Определение № 4574 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4574 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002104370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 441/23.10.2025 година, подадена по пощата на 21.09.2025 година, от Г. Б., срещу решение № 335/28.07.2025 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 349/2025 година.

С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение № 16/14.02.2025 година на Районен съд Никопол, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 28/2024 година като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Г. Б. срещу М. Б.

Н. насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като на същото основание , по предявен от Н. срещу Б. иск, е изменил определените с решение № 54/02.06.2022 година на Районен съд Никопол, постановено по гр. д. № 230/2022 година, въз основа на споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетните деца А.-М. М. Н. и М. М.

Н., както следва:

Предоставил е упражняването на родителските права спрямо малолетните деца А.-М. М. Н. и М. М. Н., на бащата М. Б. Н. е определил местоживеенето на децата при бащата на адреса му, като е определил следния 1 режим на лични отношение между майката Г. Б. с А.-М. М. Н. и М. М. Н.-през първия месец, считано от влизане в сила на решението всяка събота майката за 3 часа от 10.00 часа до 13. 00 часа, първият от които часове в присъствие на представител на ДСП Н. в посочено от нея жилище на нейни близки в гр. Н. или в с. С., уточнено от нея най-късно до сряда на същата седмица писмено пред ДСП Н. и съобщено на бащата, различно от дома, в който живее със съпруга си, като бащата ги води и взима от това жилище; през втория месец, считано от влизане в сила на решението всяка събота за 3 часа от 10.00 часа до 13.00 часа, първият от които часове в присъствие на представител на ДСП Н. в дома си в с. С., в който живее със съпруга си, като бащата ги води и взима от това жилище; през третия месец, считано от влизане на решението в сила всяка събота за 6 часа от 10.00 часа до 18. 00 часа в дома си в с. С., в който живее със съпруга си, като бащата ги води и взима от това жилище, като в първата събота първият от тези часове е в присъствие на представител на ДСП Н.; в периода от четвъртия до шестия месец включително, считано от влизане на решението в сила всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа до 18. 00 часа във всеки от дните в дома си в с. С., в който живее със съпруга си, без преспиване, като бащата ги води и взима от това жилище; в периода от седмия до деветия месец включително, считано от влизане на решението в сила всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя в дома си в с. С., в който живее със съпруга си, с преспиване, като бащата ги води и взима от това жилище, както и всяка сряда два часа след приключване на учебните занятия в периода от 17.00 часа до 20. 00 часа, като майката ги взема от училище или от дома на бащата и ги връща до дома на бащата; след деветия месец, считано от влизане на решението в сила до промяна на обстоятелствата майката следва да осъществява контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя в дома си в с. С., в който живее със съпруга си, с преспиване, като бащата ги води и взима от това жилище, както и всяка сряда два часа след приключване на учебните занятия в периода от 17.00 часа до 20. 00 часа, като майката ги взема от училище или от дома на бащата и ги връща до дома на бащата да ги взема при себе си в дома си или извън населеното място, първите две седмици на месец юли и първите две седмици на месец август, както и една седмица от ви до -ми септември включително преди започване на училище, през първите 2 три дни от пролетната и коледната ваканции, през четните години по време на Коледните и Великденските празници, през нечетните години на Новогодишните празници и през официалните почивни дни по повод на Гергьовден и на рождените дни на децата по три часа след приключване на учебните занятия, като наред с това е задължил бащата М. Б. Н. да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата А.-М.

М. Н. и М. М. Н. и необходимото съдействие на майката Г. Б. за осъществяването на личните контакти с децата, като за осъществяване на личните контакти бащата или негов близък следва да води децата до мястото посочено в решението за осъществяване на личните контакти, освен в случаите, когато с това решение е указано друго. Също така е задължил Дирекция „Социално подпомагане“ Н. да осигури служител за осъществяване на определения режим на лични контакти между майката и децата за посочения в решението срок, както и да продължи работата си с родителите и децата със съответните услуги и предписания докато децата са в риск, като при възможност осигури участие на психотерапевт при срещите, както и да включи в плана си за работа поне веднъж месечно и настоящият съпруг на майката Д. Ч. с цел преодоляване родителското отчуждаване на двете деца спрямо майката и пълноценно осъществяване режима на лични отношения на майката с децата в присъствие на съпруга й, като при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки да уведоми Никополския районен съд или да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59 ал. 9 от СК. Също така е разпоредено на М. Б. Н. и Г. Б., както и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане“ Н.

В касационната си жалба Г. Б. излага доводи, че обжалваното решение на Окръжен съд Плевен е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което родителските права върху децата А.-М. М. Н. и М. М. Н. бъдат предоставени на майката Г. Б., а на бащата М. Б. Н. бъде определен подходящ режимна лични отношения, като същият бъде осъден да заплаща и съответната издръжка. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл.

3

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба М. Б. Н. е подал отговор с вх. № 12 509/06.11.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 335/28.07.2025 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 349/2025 година по подадената от Г. Б. касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение като оспорваното с нея решението бъде потвърдено.

Г. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 21.08.2025 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 10 441/23.09.2025 година, като е подадена по пощата на 21.09.2025 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да обоснове решението си съставът на Окръжен съд Плевен е изложил мотиви за това, че с оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приемал за доказано, че било налице изменение на обстоятелствата, имащи значение за определяне на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на децата А. М. М. Н. и М. М. Н., настъпило след влизане в сила на решението по чл. 56, ал. 2 от СК на 02.06.2022 година Налице била промяна във фактическото местоживеене на децата за значителен период от време от януари 2024 година до настоящия момент, през който период за децата се грижил само бащата с помощта на неговото семейство, а майката била в пълна невъзможност да упражнява предоставените при съвместно упражняване родителски права по отношение на децата поради отказ на децата да се срещат с нея и да живеят в настоящия й дом дори за кратко. Налице била промяна в семейната и битовата среда на 4 майката чрез установяването й в съжителство от юни 2023 година и в последствие сключване на граждански брак с Д. Ч. през н. година, в резултат на което през н. година било родено четвъртото дете на майката, осигуряване на жилище с добри битови условия в с. С. в дома на съпруга на майката, в който живеели и родителите му, осигуряване на самостоятелна стая на децата в това жилище, заявяване на подкрепа от съпруга на майката при отглеждане на детето, които промени засягали положението на децата от една страна чрез подобряване на социално‑битовите условия при майката и разширяване на кръга на близките, които я подкрепяли, а от друга водели към момента до негативно отношение на децата както към партньора на майката, така и към нея самата. Установявало се от събраните доказателства, че в първите месеци децата били започнали да установяват добри отношения с новия партньор на майката, макар по‑голямото дете А.-М. М. Н. да било по-резервирано към него, което било нормално, но постепенно с оглед преживяванията си при единия и другия родител и по време на конфликтите между тях и след като са били откъснати реално от средата на майката след я. година децата били възприели безкритично негативното отношение и позицията на бащата като обгрижващ родител и към момента възприемали новият съпруг на майката като човек, който бил отнел майката от семейството им и съставлявал опасност за семейството им, засягал чувството им за принадлежност към семейната среда, в която били отрасли и в която искали да продължат да живеят, искал да промени живота им по нежелан от тях начин, като тези негативни преживявания спрямо партньора на майката се проектирали и върху нея. Налице било загубване на родителския авторитет на майката и развитие на синдром на родителско отчуждение спрямо нея, за което принос имали и двамата родители. Налице била сериозна и значима промяна в психическото и емоционалното състояние на децата в периода от я. година до ю. година, в който период чувството на лоялност към бащата и близките му било прераснало в тежка степен на синдром на родителско отчуждение към майката, констатиран със заключението на КСППЕ още през о. година, като нежеланието на децата да посещават новия дом на майката, в който живеела с новия си съпруг и вече с ново дете в семейството било прераснало в прекъсване изцяло на емоционалната връзка между децата и майката и изцяло отричане на чувствата на децата към нея и необходимостта да участва в живота им. Въз основа на свидетелските показания на свидетелите на двете 5 страни, които били от близкия им кръг, а именно Т., Т., Н., Я., П., В. и Ч., които изяснявали поведението на децата при всеки от родителите и мотивите, поради които постъпват по един или друг начин, можело да се направи обоснован извод, че майката била извършила за кратък период значителни промени в живота си, засягащи положението на децата, напускайки семейното жилище, установявайки се в жилище на своя близка–свидетелката В., при която да живеела с децата, установявайки връзка с нов мъж, премествайки се в последствие при него в дома му, създаване на семейство и ново дете с него, но децата не били подготвени емоционално за тези промени. Установявало се, че децата били направили опит да се адаптират и първоначално отношенията между децата и всеки от родителите са били добри и режимът съгласно съдебното решение бил спазван, но тъй като децата не са били адекватно или изобщо подпомогнати от родителите в този процес поради непрекъснатите конфликти помежду им това се било отразило значително негативно на емоционалното състояние на децата до степен, която вече била риск за тяхното психическо и емоционално развитие занапред. Въззивният съд възприемал, заключението на вещите лица по КСППЕ, което установявало, че за се достигне до настоящите нагласи на децата към майката влияние били оказали неумението на бащата да разясни на децата ситуацията, като ги дистанцира и предпази от собствените си негативни емоции спрямо майката, както и неспособността му да запази авторитета на майката, но също така приемал въз основа на събраните гласни доказателства, че макар и по–малък принос за тези нагласи имала и майката. Въззивният съд приемал, че майката не била положила достатъчно усилия да подготви децата предварително за предприетите от нея промени и последиците от тях за децата, включително с помощта на психолог или терапевт, което било необходимо в конкретния случай и не била съобразила, че различията във възпитателските подходи на двамата родители, които са й известни водели до объркване на децата и стрес и трябвало да положи повече или различни усилия чрез комуникация с бащата да постигнат в по-голяма степен съгласие относно интересите на децата и начина им на възпитание. Отказът на майката поради конфликта между родителите да осъществява реална комуникация с бащата в периода от ю. година до я. година в присъствие на служителите, осъществяващи предоставената й социална услуга, за което имало данни по делото според съда също бил допринесъл за задълбочаване на проблемите между 6 родителите, рефлектиращи върху децата и при съобразяване в съвкупност на събраните по делото доказателства въззивният съд приемал, че майката несъзнателно имала принос за промяната на отношението на децата към нея и обезценяване на ролята и авторитета й като родител, тъй като била допуснала децата да чувстват, че не съобразява в достатъчна степен с чувствата и желанията им и че те не били приоритет за нея, тъй като им налагала правила за разлика от бащата, като не била преценила, че стресът, на който били подложени в непрекъснато променящите се ситуации и непрекъснатия родителски конфликт им пречел да се адаптират постепенно, да приемат и разбират смисъла и ползите за всички на правилата, които майката им налагала, съответно да приемат промените в семейното й положение.