Определение № 476 от 14.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. София, 14.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600552 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.6 и 8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на обв.Я. С. М. чрез защитника му адв.П. Б. срещу определение №3106 от 1.10.2024г. на СГС по нчд

№5891/2024г., с което на основание чл. 24 3 НПК съдът е отменил постановлението на прокурор при СГП от 12.07.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №227 ЗМК1227/2019г. по описа на 03 РУ на СДВР пр.пр.№11192/2019г. и делото е върнато на СГП със задължителни указания по приложението на закона. В частната жалба са изложение доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на производството е недопустима, тъй като била подадена срещу акт неподлежащ на съдебен контрол, поради което е следвало да бъде оставена без разглеждане. Постановлението, с което било отказано образуването на досъдебно производство подлежало на обжалване пред горестоящата прокуратура, която процедура била вече реализирана по инициатива на жалбоподателя. Постановлението, с което било отказано образуването на досъдебното производство, както и постановлението на горестоящия прокурор не било от кръга на актовете подлежащи на съдебен контрол по реда на чл.243 ал.4 от НПК, която норма била императивна. В случая според жалбоподателя наказателно производство не било образувано, а само била извършена проверка, в хода на която не били събрани достатъчно данни за образуването на досъдебно производство и образуването на такова било отказано. На следващо място според въззивния жалбоподател определението на СГП, което било неправилно отменено от СГС било постановено след извършване на всички необходими действия от страна на прокуратура за разкриване на обективната истина, която стигнала до верния извод да да откаже да образува 1 досъдебно производство срещу Я. С. М., като правилно производството срещу него било прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление.

Съдът, като съобрази изложеното във въззивната жалба доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Прекратеното от прокурора досъдебно производство №227 ЗМК1227/2019г. по описа на 03 РУ на СДВР пр.пр.№11192/2019г. е било образувано и водено срещу Я. С. М. за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 6.06.2019г. около 03.00 часа в гр.София ЖК „Св.Троица“, на ул.“***“ до блок №371 е направил опит умишлено да бъде умъртвен М. Н.

К., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Досъдебното производство е започнало на 06.06.2019г. основание чл.212 ал.3 от НПК с първо следствено действие – разпит на свидетел. С постановление от 06.06.2019г. в качеството на обвиняем е било привлечено лицето Я. С. М., на когото е предявено обвинение по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, който първоначално е бил задържан за срок до 48 часа съгласно чл.64 от НПК, а впоследствие с постановление от 8.06.2019г. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „ Гаранция в размер на 2000 лв.“ По делото са били разпитани множество свидетели, назначени различни по вид експертизи и срокът за разследване е бил многократно продължаван на основание чл.234 от НПК от наблюдаващия прокурор видно от материалите в т.2 от ДП.

Разследването е било предявено на 28.02.2024г. обвиняемия и пострадалия / л.176-178 т.2 ДП /и е изпратено от разследващия с мнение за предаване на съд обв.М..

С постановление от 12.07.2024г. прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 предл.2 и чл.242 ал.1 предл.1 вр. чл.12 ал.4 от НПК, тъй като извършеното от обв.М. е преценено като превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство впоследствие е обжалвано от пострадалия М. К. на основание чл.243 от НПК.

С определение от №3106 от 1.10.2024г. по нчд №5891/2024г., СГС е отменил прокурорското постановление от 12.07.2024г. за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото СГП със задължителни указания по приложението на закона.

В конкретния случай категорично не става въпрос за преписка и водена предварителна проверка, по която да е бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство, каквито неоснователни твърдения се сочат от адв.Б..

По делото липсват такива данни, става въпрос за образувано, водено и прекратено досъдебно производство, по което е било привлечено към наказателна отговорност лице, като релевантната процедура за обжалване на актовете е именно чл.234 от НПК, а не чл.213 от НПК. В този смисъл 2 доводите на защитника за недопустимост на жалбата на пострадалия К. пред СГС са неоснователни .

Правилни са изводите на първостепенния съд за констатираната необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт, въз основа на който е било прекратено наказателното производство спрямо обв.Я. М. за престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК. В конкретния случай твърде лаконично и пестеливо прокурорът е направил извод за наличие хипотезата на чл.12 ал.4 от НК, който извод не е бил задълбочено обоснован след внимателен и обстоен анализ на значителния обем от гласни, писмени, веществени доказателства и заключения на експертизи приобщени по делото.

Фактическата обстановка не е била детайлно изяснена, в това число и броя на нанесените удари с нож в жизнено важните органи на пострадалия от страна на обв.М., като са игнорирани вида и естеството на множеството телесни увреждания на последния съобразно заключението на съдебно медицинската експертиза по отношение на св.К.. Липсват правно издържани мотиви в подкрепа становището на проурора за прекратяване на производството, което да е аргументирано въз основа на обемния доказателствен материал събран в кориците на делото. Изводите в прокурорското постановление са направени в нарушение на чл.13 и 14 от НПК, тъй като не са били анализирани и обсъдени всички доказателства относно правнорелевантните факти във връзка с обвинението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК. Изобщо не са били обсъдени показанията на присъствалите на местопроизшествието свидетели очевидци на деянието, видеотехническата експертиза, комплексната трасологична и съдебно-медицинска експертиза, ДНК екпертиза, тройна видео техническа експертиза. Едностранно и в нарушение на закона прокурорът се е позовал единствено и само на едно експертно заключение – СППЕ по отношение на обв.М., за да заключи, че същият е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха.

Изводите на прокурора за липсата на друго престъпно деяние от страна на обв.М. са също доказателствено необосновани, тъй като липсва какъвто и да било анализ на доказателствените източници, за да се разбере действителната воля на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство.

Ето защо частната жалба на обв.М. и неговия защитник въззивната истанция намира за НЕОСНОВАТЕЛНА, като изцяло се солидаризира с направените от първостеппенния съд изводи в атакуваното определение, което намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова.

Водим от горното въззивния състав при АС гр.София, НО 7 състав на основание чл.243, ал.8 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№5891/2024г на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

№3106 от

1.10.2024г. по нчд

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4