Решение № 192 от 03.09.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20261240200197 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Е.Д., с ЕГН*, против НП №*/09.09.2025 г. на Н-ка на РУ в ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя e наложено адм. наказание „Глоба“ от 204.52 € /400.00 лева/, на основание чл.638, ал.3 от КЗ.

С жалбата и с нарочно депозирана по делото молба се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се установената фактическа обстановка, като се сочи, че за автомобила е бил сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, чието действие е започнало по-късно на същия ден. Навеждат се доводи за неяснота на адм. нак. обвинение и противоречиво описание на мястото на извършване на нарушението.

Алтернативно се поддържа, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Постъпила е молба с вх.

№*/22.06.2026 г. от жалбоподателя, ч/з адв. Б.Т., с което се изразява становище по съществото на делото и се моли за присъждане на сторените разноски.

АНО не изпраща представител. Със съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2025 г. в 10:41 часа, в *, свидетелите Н.Г. и Й.М. спрели за проверка т. а. „М..“, с рег. №*, управляван от Н.Е.Д.. По време на проверката свидетелите установили, че водачът управлява поверения му л. а. марка и модел „М..“, с рег. №*, собственост на „А.Т.“ЕООД, ЕИК*, г.С., без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите към датата и часа на проверката.

Като резултат от извършената проверка бил издаден АУАН серия GA №*/10.08.2025 г. Актът 1 е съставен в присъствие на жалбоподателя Д., предявен е и е подписан лично от нарушителя. Възражения не са постъпили в законоустановения срок.

По делото е представена справка от ГФ, от която е видно, веднага след констатиране на нарушението е сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите, а именно на 10.08.2025 г. в 12:30 часа и е валидна до 23:59 часа на 10.08.2026 г.

Въз основана на АУАН серия GA №*/10.08.2025 г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „Глоба“ от 204.52 € /400.01 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. НП е връчено на жалбоподателя на 17.03.2026 г. и е обжалвано на 18.03.2026 г.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Н.Г. /актосъставител/ и Й.М. /свидетел по акта и нарушението/, които потвърждават възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка. Свидетелят Г. е категоричен, че АУАН е съставен на мястото на проверката, предявен е на нарушителя и е подписан без възражения.

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с всички цитирани и приети в процеса писмени док-ства, както и с показанията на свидетелите по акта Н.Г. и Й.М.. Тези док-ства са напълно кореспондиращи по м/у си и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП правилно и законосъобразно е ангажирана адм. нак. отговорност на Н.Е.Д. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като му е наложено адм. наказание „Глоба“.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на адм. процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП, които да обуславят отмяната им. В тях се съдържа по изискуемия се от закона начин описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са както датата на извършване на нарушението, така и мястото на извършване на същото.

По отношение на възражението за неяснота относно мястото на нарушението съдът намира, че е недвусмислено посочено като такова г.Б., на у.„Б.“. Последващото уточнение, че движението е било в посока от с.Б. към центъра на г.Б., не сочи друго място, а конкретизира посоката на движение на управлявания автомобил по същата улица.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени.

Не е налице и нарушаване на формата на издаване на актовете, така че това да възпрепятства жалбоподателя да упражни правото си на жалба. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е и е подписан от него на същата дата без възражения. Видно от приложената разписка е, че жалбоподателят не е получил препис от акта, което разбира се е нарушение, но настоящият съд. състав приема, че нарушението не е съществено, доколкото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на нарушителя и доколкото в АУАН, с чието съдържание нарушителят се е запознал, е посочено в какво се състои нарушението. Т.е. нарушителят е бил наясно с това в какво се изразява самото нарушение. В този смисъл невръчването на препис от акта не е съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на Н.Д. /в този смисъл е Решение №700 от 13.04.2020 г. по а.н.д. №116/2020 г. на АС-П./.

При това от док-ства по делото безспорно се установява, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, като на 10.08.2025 г., в 10.41 часа е управлявал МПС т. а. с марка и модел „М..“ с рег. №*, собственост на „А.Т.“ЕООД, ЕИК*, г.С., движейки с него в *, с посока на движение от * към центъра на *, когато бил спрян за проверка от полицейски служители - свидетелите Н.Г. и Й.М., които след направена проверка и справка, установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил, няма сключен валиден и 2 действащ договор за задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, към часа на проверката.

Задължението за сключване на ГО произтича от нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.Б. и не е било спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите. Нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, разширява отговорността, като предвижда, че тя следва да се носи и от всяко трето лице, което макар и да не е собственик, управлява МПС, за което е задължително сключването на застраховка „ГО“ на автомобилистите.

В конкретния случай, жалбоподателят Н.Е.Д. носи отговорност за това, че е управлявал т. а. който не е негова собственост и за който няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, поради което правилно е определен като субект на нарушението.

Отговорността за неизпълнение на задължението по чл.638, ал.1, т.1 за субектите по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е разграничена с въвеждане на санкцията по чл.638, ал.3 от КЗ, която за несобственик е в по-висок размер. В настоящия случай, доколкото описаната в НП фактическа обстановка съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.638, ал.3 от КЗ, и съответства на изискванията за съдържание на актовете по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, то деянието е правилно квалифицирано и доказано. При извършената проверка е било установено, че жалбоподателят Н.Е.Д. управлява именно т. а. за който не е имало сключена застраховка, в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Г. и Й.М..

С оглед на гореизложените съображения, съдът намери за неоснователно и възражението, че чл.638, ал.3 от КЗ, е само санкционна, а не материална норма, каквато не е посочена.

Последното е неправилно, доколкото разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, съдържа правило за поведение, а именно - забраната за лице, което не е собственик, да управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Нарушението е извършено и от субективна страна - виновно, защото като правоспособен водач на МПС преди датата на деянието, жалбоподателят Н.Е.Д. е знаел, че следва при управление на МПС, което не е негова собственост, да има валидно сключен договор за задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, защото това е императивното изискване на чл.638, ал.3 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на §.1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение. В казуса съдът констатира, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, е формално такова, тъй като от него по принцип не се предвиждат съставомерни вредни последици и то се счита осъществено само с простото му извършване. От друга страна, макар да се установи, че веднага след проверката, е бил сключен договор за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на управлявания от жалбоподателя т. а. посочен в АУАН и в НП, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство, то само по себе си не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН, и квалифициране на случая като маловажен по §.1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не елиминира извода, че към момента на проверката МПС не е било с действаща застраховка, а и само по себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е изискването според легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ по §.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Обект на застраховане по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите е ГО на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в 3 която е настъпила вредата. С други думи целта на тази застраховка е да се осигури равна защита на всички пострадали лица. Сключването на задължителна застраховка „ГО“ има за цел да покрие отговорността на собствениците и водачите на моторни превозни средства за причинени от тях телесни увреждания и/или смърт, както и материални щети на трети лица при възникнали пътнотранспортни произшествия по аргумента на чл.477, ал.1 от КЗ.

Именно целта на изискването по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, предопределя особения санкционен охранителен режим, под който е поставен, респективно неизпълнението на това изискване разкрива по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения на нормативите и правилата за движение на МПС по пътищата. Следователно, специфичният хар-ер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно.

След като правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение от обективна и субективна страна, на основание чл.638, ал.3 от КТ, наказващият орган е наложил на Н.Е.Д. адм. санкция „Глоба“ от 400.00 лева /204.52 €/, което е и единствена алтернатива на законодателя, като вид и размер на наказанието за деяние, като процесното.