Решение № 605 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500676 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на В. К. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, действаща със съгласието на своя баща и законен представител К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес- горепосочения, чрез адвокат Димитринка Вълева- БАК, с адрес на кантората: гр.

Карнобат, ул. „Георги Димитров“ № 6, против Решение № 39 от 27.02.23 година по гр.д.

№1093/22г. по описа на Районен съд- Айтос.

С посоченото решение съдът е изменил размера на определената по гр.д.№ 758/2019 година по описа на Районен съд- Айтос месечна издръжка, дължима от Н. Д. Н. с ЕГН ***** от *****майката на непълнолетната жалбоподателка В. със съгласието на бащата, като увеличава размера на тази издръжка от 150 лв. месечно на 230 лв. месечно, считано от предявяването на исковата молба (15.12.22 г.), до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното плащане, като претенцията за изменение на издръжката в останалата част над уважените 230 лв., до поисканите 300 лв. месечно е отхвърлена.Присъдени са и съдебно- деловодни разноски.

Решението на съда се счита за неправилно в отхвърлителната част. Моли се за отмяната му в същата и за постановяването на ново от въззивния съд, с което претенцията да бъде уважена изцяло, както е предявена. Дирят се и направените по делото разноски.

Съображенията за обжалването са следните:

Спорни по делото са възможностите на майката да заплаща месечна издръжка за детето си 1 в искания завишен размер.

Страните са съгласни, че майката работи като стилист- фризьор и реализира доходи от тази своя дейност, според представеното пред първа инстанция удостоверение от 19.01.23 година, издадено от нея самата в качеството на едноличен търговец. Видно от същото е, че за 2022 година ответницата има едни и същи месечни доходи, равни точно на минималната работна заплата за страната, а за 2021 година, месечният им размер отново е един и същ, но е под минималната работна заплата за страната.

Страната счита, че данните от показанията на разпитаната по делото свидетелка- майка на ответницата(св.Д.) дават по- ясна представа за действителните приходи на дъщеря й, а именно по около 1000 лв. месечно, което следва да се приеме за по-достоверно и житейски логично в сравнение с посочените по- горе документи за доходите на страната, реализирани през 2021 и 2022 година по собствени твърдения.

Съдът би следвало да отчете също, че ответницата няма други алиментни задължения(не е ангажирала доказателства в такава насока), а заплащаният от нея наем за помещението, в което извършва търговската си дейност, е в ниския размер от само 100лв. Същевременно тя е здрав и работоспособен човек, който живее при своите родители, т.е. не заплаща наем и дели с тях домакинските си разходи, което облекчава съществено битуването й. Според св. Д., майката давала редовно пари и подаръци на детето си, които определя в размер на около 50-60 лв. месечно.

Според споделеното пред ДСП-Айтос, Н. Н. била подпомагана и от своите родители.

Даваните от майката допълнителни средства на детето се сочат от другата страна за недостатъчни за покриване разходите на ищцата, която получава от баща си по 10 лв. дневни пари, т.к. е ученичка в гр.Бургас, като само това перо от издръжката й възлиза на 300лв. Освен това тя има разходи за карта за транспорт, 50-100лв. месечно, извън това са другите битови разходи за храна, ел. енергия, лекарства, лизинг на телефона, сметка за телефона, за облекло, учебници, учебни помагала, дрехи, униформа в училище и средства за развлечения.

Майката се сочи за човек в трудоспособна възраст, който би трябвало да може да реализира доходи около средния размер на страната, включително като полага и допълнителен труд, а даването на издръжка за детето й следва да се счита за неин приоритет.

С оглед на това въззивната страна оспорва съображенията на съда, приемащи, че нуждите на детето от издръжка са в общ размер от около 400- 450 лв. месечно. Счита също, че АРС неправилно е разпределил сумата, която неполагащата лична грижа за детето майка му дължи като издръжка от общо определената необходима месечна такава.За еднопосочна се сочи съдебната практика в смисъл, че родителят, който не упражнява родителската власт понася по-голям дял от месечната издръжка за детето.

Следвало да се отчете и това,че доходите на бащата, който отглежда детето, не надхвърлят драстично тези на майката.

Оспорват се като необосновани и неправилни и останалите съображения на първата инстанция, обосноваващи невъзможността на майката да осигури на детето си издръжка в претендирания размер от 300лв. Страната представя и моли да бъдат приобщени към доказателствата документи за платени битови разходи през м. март 2023г., като две разписки от тях съдът приема.

Моли се също поведението на детето в съдебното производство да бъде преценено през призмата на обяснимата лоялност и дълбоките чувства на привързаност и обич, които изпитва към 2 майка си.

В писмения отговор на въззивната жалба , подаден от Н. Д. Н. от гр. Айтос, се заявява становище за нейната неоснователност и се моли за отхвърлянето й, както и за потвърждаване на решението на АРС,като правилно и законосъобразно в атакуваната част.

Страната счита на първо място, че обжалването е недопустимо, тъй като е инициирано извън волята на непълнолетната ищца,без нейното знание и в грубо нарушение на чл. 26 и чл. 28 от ГПК. В. К. не желаела да обжалва съдебното решение и в първа инстанция дори е поискала делото да приключи със споразумение за издръжката.Родителят, отглеждащ детето, не можел да предяви пред съда правата му, когато то е вече непълнолетно.

На следващо място жалбата се сочи за неоснователна, като страната се солидаризира изцяло с изнесените от първата инстанция в обжалваното решение съображения, касаещи финансовите й възможности и нуждите на детето.Решението било постановено при пълнота на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, нито неправилно приложение на материалния закон, които да доведат до отмяна на акта. Възложената на майката от АРС издръжка се сочи за съобразена и с материалните й възможности.

Липсвали също така новооткрити или новонастъпили факти, за които да се ангажират доказателства и които да обосноват други правни изводи, касателно разрешаването на спора.

Не се ангажират нови доказателства.

Заинтересовано лице ДСП – Айтос не е представило становище по жалбата.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима.

Проверката на съда по чл.269 от ГПК определя решението на първата инстанция като изцяло валидно, а също и като допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, предвид въведените в настоящото производство оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първата инстанция по претенция с правно основание чл.150 от СК, от непълнолетната ищца В. К., със съгласието на нейния баща-К. К., упражняващ родителската власт над детето, който полага непосредствената грижа за неговото отглеждане и възпитание, против майката на ищцата- Н. Н., която е алиментно задължена към дъщеря си.

В исковата молба е било искано увеличение на присъдената в тежест на ответницата месечна издръжка за детето, с решението по гр.д.№758/19г. по описа на АРС, с което е прекратен бракът на родителите на В., по взаимното им съгласие за това. Със същото решение отглеждането на детето е възложено на бащата, а майката е осъдена да й заплаща по 150 лв. издръжка.

Твърди се настъпването на промени, както във връзка с увеличаване на възрастта на детето, рефлектираща върху необходимостта от повече средства за битуването, образованието, възпитанието и развитието му, така и с оглед икономическата обстановка в страната, неминуемо различна след изтичането на четири години от присъждането на първоначалния размер. Молило се е за увеличение от 150лв. на 300лв., считано от подаването на исковата молба, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законна лихва за 3 забава и присъждането на съдебно- деловодни разноски. Искано е и предварително изпълнение на съдебното решение в частта му за издръжката.

В отговора на исковата молба ответницата е изложила становище за основателност на заявената претенция, но поради липсата на материални възможности, счита размера й за твърде завишен и непосилен. Заявила е готовност за заплащане на 220-230 лв. месечно.

Ответницата обяснява, че работи като стилист-фризьор и едноличен търговец и реализира доходи единствено от тази си дейност, която е свързана със значителни разходи: за продукти, консумативи- електричество, вода и данъци като самоосигуряващо се лице, със заплащането на месечен наем за ползваното за работата помещение. Сочи, че непрекъснато нарастващите цени на стоки и услуги се отразяват и върху нейната дейност. Заявява, че живее при своите родители пенсионери, като е поела основната част от разходите за общото им домакинство. Позовава се на по-добрия финансов статус на другия родител и моли за уважаване на претенцията в посочения от нея размер, съответен на възможностите й.

С решението си Айтоски РС е уважил претенцията за увеличение на издръжката частично, в размера, посочен от ответната страна- 230лв., ведно с последиците по закон и за остатъка я е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, с оглед занижените финансови възможности на майката на ищцата.

Въззивният съд не споделя съображенията на първата инстанция за отхвърляне на заявения от ищцовата страна размер на издръжката й над 230лв. до 300лв.

Бургаски окръжен съд приема, че в случая страните не спорят по установените в първа инстанция релевантни за казуса факти, изключая тези за имущественото състояние на ответницата.

Настоящият съдебен състав приема, че доходите на ответницата възлизат на около 1000лв. месечно, според заявеното от нейната майка, разпитана пред РС като свидетел в тази връзка, като не стъпва на данните, извлечени от представения частен удостоверителен документ за приходи от дейност, издаден от самата ответница, съобразно с данъчните й интереси.

В останалата си част спорът е правен, за размера на издръжката, която следва да заплаща майката на ищцата и с оглед константната съдебна практика по този въпрос, изискванията на чл.

142, ал.1 от СК, поставящ размера на издръжката в зависимост от нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като сумата не може да е под една четвърт от минималната работна заплата (вж.чл.142,ал.2 СК), а също и в съобразяване на задължителните за правоприлагане ППВС № 5/70 г. и ППВС № 5/81 г., съдът приема, че ответницата е в състояние да плаща месечна издръжка от по 300лв. за ищцата, със съгласието на нейния баща, отглеждащ детето.

Съображенията на БОС са следните:Ищцата е на 17 години и посещава редовна форма на обучение в среден курс-тя е ученичка в 11 а клас на АЕГ „Гео Милев“Бургас през учебната 202223г. Детето живее с баща си в ***, поради което, освен от разходи за храна, облекло и съобразените с изискванията на посещаваното учебно заведение помагала, униформено облекло и пособия, има нужда от карта за междуградски транспорт(50-100лв. според св. Стойкова - първа инстанция), джобни пари( по 10 лв. всеки ден според същата свидетелка) и средства за лични нужди, за развлечения и културни занимания, съответни на възрастта й и на обществено икономическите условия в страната, като следва да се отчете безспорната за момента инфлация, засягаща доходите и разходите на населението в страната(според НСИ през април 2023 г. месечната инфлация е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2023 г.