възстанови сумата от общо 1199.03 евро за главница от неразрешени платежни операции, извършени на - г. чрез плащане на устройства -редством - й карта по разплащателната й сметка, с 303.70 евро мораторна лихва от - г., и законна лихва върху главницата от подаване на исковата й молба в съда на - г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

След като извърши, съгласно чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 113 ГПК, служебна проверка на местната подсъдност на делото, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е местно подсъдно, а мотивите за този извод са следните:

Според задължителните разяснения в мотивите на ТР № 3-2022-ОСГТК на ВКС, преценката за иск на или срещу потребител се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор, какъвто е и случая.

При него и. е „ползвател на платежни услуги“ по смисъла на §1, т. 38 от ДР на ЗПУПС, а с това и „платец“ по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗПУПС, и „потребител“ по смисъла на §1, т. 40 от ДР на ЗПУПС, а ответната банка е „доставчик на (тези-б.р.) платежни услуги, обслужващ сметката“ й по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗПУПС. Поради това предявените по делото от и., против 1 ответника, искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са такива на потребител смисъла на чл. 113 ГПК (Опр. 175-2011-II т.о.), според който, искът на и срещу потребители се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по тоянния. Поради това исковете си по делото и. е могла да предяви само по своя настоящ адрес, който не е в - а в -, което попада в района на - районен съд (л. 16). А след като предявените от нея искове по делото са такива на потребител по смисъла на особената норма на чл. 113 ГПК, която дерогира общите такива на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, местно компетентен да ги разгледа е само - районен съд, защото в неговия съдебен район е настоящия адрес на и. - потребител (чл. 113 ГПК). Ето защо, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е местно подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК).

За спазването на тази особена местна подсъдност по чл. 113 ГПК, съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото (чл. 119, ал. 3 ГПК). А според нормата на чл. 118, ал. 2 ГПК, констатира ли, че делото не му е подсъдно, съдът следва да го прекрати пред себе и го изпрати на надлежния съд. Поради това, С. районен съд намери, че следва да прекрати пред себе си настоящото дело и го изпрати на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен - районен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по настоящото гражданско дело номер 490 по описа за 2026 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен - - районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същите.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

2