Решение № 75 от 14.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20252000500426 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Решение №688 /21.08.2025 г. по гр.дело №1376/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от П. С. С., ЕГН ********** от гр.С., ул.“И.“ №*, първоначално оценено на 66 500 лв.

Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост.

Според Комисията, съдът неоснователно, предвид събраните по делото доказателства и поради погрешно тълкуване волята на законодателя, е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не е налице връзка между извършената от П. С. престъпна дейност и претендираното имущество.

Въззивникът излага подробно съображенията относно несъгласието си с правните изводи на съда, че мярката отнемане на имущество, без да е налице пряка връзка с извършеното престъпление не отговаря на принципа за пропорционалност, като оспорва приложената в случая аналогия с цитираната 1 в решението практика на ЕСПЧ, която е била актуална по делата, образувани по реда на отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ.

Твърдейки, че отменените закони са с различни цели и правна философия, въззивникът е направил ретроспекция и изложил пространен анализ за разликата между действащите до момента закони и ЗОНПИ. Тази неотчетена разлика, според него, е довела до разширяване приложното поле на съдебната практика и неправилно приложение на тази на ЕСПЧ, относима към конкретния казус.

Като е пропуснал да отчете тежестта на обществения интерес от отнемане на имуществото, за което се твърди, че е придобито с неустановен законен източник, както не е отчел и, че при констатирано значително несъответствие, това имущество „автоматично“ не попада под закрилата на член 1 от Протокол №1 на ЕКПЧ, съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Изложени са подробно доводи за неправилност на изводите на съда за липсата на пропорционалност, като се твърди, че отсъстват достатъчно аргументи в тази връзка при положение, че е доказано значително несъответствие между доходите на лицата и придобитото имущество. Обръща внимание, че не следва да се смесват институтите на наказателната и гражданската конфискация.

Обръща особено внимание на същността, предмета и специфичните цели на ЗОНПИ, като подчертава, че основният правнорелевантен факт в производството е установяването на липса на законни източници на доходи за придобиване на конкретно имущество и не предполага допълнително установяване на причинно- следствена връзка между придобиването му и извършена от лицето престъпна дейност. Като е търсил абсолютна връзка между престъплението и претендираното имущество и не е разтълкувал правилно разпоредбата на чл.1 от Протокол №1, която съдържа три отделни правила, на които въззивникът също се спира подробно във въззивната жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.

Изтъква, че в производството не е взела участие Прокуратурата, която има разследващи функции, а Комисията не следва да доказва извършването на престъплението „пране на пари„ вместо нея. Изключването на Прокуратурата от производството по ЗОНПИ според страната, е индиция за волята на законодателя, с цел постигане на по – голяма ефективност, да не се изисква установяване на връзка между престъпната дейност и незаконно придобитото имущество.

Иска се присъждането производството. на възнаграждение за юрисконсулт в

В отговор на въззивната жалба, подаден от П. С. С., чрез неговия пълномощник адв. Н., се иска оставянето и без уважение като неоснователна и недоказана. Счита крайния извод на съда за правилен, но изразява несъгласие с част от мотивите. Макар последните да не подлежат на самостоятелно обжалване, изразява свои възражения по тях, доколкото 2 въззивникът се позовава именно на мотивите.

Оспорва констатацията на съда, че е установено „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица на стойност 222 687 лв., която сума счита неправилно формирана от отрицателния доход и стойността на наличното имущество. Сочи противоречие с ТР №4/18.05.2023 г. по тълк.дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС и практиката на касационната инстанция.

В решението са изложени мотиви относно стойността на придобитите имоти и извършеното с тях разпореждане, като обръща внимание, че приходите от продажбите не са включени в размера на приходите.

Намира мотивите на съда относно приходите от продажба на МПС за необосновани и несъответни на доказателствата по делото. Неправилни са и изводите относно наем за ползване на земеделска земя в размер на 1039,50 лв., отчетен като самостоятелен разход на физическото лице в противоречие с разпоредбата на чл.29, ал.1 , т.1 ЗДДФЛ и с констатацията на назначената по делото СТЕ.

Неправилно в решението е прието, че стойността на продадените и на придобитите автомобили не е спорна между страните. Съдът неправилно, в противоречие с практиката на ВКС, е отхвърлил и възражението на ответниците за неправилно включване в разходите на сумите, изтеглени от банковите сметки.

Оспорва доводите във въззивната жалба за липса на необходимост от установяване на причинно – следствена връзка между престъпната деятелност и имуществото, предложено за отнемане. Сочи йерархията на съдебните актове на националния съд и на ЕСПЧ съобразно Конституцията, националното законодателство и международните договори. Цитира практика на касационната инстанция, според която установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката – пряка или косвена между тази дейност и въпросното имущество. Липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска /Решение №695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о./.

Обръща внимание на делото пред ЕСПЧ „Тодоров и други срещу България“, правните изводи по което са повторени и в много други съдебни дела на този съд, които се цитират в отговора, установяващи нарушение на 3 чл.1 от Протокол 1 от Конвенцията предвид непропорционалната намеса в мирното ползване на притежанията и които, предвид че касаят прилагането на правни принципи на ЕС, са относими и към настоящия ЗОНПИ съгласно актуалната практика на касационната инстанция по прилагането на този закон.

Ако съдът се е позовал само на предвидената в закона презупция, а не е обосновал в конкретното производство съществуването на причинноследствена връзка между активите, за които се иска конфискация и престъпното поведение на лицата, е налице нарушение на чл.1 от Протокол 1.

Претендира разноски по делото.

По делото е подадена и частна жалба от КОНПИ против Определение № 2546/10.10.2025 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските за процесуално представителство на ответника. Възражението на Комисията за неговата прекомерност е прието от първоинстанционния съд за неоснователно, въпреки доводите за ниска фактическа и правна стойност на делото и малко на брой процесуални действия, извършени от пълномощника. Съдът пренебрегнал тълкувателната практика на ВКС и не изложил мотиви относно начина на формиране на възнаграждението.

В отговор на жалбата, подаден от П. С. С., чрез адв. Н., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Оспорва доводите за незначителна фактическа и правна сложност на делото като сочи §1а от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и Правилата за оценка на натовареността, приети от ВСС. В подкрепа на доводите си за неоснователност на частната жалба сочи и останалите елементи, които следва и са преценени при определяне размера на адвокатското възнаграждениепродължителността на съдебното производство в първата инстанция, обема на исковата молба и представените с нея доказателства, които пълномощникът на ответника е проучил и в период от 30 дни е изготвил, и депозирал по делото отговор на исковата молба на 17 страници, приложил доказателства, изготвил три становища и писмена защита, както и, видно от първоинстанционното производство, прецизирал доказателствените си искания и оспорвания, поставил конкретни въпроси към вещите лица. Сочи също, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, Наредба №1/2004г. за адвокатската работа служи за ориентир при определянето му, но специфичния характер на този вид дела, интересът по тях, както и пазара на труда на адвокатите, са наложили размери в по – висока стойност. Освен това, при преценка на фактическата и правна сложност на делата, значение имат въведените твърдения и факти, а не само извършените процесуални действия.

При проверката по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което e приета за допустима и разгледана. Пред настоящата инстанция няма направени доказателствени искания.

4

Частната жалба на КОНПИ против Определение №2546/10.10.2025г. е подадена по реда на чл.248 ГПК, в срок, надлежно е администрирана, поради което като редовна и допустима, е разгледана.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените искове за отнемане от ответниците на конкретно имущество в полза на държавата. За да приеме решението си, съдът въз основа на анализ на представените доказателства е достигнал до извод, че установеното несъответствие от 222 687,98 лв. е над законоустановения праг от 150 000лв. и обосновава наличието на основание за отнемане на имуществото на ответниците, но ищцовата страна не е представила доказателства за връзка между престъпната дейност на П. С., за която му е било повдигнато обвинение и установеното незаконно придобито имущество. Липсата на втората необходима за уважаване на исковете предпоставка, е причината за отхвърлянето им.

На основание чл.144 вр.чл.142, ал.2, т.1 ЗОНПИ е поискано от П. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., област Б., ул. „И.“ № *, да се отнеме имущество на стойност 62 400 лв., формирано като сбор от:

- недвижим имот – Масивна едноетажна жилищна сграда – Краварник № 1 със застроена площ от 670 кв.м., състояща се от зала за телета и две стаи за персонала, която сграда е изградена в северната част на имот – частна държавна собственост, образуващ поземлен имот № 000042 по плана на с.Г. с площ от 2631 дка, четвърта категория, начин на трайно ползване – стопански двор, при граници: № 000056 – стопански двор на ДПФ – МЗХ, заедно с правото на строеж върху имота и всички останали подобрения в имота, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том VI, рег.№ 2267, н.дело № 646/2015г. на нотариус с № 581 в Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията – К. под Акт № 1 148, том XII, вх.№ 1957/ 11.09.2015г., дело № 1957/2015г. с данъчна оценка 12 448,50 лв., с пазарна стойност 42 000 лв., подлежащ на отнемане от П. С. С.;

- Мотопед Жон Вай АА, с рег.№ *, първа регистрация на 10.06.2011г., рама № *, придобит от П. С. С. на 28.10.2013г. с пазарна стойност 900 лв. и подлежащ на отнемане;