Решение № 265 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 690 от 7 февруари 2024г. по гр. д. № 8513/2023г.

Софийски градски съд, ГО, 20 състав е осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 23.10.2022г. в гр.София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Рено Меган“ с рег. № ******** , ведно със законната лихва от 04.11.2022г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 655 лв. – разноски за производството ; осъдил „ЗД Бул инс“ АД , ЕИК 831830482, с адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В. В. О. – САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, сумата от 3 276 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца З. И. С. по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба 1 на на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решението по гр. д. № 8513/2023г. на СГС в негова осъдителна му част – над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2 500 лв. до 26 000 лв. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата до присъдените 26 000 лв.

Насрещната страна – З. И. С. е оспорила въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 26 000 лв. ведно със законната лихва от 04.11.2022г. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, болките и страданията на 74-годишната пострадала, продължителността на лечебния и възстановителен период , обстоятелствата, при които е получено увреждането, негативното въздействие върху пострадалата в психоемоционален план, за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на дъщеря й, при отчитане на възможната заинтересованост на свидетелката. СГС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на 2 увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 23.10.2022г. на бензиностанция в гр. София, от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателя, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят счита, че определеното от съда обезщетение е завишено с оглед претърпените и доказани от ПТП вреди мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание с обичаен оздравителен период от 20 -25 дни и повърхностни наранявания с оздравителен период от 2- 3 седмици, без усложнения от травмите, при отчитане и на психологическите последици от тях, но без последните да се преувеличават с оглед обстоятелството, че става въпрос за леки телесни повреди, от които е настъпило възстановяване.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина, от чийто констатации, възприети и от първоинстанционния съд, неоспорени от жалбоподателя, изхожда и въззивният съд в решаваща си дейност, ищцата е получила от процесното ПТП /причинната връзка не е спорна на настоящия етап/ - „мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лява челно-слепоочна област, масивен хематом по вътрешната повърхност на ляво бедро, охлузване на лявата подбедрица“, които по съвкупност реализират медико3 биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Раната на челото й е била зашита в болничното заведение, в което е била приета за периода 23.10.2022 – 26.10.2022г. /така представената по делото епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД/, тя е лекувана с вливания, обезболяващи, антибиотик и антикоагулант – фраксипарин.

Мозъчно сътресение /при докарването си от спешна помощ е отразено, че пострадалата е била в съзнание, контактна, адекватна, но без спомен за инцидента/, отзвучава за срок от 1 месец до около 6 месеца, като в началото е придружено от силна болка в главата, която постепенно за около една-две седмици отшумява, раната е зараснала за срок от около 12 дни, като след зарастването й ще се образува ръбец, белег около 5 см, който има траен постоянен характер и ще остане за цял живот. Останалите увреждания преминават за около две до три седмици и не бива да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. Вещото лице е уточнило, че няма данни за настъпили усложнения, няма отразени и контролни изследвания и консултации, което обуславя извод, че уврежданията са преминали, с изключение на белега в лявата челно слепоочна област.

Не се спори, установимо и от представения болничен лист, че по повод злополуката, станала с нея, на ищцата, работеща като медицинска сестра, е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода 23.10.2022г. – 25.11.2022г.

По делото са събрани и гласни доказателства, като установеното въз основа на показанията на разпитаните свидетели също не е оспорено като фактически положения във въззивното производство, поради което и въззивният съд следва да изходи в решаващата си дейност от тях.

От показанията на св. П. - дъщеря на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че тя е видяла пострадалата в болницата, където й правили шев в областта на главата, тя била цялата в кръв, в ИСУЛ майка й останала за лечение и изследвания; след изписването й не можела да се движи, лявата й страна била почти неподвижна и свидетелката я взела в дома си, за да се грижи за нея. Майка й не можела да ляга и да става, трябвало някой да й повдига крака и ръката, около месец и половина спяла свита на един диван, не можела да лежи; останала при свидетелката докъм 10 януари на следващата година, когато сама преценила, че иска да се 4 прибере и държала да тръгне отново на работа - тя работела като медицинско лице в детска ясла, но после не можела да се справя и сама напуснала.

Свидетелката счита, че инцидентът се отразил на майка й „емоционално и психически“, били трудни месеци, тогава майка й приемала непрекъснато болкоуспокояващи, не спяла по цяла нощ. С оглед заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено въз основа на представената медицинска документация, съдът намира за доказани въз основа и на свидетелските показания на дъщерята на ищцата /както се подчерта, подлежащи на преценка с оглед на всички други данни по делото като се има предвид заинтересоваността й в полза на ищцата/ претърпени по-интензивни физически болки и неудобства в резултат от процесното ПТП в рамките на около месец.

Св. М. - причинителят на ПТП, чийто показания също подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, като свидетелстващ за собственото си противоправно поведение, е разказал, че преди ПТП, когато завил на бензиностанцията, слънцето го заслепило, усетил удар в лявата част на автомобила и пострадалата, която дърпала количка /не се спори, че на нея е имало поставена газова бутилка/, паднала отстрани до колата.

Механизмът на ПТП, от което са причинени описаните по-горе травматични увреди за ищцата, в частност евентуалния й принос като пострадала за настъпване за ПТП и на уврежданията й /втори спорен въпрос в настоящото производство/, е изследван в заключението на вещото лице, изготвило АТЕ въз основа на съставените документи по повод на ПТП-то, отчело и показанията на делинквента при разпита му. Съгласно това заключение процесното ПТП е настъпило в гр. София в района на бензиностанция „ЕКО“ на ул. Резбарска, в която са обособени места за зареждане на автомобилите с гориво, успоредни едно на друго. Зоната на паркинга е предназначена за еднопосочно движение на автомобилите. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.

Процесният лек автомобил „Рено” се е движил по ул. „Резбарска", като е навлязъл в района на бензиностанцията със скорост около 15 км/ч /определена на база липсата на деформации по автомобила/, насочвайки се към място за зареждане на автомобила с гориво, при което му е предстояло да извърши ляв завой. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време, пострадалата пешеходка се е движила отдясно наляво за посоката на движение 5 на автомобила, теглейки ръчна количка. Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и е продължил движението си в първоначалната посока и скорост.

Пешеходката е навлязла в динамичния коридор на автомобила и се е реализирало ПТП върху платното за движение, предназначено за подход към бензиновите колонки, като на мястото на произшествието не е имало обозначена пешеходна пътека. Автомобилът с предната си лява част челно в зоната между левия му фар и регистрационната му табела, е ударил пешеходката от лявата предна част на тялото й. Вследствие на удара, който е бил под масовия център на тялото на пешеходката, тя е била качена частично върху предния капак на автомобила, като не е достигнала до предното му стъкло. След удара пешеходката е била отхвърлена напред от автомобила, като се е установила върху терена. Вещото лице е уточнило, че когато процесният автомобил се е намирал в зоната на входа на бензиностанцията, водачът му е имал възможност да забележи пострадалата пешеходка на 74 г., движеща се отдясно наляво за посоката му на движение, със спокоен ход /според изчисленията/, като тя се е намирала на около 2,5 м от мястото на удара. В момента, в който водачът на процесния л.а. Рено е имал възможност да забележи пострадалата пешеходка върху платното за движение, той е имал възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната му зона за спиране в този момент е била 6, 2 м. Когато водачът на л.а. Рено е имал техническа възможност да забележи за първи път пострадалата пешеходка върху платното за движение, тя не е попадала в опасната му зона за спиране.