Решение № 1934 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8513/2023
- Вид
- Решение № 1934
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1934 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108513 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от А. Г. Л. срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и уточняваща молба от 26.06.2023г. се твърди, че на ***г. около 22,30 ч., прибирайки се от работа от с.*** към дома си в с.***, ищцата управлявала личния си *** с рег.№ ***, по Републикански път ***. От с.*** към кръстовището на „***“, разклона за с.*** и с.***, в нейната лента за движение навлязъл л.а. марка „***“ с рег.№ ***, при което настъпило ПТП с пострадали лица. На място пристигнали екипи на Спешна помощ и полицията, които установили, че водачът на второто МПС е напуснал мястото на ПТП, изоставяйки МПС.
Пробата на ищцата за алкохол била отрицателна. Екипът на Спешна помощ констатирал множество леки наранявания на ищцата, като на място пристигнал синът й и я откарал в Спешен кабинет на *** за преглед. Установени били фрактура на първи пръст на десен крак, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, контузия на десен лакът, кръвонасядания на дясна предмишница. Ищцата изпитвала ужасна болка в цялото тяло, като впоследствие дясното й ходило било гипсирано. На 03.01.2023г. тя посетила и Съдебна медицина, където заплатила съответно такса за СМУ. На 12.01.2023г. отново посетила ортопед, заплатила съответни образни изследвания. Междувременно контролните органи съставили и връчили Протокол за ПТП с пострадали лица, като след уведомяване от ищцата било образувано ***. На 06.01.2023г. тя отправила претенция към ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, като била преведена сумата от 5000 лв. Твърди, че вследствие ПТП са претърпени неимуществени вреди – болки и страдания по цяло тяло, стрес, 1 напрежение, психични проблеми, нарушен сън, невъзможност да се обслужва в периода 29.12.2022г. – 10.02.2023г., които ищцата оценява на 20 000 лв., поради което претендира осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2023г. – датата на изтичане на срока по чл.380, ал.1 КЗ. Твърди и че са причинени имуществени вреди в общ размер от 105 лв., от които 60 лв. за освидетелстване от съдебен лекар и 45 лв. за заплатени 3 бр. дискове за образни изследвания, които претендира. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Признава се наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на л.а. „***“ с рег.№ *** по силата на застрахователна полица № ***, със застрахователно покритие от 11.10.2022г. до 10.10.2023г. Моли да се приеме за безспорно, че на дата 02.03.2023г. е реализиран превод на сумата от 5000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди по сметка на адв.Т. Т.. Счита, че е налице съпричиняване на резултата от водача на увреденото МПС. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение е достатъчно, за да компенсира претърпените от ищцата болки и страдания и направените от нея медицински разходи. Твърди, че ищцата се е възстановила от получените при пътния инцидент телесни увреждания. Оспорва да е имала психични проблеми, както и да не е могла да се обслужва самостоятелно в ежедневието си. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***/*** относно настъпило на дата ***г. в 22.30 ч. ПТП.
По делото са представени медицински документи – резултат от образно-диагностично изследване от дата 29.12.2022г., лист и допълнителен лист за преглед на пациент, резултат от образно-диагностично изследване от дата 29.12.2022г., СМУ № ***г., издадено от Отделение по ***, както и 2 бр. болнични листове с период на временна неработоспособност за периода от 29.12.2022г. до 11.01.2023г. и от 12.01.2023г. до 10.02.2023г.
Със заявление – претенция от 06.01.2023г. до ответното застрахователно дружество ищцата е поискала изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от ПТП от дата ***г.
Представени са 2 бр. фактури от дати съответно 03.01.2023г. на стойност 45 лв. за копие на образно изследване и от 03.01.2023г. на стойност 60 лв. за освидетелстване с издаване на СМУ.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица № *** със срок на застраховката 22.10.2022г. – 21.10.2023г. при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за л.а. *** с рег.№ ***.
С платежно нареждане от 02.03.2023г. е преведена сумата от 5000 лв. от страна на ответното 2 дружество по банкова сметка на адв.Т., пълномощник на А. Л., с отразено основание – обезщетение за неимуществени вреди по щета № ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Л., св.Б., св.Д..
Прието е заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, както и на изготвената съдебна автотехническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото не се спори, че ответното дружество е било застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за МПС марка и модел „***“, с рег.№ ***, към датата на настъпване на ПТП – ***г.
От писмените доказателства се установява, че А. Л. е предявила претенции пред ответното застрахователно дружество, с искане да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди, като не се спори, установява се и от представеното платежно нареждане от 02.03.2023г., че застрахователят е изплатил сумата от 5 000 лв.
Съгласно чл.125, т.7 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. А съгласно чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР и КФН и Гаранционния фонд се предвижда, че за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за
ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП, а съгласно чл. 5, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г. / когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.
В случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., според който участник № 1 /л.а. „***“, с рег.№ *** с водач А. Б./ при избиране на скоростта не съобразява поведението си с релефа на пътя, навлиза в завой на ляво, губи контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и се сблъсква с ППС – 2 - л.а. ***, с рег.№ *** с водач А. Л., от което настъпва ПТП.
Съдът възприема заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, като компететно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което според което А. Б. е управлявал л.а. „***“ по път *** в посока от гара *** към с.***, като по същото време А. Л. е управлявала л.а. *** по платното за движение на същия път срещу първия автомобил, като е преминала през мостово съоръжение. При излизане от ляв завой водачът на л.а. „***“ е загубил управление над автомобила и е навлязъл в насрещната за него лента на движение, по която се е движил л.а. ***. Последвалият удар е бил неизбежен. От техническа гледна точка основна причина за ПТП е, че водачът на л.а. „***“ е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен – навлязъл е в насрещна пътна лента, когато не е било безопасно – 3 когато там насрещно се е движил другият автомобил. Ако се приеме, че л.а. *** се е движил на дълги светлини, както посочва св.Б., то тогава причина за ПТП са и действията на водача на л.а. ***. В подобна ситуация действията на св.Б. са технически неправилни и атипични, тъй като технически правилно е заслепен водач да намали скоростта и при необходимост да спре. Според вещото лице достатъчно условие за ненастъпване на ПТП е било водачът на л.а. „***“ да не навлиза в насрещната пътна лента при насрещно движещ се лек автомобил.
От момента на навлизане на автомобила в насрещната пътна лента водачът А. Л. е нямала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране. Дори да бе спряла преди мястото на удара, то удар отново ще настъпи. Поради изложеното съдът не възприема направеното с отговора на исковата молба възражение за наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а. ***, според което А. Л. е разполагала с обективна възможност да предотврати пътния инцидент чрез своевременно задействане на спирачната система или с отклонение наляво или надясно. Не се установява същата да е управлявала МПС с превишена скорост или да е нарушила правилата за движение, като по този начин да е създала предпоставки за реализиралия се удар. Показанията на св.Б., че същата се е движила на дълги светлини, са изолирани и не се подкрепят нито от писмените доказателства по делото, вкл. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, нито от останалите гласни доказателства.
Според чл. 429, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди възлизат на сумата от 53.69 евро или 105 лв., от които 45 лв. заплатени според представените писмени доказателства за изготвяне на копие от образно изследване и 60 лв. за освидетелстване на живо лице с издаване на СМУ, поради което посочената сума следва да се присъди на ищцата, ведно със законната лихва от 07.04.2023г. /датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ , считано от уведомяване на застрахователя на 06.01.2023г./ до изплащане на сумата.
С исковата молба са претендирани и неимуществени вреди, като се твърди, че вследствие ПТП са претърпени болки и страдания по цяло тяло, стрес, напрежение, психични проблеми, нарушен сън, невъзможност за ищцата да се обслужва в периода 29.12.2022г. – 10.02.2023г.
От доказателствата по делото, вкл. и от заключението на СМЕ, което съдът възприема изцяло и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че вследствие ПТП ищцата е получила леки телесни повреди – контузия на гръден кош, контузия на десен лакът, контузия на дясно коляно, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, охлузване на дясно коляно, кръвонасядания по дясна предмишница и дясна длан и средна телесна повреда – счупване на крайна фаланга на палец на дясно ходило. Вещото лице е посочило, че относно лечението и възстановяването на контузия на дясно коляно и разкъсно-контузна рана на 4 дясно коляно, оздравителният период е 9-11 от датата на травмата, относно лечението и възстановяването на контузия на гръден кош и десен лакът - 5-8 дни от датата на травмата, относно лечението и възстановяването на охлузванията и кръвонасяданията - 7-9 дни от датата на травмата, а лечението и възстановяването на счупването на крайната фаланга на палец на дясно ходило с наложила се имобилизация е 25 дни от датата на травмата. От показанията на св.Л. – син на ищцата, които съдът възприема като обективно дадени, се установява, че в периода след ПТП – около месец и половина, майка му е изпитвала постоянен стрес, самото ежедневие, в което се налагало да се грижи за болните й родители, било непосилно за нея, едвам стъпвала на крака си, притеснявала се за доходите си, имала и постоянни болки, като се налагало да приема обезболяващи, имала и страх да шофира.