Решение № 86 от 07.04.2025, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ихтиман, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20241840100827 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Т., ЕГН:

*********** чрез пълномощник - адв. М. от САК, уточнена с молби вх. № 4526 от 31.07.2024г., вх. № 5231 от 02.09.2024г. и вх. № 6091 от 11.10.2024г. на РС Ихтиман, с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка Р. Й.

Г. чрез намаляване на дарение на наследодателя Р. Й. Г. в полза на ответниците - сестри на ищцата – М. Г. Т. и Н. Г. А., извършено чрез договор за дарение на недвижим имот от 15.12.2014г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. на нотариус Румен Генев с район на действие РС Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх. № 4793 от 15.12.2014г., акт № 47, том 20, дело № 3913/2014г., до размера на 1/6 идеални части от наследството, необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка.

Ищцата твърди, че нейната майка и наследодателка Р. Й. Г., поч. на 14.06.2020г., била собственик на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РС-18116/05.07.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ: 723 кв.м., при граници на имота: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, *** и ***, ведно с находящите се в имота сгради, както следва: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор:

*** с площ 132 кв.м., брой етажи - 1 и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***. с площ 80 кв.м., брой етажи -1.

Посочва, че на 15.12.2014г. наследодателката и нейна майка дарила на две от дъщерите си – ответниците М. Т. и Н. А. гореописания поземлен имот, като запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

1

Ищцата твърди, че нейната майка и наследодател починала на 14.06.2020г. като оставила за законни наследници четирите си деца – В. Г. Г., Н. Г. А., А. Г.

Т. и М. Г. Т..

Изтъква, че имотът бил единственият на прехвърлителката, последната не притежавала друго имущество. Счита, че чрез извършеното дарение наследодателката е накърнила нейното правото на запазена част от наследството. Допълва, че наследодателката Рилка Г. не е правила в нейна полза завети и/или дарения, а от друга страна ищцата е извършила значителни разходи за материалното осигуряване на битовите нужди на своята майка, чрез плащания към нейната сестра – ответницата М. Т..

Посочва, че изпратила нотариална покана до ответниците за доброволно възстановяване на нейната запазена част от наследството, но това не се случило.

Излага подробни доводи, според които, в случая възстановяването на нейната запазена част от наследството няма как да стане чрез отделянето на част от имота, поради което следва ответниците да заплатят равностойността на нейната запазена част.

По изложените съображения иска от съда да се произнесе с решение, с което да възстанови запазената част от наследството на нейната майка и наследодателка Р. Й. Г., като се намали с 1/6 идеална част извършеното от наследодателя в полза на ответниците дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение № 78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. от 15.12.2014г..

Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Г. А..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. Г. Т., която оспорва исковата претенция като неоснователна.

Излагат се съображения, че не са налице основания да се възстанови запазената част на ищцата от наследството на нейната майка чрез парично уравнение, евентуално при възстановяване на запазена част от наследството се иска от съда да възстанови припадащата се част от дарения имот. Навеждат се твърдения, че през целия си живот двете ответници са полагали грижи – първоначално за техния баща след заболяването му до неговата смърт през 1997г., след което за майка им и за имота. Ответницата изтъква, че в продължение на години ежеседмично посещавала майка си в имота – грижила се за нея – готвила, осигурявала и хранителни продукти, медикаменти, работила в градината на имота. Твърди, че се грижила и за брат си - В., който от дълги години бил с влошено здравословно състояние след получена тежка черепно –мозъчна травма. Полагала грижи и за племенника си Г., който бил с алкохолна зависимост.

Релевира се довод, че наследодателката на страните и тяхна майка била мотивирана да дари имота на двете си дъщери – ответниците в производството, поради положените от тях грижи и внимание към нея през годините. От друга страна Р. Г. очаквала, но не получила такива от ищцата по делото, която била дистанцирана и не полагала грижи, както за майка си, така и за имота. Ответницата М. Т. посочва, че тя и другата ответница са направили необходими разноски в годините за запазване целостта на процесния недвижим имот, както преди дарението, така и след него.

2

По изложените съображения иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощника си – адв. М. от САК и поддържа исковата молба, ведно с уточненията. Прави доказателствени искания. По същество моли предявеният иск да бъде уважен като основателен. Претендира деловодни разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, ответникът Н. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В отрито съдебно заседание, ответникът М. Т., редовно призована се явява лично и се представлява от адв. Ц. С. от САК, с пълномощно по делото.

Ответникът оспорва исковата претенция. Ангажира становище по доказателствените искания на ищеца. По същество пледира, че въпреки законовото право на наследниците на запазена част от наследството, наследодателката на страните е дарила със спорния имот именно ответницата М. Т. и нейната сестра – другата ответница, защото те са полагали грижи за майка си в годините. Претендира деловодни разноски, представя списък по чл.

80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна и иска същата да бъде намалена до установения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

Съдът,като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.

12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № УН 7666/18.06.2020 от 28.04.2023г., издадено от Столична община, район „Младост“, се установява, че Р. Й. Г., ЕГН:

********** е починала на 14.06.2020г., като е оставила за свои наследници децата си – В. Г. Г., ЕГН: **********, Н. Г. А., ЕГН: **********, А. Г. Т., ЕГН:

********** и М. Г. Т., ЕГН: **********.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство № 64, том I, дело № 130/1986г. на нотариус при Районен съд Ихтиман се установява, че на 02.04.1986г. наследодателят на страните по делото Р. Й. Г. е била призната за собственик на дворно място с площ 704 кв.м., образуващо парцел XII-812 /дванадесети за имот осемстотин и дванадесети/ в кв. 85 /осемдесет и пети/, при съседи: не се чете, Д. Й. Н. и Х. Й. М., както и построените в парцела масивна къща и масивна стопанска сграда – незавършени.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. на нотариус Румен Генев с район на действие РС Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх. № 4793 от 15.12.2014г., акт № 47, том 20, дело № 3913/2014г. се установява, че наследодателят на страните Р. Й. Г. е дарила на дъщерите си /ответници по делото/ М. Г. Т. и Н. Г. А., при равни права за двете, следния свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот (дворно място) с площ 704 кв.м., УПИ XII-812 (дванадесети за имот осемстотин и дванадесети), в квартал 85 (осемдесет и пети) по плана на гр. Долна Баня, одобрен със Заповеди № 3

АБ-134/1985, № РД-15-17/10.02.2000г., № ЛС-05-27/14.04.1994г. и № ЛС-01161/09.02.1990г. на Кмета на община Долна Баня, отрeден за поземлен имот 812 с площ 803 кв.м., с неуредени сметки по регулация, за отчуждаване 90 кв.м. за УПИ X-814, 1556 и 9 кв.м. за УПИ XI-811, ведно с построените в имота масивна къща и масивна стопанска сграда, при граници на имота: улица с о.т. 283-265, УПИ - XI-811,УПИ X - 814, 1556, УПИ - XIII-813.

Дарителката Р. Й. е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения недвижим имот. Дарените ответници са заявили, че приемат дарението с благодарност и при условието на запазено право на ползване.

Видно от приетата по делото скица от АГКК – София област описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор *** съответства на ПИ с пл. № 812, парцел XII, квартал 85, тоест е идентичен с поземления имот, предмет на договора за дарение.

От приетите по делото скици от АГКК /л. 30 и 31/ се установява, че в имота с идентификатор *** са построени две сгради с предназначения жилищна сграда еднофамилна – с идентификатори *** и

***.

Установява се, че на 22.11.2023г. ищцата изпратила до ответниците нотариална покана за възстановяване на запазената част от наследството, която била връчена лично на двете ответници.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарствено разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с извършеното дарствено разпореждане от техния общ наследодател.

Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност.

В принципен план възстановяване на запазена част от наследството се извършва като в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, се намали със съответната идеална част, необходима за възстановяването, извършеното дарение или завещателно разпореждане, респ. при необходимост от формиране на наследствена маса се приложи една от хипотезите на чл. 36 от ЗН. Съдът в тези случаи се произнася съобразно установените по делото факти относно приложимия ред за възстановяване.

В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН са определени лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Съгласно разпоредбата, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 28, ал. 2 от ЗН частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя.

В настоящия случай, от представеното по делото удостоверение за наследници на Р. Й. Г., се установява, че ищцата – А. Г. Т., се явява низходяща от първа степен на наследодателя Р. Г., респ. същата е материалноправно 4 легитимирана да претендира възстановяване на запазена част от наследството.

Въпреки липсата по делото на доказателства за извършени от ищцата изрични или конклудентни действия по приемане на наследството, съдът счита, че със самото предявяване на иска за намаляване на дарението с оглед допълването на запазената си част, лицето извършва действие, което несъмнено предполага приемане на наследството (чл. 49, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗН). Това е така, тъй като същото това лице иска от съда да му присъди като част от наследството и част от дарения имот, т.е. искът е за увеличаване на имуществените права на ищеца, произтичащи от наследственото правоотношение, а ако не считаше, че е наследник и има право на запазена част, то той не би предявил иска си. За действие в тази посока съдът приема и изпратената до ответниците нотариална покана за възстановяване на запазената част от наследството.