Протоколно определение № 774 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 774 гр. Пазарджик, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500860 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. С. К. се явява лично, редовно призован. За него се явява адв. Х. С., редовно упълномощен отпреди.

Ответникът Р. С. Б. се явява лично, редовно призована. За нея се явява адв. С., редовно преупълномощена от адв. С. С. А.. Представя пълномощно.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №260000/02.07.2025 г., постановено по гр.д.№1299/2018г. по описа на РС- Пещера е прогласено настъпилото по право обезсилване на Решение №277/10.04.2020г. по гр.дело №1299/18г. по описа на РС- Пещера, в частта, с която на основание чл.349, ал.2 от ГПК е поставен в дял и изключителна собственост на Г. С. К., с ЕГН ********** от гр.Пещера, ул.“П.“ №8 следния недвижим имот: 1/2ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.Пещера, ведно с 80кв.м. от 1 приземния етаж, целият с площ от 120кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор ***- жилищен апартамент с площ от 120кв.м. построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** в кв.103 по плана на гр.Пещера, при граници:

***; ***; ***; ***; ***, както и на масивен гараж с площ от 14кв.м. с идентификатор *** построен в същия поземлен имот.

Изнесен е на публична продан следния допуснат до делба недвижим имот, представляващ: 1/2ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.Пещера, ведно с 80 кв.м. от приземния етаж целият с площ от 120кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор ***жилищен апартамент с площ от 120 кв.м. построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** в кв.103 по плана на гр.Пещера, при граници: ***; ***;

***; ***; ***, както и на масивен гараж с площ от 14кв.м. с идентификатор *** построен в същия поземлен имот, като съделителите Г. С. К., с ЕГН ********** от гр.Пещера, ул.“П.“ №8 и Р. С. Б., с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Крайречна“ № 34 могат да участват в проданта съобразно правата си.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. С. К., чрез пълномощника му адв. Х. С..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон, съществено са нарушени процесуалните правила, като то е постановено при непълнота на доказателствата и е необосновано.

Относно нарушението на материалния закон се визира, че първоинстанционният съд е докладвал постъпила молба от съделителката Р.

С. Б. с вх.№108 от 05.01.2024 г., регистрирана в ОС- Пазарджик, по в.гр.д. № 698/2023 г. с искане да бъде обезсилено Решение № 277 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д.№1299/2018г. по описа на РС- Пещера, в частта в която по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на съделителя Г. К. е възложен допуснатия до делба недвижим имот, като същия бъде изнесен на публична продан.

Твърди се, че не са изложени и ангажирани доказателства в тази насока.

Сочи се, че с писмена молба вх. № 260015 от 10.02.2025 г., съделителката Б. отново заявява писмено, че поддържа искането си за обезсилване по право на посоченото по- горе Решение №277 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д.№1299/2018г. по описа на РС- Пещера и изнасянето му на публична продан, като отново не са ангажирани доказателства в тази насока.

Твърди се, че с Решение №21 от 01.2022г., постановено по гр.д.№684 от 2021г. по описа на ОС- Пазарджик е обезсилено решение №277 от 10.04.2020г. за 1/2ид.ч от ПИ с идентификатор *** по плана на гр.Пещера и е 2 потвърдено решението в частта, в която в дял е възложен процесния имот на съделителя К..

Визира се, че с Определение №50095 от 24.03.2023г., постановено по гр.д.№1866/2022г. по описа на ВКС е допуснато до касационно обжалване Решение №21 от 01.2022г. по в.гр.д.№684/2021г. по описа на ОС- Пазарджик, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с Решение №418 от 28.11.2022г. в следните части: в частта с която е потвърдено Решение №277 от 10.04.2020г. по гр.д.№1299/2018г. на РС- Пещера, в частта за осъждане на Р.

Б., да заплати на Г. К., сумата от 11045лв., представляваща стойността на извършените в делбения имот подобрения и в частта на присъдени разноски във въззивното производство, като определението е влязло в законна сила на 24.03.2023г.

Сочи се, че както съдът е констатирал, не са ангажирани и не се сочат доказателства от страна на съделителката за обстоятелствата, съгласно чл.349, ал.5 от ГПК.

Твърди се, че за пояснение на съда относно плащането на дела на съделителката, това е изцяло възпрепятствано от страна на съделителката Б. и то съвсем съзнателно.

Твърди се, че в кориците на делото се намират множество молби последната да предостави банкова сметка, за да се плати по в.гр.д. № 684/2023 г., като има депозирана изрична молба от К., в която същия моли съда, да задължи съделителката да предостави валидна банкова сметка.

Визира се, че Г. К. получава покана за плащане с посочен начина на плащане, пощенски запис.

Сочи се, че същата молба е приложена и по гр.д.№1299/2018г., като отделно от това по същото дело, РС- Пещера е уведомила молителя Г. К., че ответницата е посочила начин на плащане- пощенски запис.

Твърди се, че след направени преводи на дължимите се суми, същите са били върнати, за което е съобщено на съда.

Сочи се, че впоследствие е била открита „ескроу“ сметка в Банка ДСК от Г. С. К. за сумата от 42200 лв. в полза на Р. С. Б., с посоченото основание.

Твърди се, че Решение № 277 от 10.04.2020 г. е вписано на 21.05.2025 г., след изтичане на шестмесечния срок и заплащане на всички необходими суми.

Моли се да се вземе от съда предвид, че в периода на водене на делото, а именно от 2018 г. до приключването му през 2024 г., жалбоподателят е упражнявал правата си, съгласно чл.72 от ЗС, като в този период има изградена нова подпорна стена, ремонт и на съществуваща такава, както и нов водопровод, които ремонти и изграждане са били необходими за запазване на имота от погиване.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение.

3

Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. С. Б., чрез пълномощника й адв.С. С. А., съдружник в Адвокатско дружество „А. и Узунова“.

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и обосновано.

Твърди се, че съдът при постановяване на решението си е извършил цялостен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната логическа връзка, обсъдил ги е правилно и е изложил подробни мотиви в тази насока.

Сочи се, че от първоинстанционният съд правилно е било отчетено и съобразено действителното фактическо и правно значение на съществените обстоятелства установени по делото. Последният е обсъдил всички доводи и възражения на страните, като е взел под внимание и обсъдил твърдението във въззивната жалба доводи, че въззивникът като съделител, комуто е било възложен делбения имот с решението по извършване на делбата е платил сумата за уравняване на Б., но чак след около година и половина след изтичане срока за това.

Твърди се, че правилно съдът в обжалваното решение е посочил, че решението в частта за възлагане на имота е влязло в законна сила на 24.03.2023г.- датата на постановяване на Определение №50095/24.03.2023г. по к.гр.д.№1886/2022г., на ВКС, І г.о., с което Решението в частта за възлагане на недвижимия имот не е допуснато до касационно обжалване, като това определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така също, правилно първоинстанционният съд е посочил и кога е започнал да тече и кога изтича срокът на въззивника да плати - от същата дата по силата на закона и съгласно записаното в съдебното решение за Г. К. е възникнало задължението в 6месечен срок да изплати на Б. сумата в размер на 42145 лв., ведно със законната лихва до датата на изплащането за уравняване на дела й за възложеното му жилище.

Сочи се, че правилно съдът е преценил, че подобно плащане в законовия срок не е направено, като в него не е търсена комуникация с Б., с оглед 4 посочване на номер на банкова сметка, начин на плащане и т.н.

Визира се, че едва за първи път такова искане има от въззивника с молба с вх.№9066/02.10.2024г., но това е ирелевантно, тъй като е направено над 1 година след изтичане на 6-месечния срок по чл.349, ал.5 от ГПК, а преди тована 05.01.2024г., Б. вече е депозирала молба с искане за прогласяване обезсилване по право на съдебното решение.

Ето защо се приема, че неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за недобросъвестно поведение на въззиваемия, липса на съдействие за изпълнение за плащането и укриване от негова страна.

Сочи се, че последния се опитва да оправдае собствения си пропуск с голословни твърдения за липса на съдействие от страна на Б., след като той самия е следвало да плати надлежно и в срок, а не го е сторил. Факт е, че въззивникът е страна по делбеното производство, връчен му е препис от решенията на втората фаза на делбата, както е и бил наясно с определението на ВКС относно допускането на обжалването на въззивното решение, респективно в коя част се допуска и в коя не до касационно обжалване и последиците от това.

Визира се, че в рамките на срока, самият въззивник не е предприел никакви действия и не имало никаква инициатива от негова страна за извършване на плащането, а направените в тази връзка действия, включително и извършено плащане едва през месец януари 2025г. са много след изтичането на законовия срок.

Твърди се, че са ирелевантни твърденията във въззивната жалба за извършвани ремонти и подобрения, тъй като нямат касателство към настоящия спор.

Твърди се, че съделителят, който е следвал да получи плащане за уравнение на дела си в шестмесечен срок, след изтичането му и при неизпълнение може само да поиска прогласяване обезсилването на решението за възлагане. Индивидуалната собственост се запазва, само ако сумата бъде изплатена в срок. Ако сумата не бъде изплатена в срок, както е в случая, решението се обезсилва по закон, а последиците от съдебния акт се заличават с обратна сила, като отпада с обратна сила и основанието за възникване на самото парично задължение.

Сочи се, че изплащането на паричното задължение е следвало да се 5 извърши до 24.09.2023 г. и тъй като това не е направено, съсобствеността върху имота не е ликвидирана и той правилно е изнесен на публична продан, а решението по възлагане на имота е обезсилено по право.

Ето защо и се приема, че платената неоснователно сума много след срока е върната правилно то Б., а доводите на жалбоподателя за нейното поведение са неоснователни и без правно значение, тъй като в рамките на срока по закон, въззивникът не е предприел никакви действия за изпълнение на задължението си.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение на районния съд.

Моли се за присъждане на сторените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Взето е становище за неоснователност на направените доказателствени искания.