Решение № 2810 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110217907 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Н. М., ЕГН **********, адрес за кореспонденция ***************, против наказателно постановление № 25-4332-015495/03.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.

В жалбата се оспорва фактът на извършване на нарушението и виновността на жалбоподателя за настъпване на пътно-транспортното произшествие, като се твърди, че фактическата обстановка, възприета от наказващия орган, не кореспондира с действителната. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 23.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща представител, а жалбоподателят се явява лично и с адв. Б..

В дадения ход по същество адв. Б. прави обстоятелствен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, като застъпва, че жалбоподателят няма вина за настъпване на процесното ПТП. Поради това пледира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят М. поддържа изложеното от адв. Б..

Депозирани са писмени бележки от гл. юрк. М., процесуален представител на наказващия орган, в които са изложени съображения в насока законосъобразността на издаденото НП и се прави искане да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение в насока евентуалната прекомерност на адвокатското такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът 1 прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 30.03.2023 г. около 17:25 ч. в гр. София жалбоподателят Г. М. управлявал товарен автомобил „***“, ДК № ********. Движел се по бул. „Ситняково“, с посока от бул.

„Шипченски проход“ към бул. „Мадрид“. В автомобила се намирали още свидетелката В. М., с която съжителстват на семейни начала, и малолетният им син. Управляваният от М. автомобил се движел в потока автомобили със съобразена с пътните условия скорост.

Непосредствено зад него се движел лек автомобил „***“, ДК № *********, управляван от Т.

Н. К., като последният без видима причина сменял лентите за движение, по този начин засичайки автомобила, управляван от М..

В района на кръстовището с ул. „Черковна“, движейки се в потока превозни средства и съобразявайки скоростта си с него, жалбоподателят М. предприел действия по намаляване скоростта на управлявания автомобил, в който момент бил ударен в задната част от движещия се зад него лек автомобил „***“, ДК № *********. Ситуацията била възприета от свидетеля А. З., приятел на М., с когото имали уговорка за среща в близост до мястото на настъпване на ПТП.

Водачите-участници в ПТП спрели превозните средства и свид. М. подала сигнал на телефон 112, след което заедно със сина си и свидетеля З. напуснали мястото на инцидента.

Впоследствие, на 28.05.2025 г., жалбоподателят М. и другият водач-участник в ПТП били призовани в ОПП-СДВР, където им били предоставени за попълване декларации относно обстоятелствата по настъпване на ПТП. Изготвена била скица на ПТП и към преписката бил приобщен компакт-диск, съдържащ два броя видеозаписи с неустановен произход.

Въз основа приобщените материали свидетелят Е. А., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу жалбоподателя М. АУАН Серия GA № 4031162/28.05.2025 г. за извършено нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗДвП, като приел, че при гореописаната ситуация безпричинно намалил рязко скоростта на управлявания автомобил и спрял, без да е необходимо за предотвратяване на ПТП, като станал участник и причина за ПТП с движещия се зад него в условията на съвина лек автомобил „***“, ДК № *********.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на М. глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. М., Е. А. и А. З., писмени материалите от приобщената преписка № 433200-49850/02.05.2025 г.; справка-картон на водач; заповед № 513з-9564/13.09.2024 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и веществени - компактдиск, предоставен от наказващия орган.

Показанията на свид. А. са информативни относно обстоятелствата по съставянето на процесния АУАН и материалите по преписката, въз основа на които достигнал до извод за осъществяване от страна на М. на процесното нарушение. Компетентността му следва от заповед № 513з-9564/13.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., а компетентността на наказващия орган по издаване на НП следва от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.

Времето и мястото на настъпване на ПТП, механизма му и действията на водачите на 2 участвалите в него автомобили, се установяват посредством показанията на свидетелите М. и З., които излагат непосредствените си възприятия относно ситуацията. Независимо от близките им отношения с жалбоподателя, съдебният състав прецени изложеното от всеки от тях като достоверно, доколкото показанията им коруспондират помежду си и са имали обективната и субективна възможност да възприемат и запомнят случилото се в детайли, като изложеното от тях не се опровергава и от останалите приобщени по делото доказателствени материали.

До обратен извод не водят и записаните върху приобщеното веществено доказателство видеофайлове, съдържанието на които не възпроизвежда момента на настъпване на ПТП, а минутите след него, в които автомобилите-участници вече не са в движение. Видно от ракурса на заснемане на съответните видеозаписи, констатиран при извършения в съдебно заседание оглед, същите не са заснети от камерите на кръстовището, каквито са твърденията на свид. А., предвид което съдебният състав не кредитира показанията му в частта относно механизма на настъпване на ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, съдържат изискуемите съгласно чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН задължителни реквизити, и са връчени надлежно на жалбоподателя М.. И двата акта съдържат достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, в това число времето, мястото и обстоятелствата по извършването му, поради което настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да правят волята на наказващия орган неясна, с което да представляват формални основания за отмяната на НП.

Същевременно обаче, въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност се констатира фактическа обстановка, различна от възприетата в АУАН и НП, като не се доказа жалбоподателят да е реализирал от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба вменява задължение за водачите да не намаляват скоростта рязко, освен ако е необходимо за предотвратяване настъпването на ПТП. В случая се установи, че жалбоподателят М. не е предприел рязко спиране, което би могло да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗДвП, а управлението на автомобила му е било съобразено с пътната обстановка и поведението на останалите участници в движението. При това следва изводът, че отговорността му е ангажирана незаконосъобразно, като материалният закон е приложен неправилно.

По изложените съображения съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, което като последица налага отмяната му. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-015495/03.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Г. Н. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.

Вещественото доказателство - компактдиск, да остане по делото до изтичане срока на съхранението му, след което да бъде унищожено като вещ без стойност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 143 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4